Същност и специфика на етапите на творческия акт в журналистиката
Творческият акт е творческа дейност на журналист, насочена към създаване на журналистически материал. Творческият акт в журналистиката е стадиален: той се явява като единство от две относително самостоятелни части - етапът на получаване на информация и етапът на текстообразуване.
1. Етап на познавателна дейност (получаване на информация)
Началният етап на творческия акт в журналистиката е съзнателна, целенасочена познавателна дейност, която включва получаване на достатъчно надеждни оперативни знания за актуалната реалност, предназначени за публикуване. Нито вестникарът, нито радиожурналистът, нито телевизионният журналист избягват този етап от работата. Дори предаванията на живо обикновено се провеждат въз основа на предварителни познания за ситуацията и участниците. По правило се извършва от човек сам, в много строг времеви режим и дори в режим на междуличностно общуване, което прави задачата неоправдано трудна. На това ниво на дейност журналистът установява факт, определя неговата същност и го изучава.
Етапът на събиране на предварителни данни. Същността на този етап е, че журналистът си спомня всичко, което е свързано с предложения обект на изследване, и избира материала, с който разполага. Най-важното на този етап е да се идентифицират адекватни източници на информация по темата. Ако информацията идва от човек, тогава основните критерии за успешен избор са компетентността, наличието на умения за разказване на истории. Желателни критерии - способността да общувате с журналисти (това значително опростява работата), наличието на ексклузивна информация, способността да я представяте в достъпна форма.
На етапа на предварително натрупване на информация получаваме огромнаколичеството данни и не всички са интересни за един журналист от професионална гледна точка. Има общи критерии, според които информацията е от обществен интерес:
1. Наличие на конфликт в информацията;
4. Отношение към известни личности;
5. Необичаен, единичен;
6. Ярък емоционален фон на събитието.
Приоритетни теми за аудиторията:
1. Информация за модели (за такива връзки между добре познати събития, които са били неизвестни за нас);
2. Опростяване на информацията (дешифриране на сложни явления). Нарича се още антиинформация, защото позволява на мозъка ни да си почине;
3. Информация за атавистични усещания (пожар, гръмотевична буря и др.);
4. Информация за инстинктивни усещания или за тях;
5. Индивидуално преживяване, което е в съответствие с това на повечето членове на публиката, но преценено от тях като малко по-успешно.
След като предметът е установен, следва насочено изучаване на предмета.
Фазата на търсене включва работата на всички нива на човешката психика, но по-интензивно от други - съзнанието, подсъзнанието и свръхсъзнанието. Съзнанието осигурява ясна постановка на въпроса, конкретизация на концепцията, цели. Подсъзнанието в по-голяма степен определя начина на изпълнение на концепцията, постигане на целта (избор на жанр, ъгъл, стил и т.н.), раждането на изображение. Свръхсъзнанието "пуска" механизмите на прозрение, интуитивно и мигновено творческо решаване на проблеми.
Целенасоченото търсене на информация може да се извърши по няколко начина:
- наблюдение (включване и изключване);
2. Етап на създаване на текст
Резултатът от този етап е завършен журналистически продукт.
1. Зреене. Този етап е характерен за всеки творчески акт. След като получи достатъчно информация, мозъкът се нуждае от известно времеучастват в това, което може да се определи като генериране на идеи. Обикновено този етап е невидим не само за другите, но и за самия творец. В журналистиката обаче този етап има своята специфика. И спецификата се крие в такова просто изискване като ефективност. Писателят, художникът може да подхранва идеята си с години, може да я отложи и да се върне отново след дълго време. Журналистът не може да си го позволи.
2. Осветеност. Нивото, на което една идея се вербализира или визуализира в ума.
Първата стъпка в този процес е окончателното оформяне на идеята. То предполага раждането на цялостна, макар и все още не съвсем ясна визия за бъдещата работа. Такава визия възниква въз основа на концепцията, получена по време на изследването на ситуацията. То обаче не е идентично с нея. Концепцията е знание за реалността плюс нейната интерпретация, отношение към нея. А идеята вече е умствен образ на бъдещата творба, който включва в свит вид темата и идеята, и принципа на организация. Тоест идеята е онази конкретна цел, чието развитие е посветено на началния етап на творческия акт и която в последния му етап ще трябва да бъде въплътена в текста.
