Съществуването на естествен атомен реактор е мит или реалност Пси-Фактор

атомен

Въпросът за произхода на живота на Земята вълнува учените от дълго време. Има огромен брой различни теории, които уж трябва да отговорят на този труден въпрос. Така например, в опозиция на официалната научна теория, която смята идеята на Дарвин за развитието на видовете за най-разумна и правилна, стои религиозната доктрина за създаването на човека от нищото, най-висшето Същество, което обикновено се нарича Бог. Освен това напоследък все повече учени стигат до извода, че животът на нашата планета е възникнал благодарение на извънземни цивилизации, които са посетили нашата слънчева система. И това последно предположение не възникна неочаквано. Всяка година по света се откриват различни артефакти, потвърждаващи присъствието на по-развити същества на нашата планета.

Мистериозна мина в Африка

Регионът Окло на Габонската народна република е едно от най-големите находища на уранови руди на нашата планета. Трябва да се отбележи, че в митологията на племената, обитаващи територията, съседна на мината, има огромен брой различни легенди, свързани с това скално образувание. Повечето от тях могат да се сведат до идеята, че някога боговете са търсили някакво съкровище в скалите, което може да ги направи непобедими. Трябва да се отбележи, че подобни митове се срещат в много народи по света. Затова не е странно, че преди събитията от 1972 г. учените не обърнаха необходимото внимание на тези странни истории.

През 1972 г. се случва събитие, което ни принуждава да преосмислим отношението си към това място и да приемем сериозно легендите на местните жители. Преди около 45 години френското правителство контролира добива на уранова руда на това място.Предполага се, че находищата на уранови руди възлизат на няколко милиона тона. Каква обаче беше изненадата на учените, когато стана известно, че мината е наполовина празна.

Логично беше да се предположи, че неизвестни хора са успели да добият опасен изотоп без разрешението на правителството на страната, както и на куратори от Париж. На територията на мината обаче не са открити следи от подобни работи. Това събитие предизвика широк резонанс в обществеността, тъй като липсващият изотоп може да се използва за производството на огромно количество ядрени оръжия. Набързо беше създадена специална комисия, която да разследва този мистериозен инцидент.

Последваха по-подробни проучвания на находището. По време на разследването е установено, че всъщност концентрацията на опасен изотоп в тази мина е толкова ниска, колкото в горивото на ядрен реактор, който вече е бил в експлоатация.

След значителен брой експерименти и изследвания стана известно, че на това място са се случили ядрени реакции преди повече от сто хиляди години.

В съвременната наука няма прецеденти, когато уранът може да бъде изравнен без изкуствено стартиране на процеса на молекулярна фрагментация, т.е. без външна помощ.

Най-логичният вариант може да изглежда, че преди хиляди години интелигентни същества са успели да започнат процеса на раздробяване на уранови ядра. Това се потвърждава от факта, че изследователите откриха отработен уран и неговите дълготрайни продукти на разпадане в това находище.

Възможен ли е естествен ядрен реактор?

Веднага след това уникално откритие в различни научни среди възникнаха спорове за това явление. Само след 3 години в град Либревил, столицата на габонската държава,се проведе научен симпозиум, който събра учени от цял ​​свят, за да сложат край на този тежък спор.

Трябва да се отбележи, че имаше много мнения, дори някои изследователи признаха, че най-накрая човечеството успя да намери доказателства за съществуването на извънземен разум, че този природен феномен не е нищо повече от гигантски ядрен реактор, който извънземните са създали и използвали за своите нужди. Разбира се, подобни смели теории не срещнаха подкрепа в по-консервативните научни среди.

Повечето от изследователите, присъстващи на тази научна среща, стигнаха до заключението, че феноменът Окло е единственият естествен ядрен реактор в света, който е стартирал естествено около 200 000 - 100 000 г. пр.н.е.

