Сравнителна пневмония, свързана със здравеопазването и придобита в общността
Пневмонията е едно от най-честите заболявания при хората и е една от водещите причини за смърт от инфекциозни заболявания. Според официалната статистика (Централен научно-изследователски институт по организация и информатизация на здравеопазването към Министерството на здравеопазването и социалното развитие на Руската федерация) през 2010 г. в България са регистрирани 449 673 случая на пневмония, което възлиза на лица на възраст > 18 години - 3,88 ‰. Най-високата честота на пневмония сред възрастните е отбелязана в Сибирския и Далекоизточния федерален окръг (съответно 4,31 и 4,40 ‰), най-ниската - в Южния федерален окръг (3,09 ‰) [1]. Очевидно обаче тези цифри не отразяват реалната заболеваемост от пневмония в България, която според изчисленията достига 14-15 ‰, а общият брой на болните годишно надхвърля 1,5 милиона души [2].
Цел на изследването: да се изследват честотата, етиологията, клиничните прояви, протичането, лечението и резултатите в сравнителен аспект при пациенти с пневмония, свързана със здравеопазването и пневмония, придобита в обществото.
Материали и методи на изследване
Проучването включва пациенти, които са били хоспитализирани в терапевтичния отдел на 70 легла на Градска болница № 4, Барнаул, с диагноза пневмония. Типът на пневмонията се определя съгласно Българските национални препоръки за пневмония, придобита в обществото (2010), ATS/IDSA (2005, 2007) [2, 3, 7].
Критерият за изключване бяха пациенти с нозокомиална пневмония, диагностицирана съгласно Българското национално ръководство за нозокомиална пневмония (2009) [8].
Обхватът на изследването включва конвенционални клинични и радиологични изследвания: клинични признаци на увреждане на горните и долните дихателни пътища (споредоплаквания, здравословни и физически данни), лабораторни кръвни показатели (включително биохимични: определяне на нивото на K; Na; Cl в кръвната плазма; урея, креатинин, билирубин, AST и ALT, глюкоза), изследване на системата за хемостаза и урина, рентгеново изследване на белите дробове в 2 проекции (на 3-4-ия ден от заболяването). Според показанията - микроскопско изследване на оцветена по Грам храчка, култура на храчка с определяне на концентрацията на патогена (диагностично значима концентрация на ≥ 10 6 микроорганизми в 1 ml храчка, гъбички - в титър ≥ 10 3 CFU / ml); функционални диагностични методи: ЕКГ, спирография (Spiroanalyzer ST-95 Fucuda-Sangyo), Доплерова ехокардиография (ViVid-7 GE, USA) по стандартни методи. При пациенти с клинични прояви на дихателна недостатъчност се определят газове в артериалната кръв. В случай на летален изход са анализирани данните от протоколите от патологоанатомичното изследване.
Статистическата обработка на получените данни беше извършена с помощта на методите на вариационната статистика с помощта на софтуерния пакет Excel-4. Статистическата значимост на разликите в средните стойности се определя с помощта на t-тест на Стюдънт, при ниво на значимост ? p 0,05), обаче, преобладаването на мъжете в сравнение с жените в група I е статистически значимо (?p 38°C