Превръщането на една концепция в идея е момент, свързан с интензивни творчески търсения, съзнателни или несъзнателни. В някои случаи те вървят успоредно с процеса на познание и се случва материалът да не е събран, а журналистът със сигурност знае как ще изглежда в крайна сметка. Но се случва обратното. Идеята не е генерирана. Защо? Ако знаем, че идея = тема + идея + ход (т.е. конкретни стъпки за реализиране на темата и идеята), има един доста лесен начин да си помогнем - да прибегнем до логиката, осъзнавайки всеки от термините. Най-често се оказва, че причината за инхибиране е липсата на принципаорганизиране на текст, движение (нарича се още ключ, завой). Трябва да се съсредоточите върху намирането му.
3. Конкретизиране на идеята. За мнозина тази операция идва като план. Понякога писмено, понякога устно. Например Анатолий Абрамович Аграновски, известният майстор на българската журналистика, винаги е започвал работа върху материал с план. Веднъж го попитаха дали винаги следва писмен план. „Не“, отговори Аграновски, „тогава планът може да се промени. Но не мога да започна без него…” Такава оценка на плана предполага, че мотивацията не е в сферата на организиране на текста (планът не служи като негова рамка), а главно в сферата на организиране на творческия процес. Защо ви е необходим план в този случай? Факт е, че планът психологически помага да се усети полето на текста - на листа, в редовете. Планът също така показва, че процесът на създаване на текста е тръгнал от земята. Нашето съзнание не може да оперира дълго време с мисловни модели. Планът обикновено е многостепенна структура. И съзнанието е в състояние да запази в комплекса само три прага, три нива на сложност.
Друг начин за конкретизиране на идеята е преден план, когато не са посочени подтемите на текста (както в плана), а мини-идеи на текстови блокове. Например, същият Аграновски: "Намаляване ... на самолета."
Помислете за тази изненадваща аналогия. Все пак, забележете: апаратът е механизъм. Ние се стремим да подобрим икономическия механизъм.”
Такова изпреварващо резюме обикновено се изготвя, когато журналистът, запознавайки се с материала, навлезе дълбоко в проблема. Вероятно има. Вече са разработени идеи и коментари, които могат да бъдат забравени.
Най-често се използва комбинация от план и предна схема, когато се получи разширениесамо тези точки от плана, за които идеята вече е формирана.
Понякога журналистите правят мозаечна фиксация: изписват някои парчета в детайли и оставят останалата част от работата за преразглеждане. Това е особено полезно, когато използвате водещия метод в новина. (записват се само потенциални клиенти).
4. Избор на материал. Този етап може да съвпадне с предишния, да върви паралелно. Но най-често твърдата рамка на материала изисква отделна работа. Резултатът от този етап са избраните факти, които допринасят за реализирането на основната идея на материала.
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ. Импулсът за идеята на творбата е информация за конкретна реална ситуация. Това се предхожда от процес на предварително натрупване на информация. Отправна точка за формирането и развитието на една идея също е осъзната проблемна ситуация. В съответствие с плана журналистът избира форма на отразяване на реалността и система от професионални методи за въздействие върху аудиторията.
ИДЕЯ. Идеята е смислов и образен ориентир за публиката. Пред читателя се появява като програма от дейности, които трябва да се извършат за решаване на конкретен проблем.
Идеята за журналистическо произведение включва решаването на следните задачи:
1. предварително дефиниране на проблема, който се нуждае от обществено внимание.
3. Обосновка на възможни варианти за връзката на конкретна реална ситуация с проблема.
4. Планиране на по-нататъшна работа.
5. Организационно и практическо подпомагане на хода на дейностите.
Документи, специални досиета и картотеки, научна и справочна литература са най-важният източник на информация, необходима за решаване на проблеми на журналиста.
ПАРЦЕЛ. Журналистите често използват техники за разказване на истории, за да изграждатвърши работа.
ПРЕДМЕТ. Обикновено се ражда от две ситуации - или от редакционна задача, или просто се появява някаква идея, която занимава всички мисли. Започвате да мислите за това през цялото време, опитвайки се да намалите текущите събития до една идея, оценявайки ги вече от гледна точка на бъдещия материал. Постепенно в главата ми изниква конкретна тема и след това започва подготвителната работа. В същото време е много важно реалистично да си представите колко подходяща е избраната тема, дали ще представлява интерес за публиката и накрая какво ще е необходимо за нейното изпълнение. Едва тогава можете да започнете да го развивате.