Учените стигнаха до това заключение благодарение на изследванията на американския ядрен физик Нотанел Барклоу. Чрез различни научни изследвания той успя да създаде модел за това как протичат химичните реакции на това място. В сърцето на тази мина е дебела базалтова плоча, която започва да събира радиоактивен пясък на повърхността си. В резултат на земетресения в този доста сеизмично нестабилен регион базалтова плоча с натрупан върху нея радиоактивен пясък падна на няколкостотин метра под земята. Попадайки под земята, базалтовата плоча не остава монолитна, на места се напуква, подпочвените води се просмукват през множество пукнатини и създават условия за протичане на реакции. Като се има предвид, че почвата на това място е изключително глинеста, се оказва, че необходимите вещества за реакцията се оказаха в подобие на естествен пашкул, който се превърна в самия естествен реактор.

С течение на времето, когато процесите на сеизмична активностЗемните плочи в този регион малко намаляха, след което започна процесът на натрупване на уран в образуваните подземни лагуни. Според съвременните учени в някои случаи процентното съдържание на уран в такава леща може да достигне 40 - 65 процента от общото количество вещества. Процесът на инжектиране на критичната маса постепенно се увеличава и само водата, като естествен катализатор, не позволява експлозия, а започва процеса на атомно делене. Така естественият ректор започва работа. Впоследствие някакво природно бедствие причини просто изгаряне на изотопа на урана, което сложи край на целия естествен процес на делене на урана. Целият остатък от веществото беше изравнен в резултат на рязко спиране на деленето; може би на това място е възникнала локална ядрена експлозия.

Според последните изчисления на изследователите мощността на подземния реактор е била около 100 kW, а мощността на експлозията, спряла целия утвърден процес, е 10-20 kT.

Ядрено гробище?

Има обаче и други теории относно това находище на уран. Много изследователи не са склонни да приемат предположението за естествен ядрен реактор. Според тях науката е изправена пред пример за древно ядрено гробище.

Учените стигнаха до това заключение, след като беше доказано, че ядрена реакция не може да възникне поради природни аномалии или явления. Деленето на урана се извършва изключително в изкуствена среда и по изкуствен начин. Въз основа на този факт повечето експерти са убедени, че Окло е първото хранилище на опасни отпадъци в историята на човечеството.

Местоположението на мината е по-скоро опит за заравяне на отработен изотоп, като трябва да се отбележи, че мястото за това е почти идеално избрано. Да приемем, че саркофагът сотработеният уран беше зазидан в базалтова плоча. Подобни технологии се опитват да използват съвременната наука за съхранение на опасни отпадъци, само поради природни бедствия и нестабилната сеизмична ситуация в региона, саркофагът се спука и отпадъците изтекоха на повърхността. Геоложките проучвания приеха повишения радиоактивен фон на това място за находища на уранови руди.

Теорията изглежда правдоподобна и има право да съществува, но въз основа на нея възниква друг логичен въпрос. Коя цивилизация е успяла да създаде ядрен реактор преди повече от 100 000 години и след това да се опита да се отърве от използваните материали, като ги съхранява дълбоко в земята?

Може би учените трябва да обърнат повече внимание на митовете и легендите на народите, които първоначално са обитавали тази област. Именно в дешифрирането на устната народна традиция се крие отговорът на въпроса за тайнствената роса, способна да използва и регенерира ядрена енергия. Както бе споменато по-горе, местните жители са сигурни, че боговете някога са обитавали това място и тяхната сила е безгранична.

Някои историци, които се опитват да разгледат историята на човечеството, отхвърляйки различни консервативни догми, казват, че нашата цивилизация не е първата, която овладява технологиите и постига невероятно развитие.

Все по-често човечеството се сблъсква с различни мистериозни артефакти, които не се вписват в каноничната историческа концепция и ни карат да мислим, че историята се движи по спирала. В края на краищата, дори преди нашата цивилизация е имало мощни народи, които са били в състояние да постигнат безпрецедентна сила, но след това самите те са се унищожили. Необходимо е да се опитаме, така че сегашната цивилизация да не претърпи подобна съдба.