На практика много журналисти се специализират в една конкретна тема. Новите факти помагат да се разкрият нови аспекти в стара тема. Когато темите по градска тематика са изтъркани: транспорт, ресторантьорство, пожарна безопасност и т.н., понякога се появяват нови факти, които могат да обърнат темата от нов ъгъл. Следователно основното е да открием тези факти.
Процесът на работа върху произведение не трябва да включва тези етапи в твърда последователност. Журналистът може да се върне в работата си и да получи липсващата информация, да провери отново данните си, да промени идеята за работа. Но като цяло всички етапи на работа трябва да се извършват ефективно - без това крайната работа рискува да бъде неубедителна, повърхностна.
21. Съставът на професионалните задължения на журналистите от различни медийни канали: общи и специфични
Журналистът е и литературен работник, и служител на периодично издание, и телевизионен водещ, и радиоработник. Следователно обхватът на задълженията и изискванията към специалистите по различни канали за разпространение на информация е разнообразен. Но има общи правила, които важат зажурналисти, независимо от местоработата им:
2) проверява верността на предоставената от него информация;
4) поддържа поверителността на информацията и (или) нейния източник;
5) да получи съгласие (освен когато е необходимо за защита на обществените интереси) за разпространение в медиите на информация за личния живот на гражданин от самия гражданин или от неговите законни представители;
9) представя при първо поискване редакционно свидетелство или друг документ, удостоверяващ самоличността и пълномощията на журналиста при упражняване на професионална дейност;
10) да спазва забраната за провеждане на предизборна агитация, агитация по въпроси на референдума при упражняване на професионална дейност.
Журналистът носи и други задължения, установени от законодателството на Република България за медиите.
При извършване на професионална дейност журналистът е длъжен да зачита правата, законните интереси, честта и достойнството на гражданите и организациите.
Държавата гарантира на журналиста във връзка с професионалната му дейност защитата на неговата чест, достойнство, здраве, живот и имущество като лице, изпълняващо обществен дълг.
Общо – нещо, което важи за всички журналисти, независимо от сферата на дейност. (Те са разписани в медийното законодателство). Специфични - тези, които са присъщи на канала за разпространение на информация, към който принадлежи журналистът. Те са свързани с вида на медията.
Медийни канали – печатни, радио, телевизионни и онлайн медии
Във всяка печатна публикация журналистът е длъжен внимателно да проверява имена, фамилии, номера, дати, цитати. Да имат способността да изразяват мислите си на хартия, да пишат "красиво", кратко, стегнато. Вестникът не е най-ефективният начинпредаване на информация, така че на вестниците се дава поне малко време да помислят, да обмислят материала. (За разлика от telefideniya и, особено радио). Освен това речникът трябва да е неограничен, за да не са еднакви материалите. Какво може да пропусне зрителят в ефир (разговорна лексика, народен език, са неприемливи на страниците на печатни издания.) Ако сферата на дейност на печатния журналист е бизнес издание, е необходимо да има подходящи термини, които да бъдат разбираеми за читателя.
Спецификата на журналистическата работа тук е свързана и с това, че работният материал на радиото се различава от материала на пресата. Ако вестникът има илюстрации, тогава по радиото само звукът може да даде представа за това или онова събитие, обект или човек. И още нещо: вестникът или списанието, дори и със стари броеве, е леснодостъпно за читателите, докато радиопрограмата престава да съществува, след като излезе в ефир. Радиожурналистите са обект на по-строги изисквания за реч. Недопустимо е журналистът да има говорни дефекти по радиото (заекване, шушукане и др.). Освен това тембърът на речта трябва да бъде правилно доставен и отработен. Като правило има или наклонности за това, които по-късно могат да бъдат развити, или не. Следователно не всеки журналист, дори и с голямо желание, ще бъде допуснат до ефир.
Подобно е положението и в телевизионната журналистика. Има и високи изисквания за грамотност на речта, но в допълнение към това журналистът винаги трябва да изглежда перфектно, тъй като той е герой в кадъра, той не само се чува, но и се вижда от зрителя. Много е важно да се придържате към определен стил, прическа (грим за жени). Тези правиладоговаряне при постъпване на работа и уговаряне в договора с. Освен това журналистът няма право да променя външния си вид по свое усмотрение (боядисва косата си, променя грима), тъй като той е лицето на канала.