Същността на процеса на социализация на индивида
2. Кукушин, В.С. Етнопедагогика и етнопсихология / V.S. Кукушин, Л.Д. Столяренко. - Ростов на Дон: Феникс, 2000.- 448 с.
3. Султанбаева, К.И. Педагогика на междуетническата комуникация: учебно-методически комплекс по дисциплини: учебник / Автор-композитор K.I. Султанбаев. - Абакан: Издателство на ХГУ на име. Н.Ф. Катанов, 2007.- 96с.
Терминът социализация, макар и широко използван в практиката, няма еднозначно тълкуване. В тази връзка има много дефиниции, свързани с различни възгледи за същността на този процес:
Социализацията е развитието и самореализацията на човек през целия живот в процеса на усвояване и възпроизвеждане на културата на обществото (A.V. Mudrik)
Социалното формиране на личността е естествен непрекъснат процес. В този процес доста голямо място заема процесът на запознаване на децата със света, нормите и изключителното значение на спазването на тези норми за регулиране на отношенията с другите, собственото им поведение, отношение към хората, природата, работата, както и обогатяване на практическия опит за самореализация на собственото им поведение в различни дейности., ᴛ.ᴇ. процесът на превръщане в личност.
Τᴀᴋᴎᴍ ᴏϬᴩᴀᴈᴏᴍ,същността на социализациятасе състои в това, че в процеса на нея човек се формира като член на обществото, към което принадлежи. Всяко общество се стреми да формира човек в съответствие с някакви универсални морални, интелектуални и дори физически идеали, които има. В същото време в съвременния свят тези идеали са повече или по-малко сходни в различните общества. Поради тази причина процесът на социализация в различните общества, запазвайки своята специфика, придобива редица универсални характеристики,свързани с глобализацията на съвременния свят.
Социализацията на личността протича във взаимодействие с огромен брой различни условия, които повече или по-малко засягат нейното развитие. Тези условия се наричат фактори. Има4 групи социализационни фактори :
-мегафактори, които включват космоса, планетата, света и които в известна степен влияят на човека чрез други групи фактори;
-макрофактори- държава, етническа група, общество, които влияят върху хората чрез други две групи фактори;
-мезофактори, условията за социализация на големи групи от хора, разграничени: по място и тип населено място, по принадлежност към аудиторията на определени медии, по принадлежност към определени субкултури. Те влияят върху социализацията както пряко, така и косвено чрез четвъртата група фактори;
-микрофактори- семейство, съседи, микрообщество, групи от връстници, образователни, държавни, религиозни и обществени организации.
Процесът на социализация може условно да се представи като комбинация от четири компонента:
-По отношение на насочената социализация,когато държавата предприема определени икономически, законодателни, организационни мерки за решаване на своите проблеми, които обективно влияят върху промяната във възможностите и естеството на развитие, жизнения път на определени възрастови групи (определяне на задължителния минимум на образованието, възрастта на неговото начало, условията на служба в армията и др.);
И така, Г.М. Андреева и други
Posted on ref.rf има три етапа - преди раждане, раждане и след раждане. От гледна точка на педагогиката е препоръчителнода се съотнасят етапите на социализация с възрастовата периодизация на живота на човека: ранна детска възраст, предучилищна възраст, начално училищевъзраст, юношество, ранна младост, младост, зрялост, старост, старост, дълголетие.
Най-важна роля за това как израства човек, как ще протече формирането му, играят хората в пряко взаимодействие, с които тече животът му. Те се наричат агенти на социализацията. В различните възрастови периоди съставът на агентите е специфичен. И така, по отношение на по-малките ученици това са родители и близки роднини, съседи, учители, връстници. По своята роля в социализацията агентите се различават в зависимост от посоката, в която и с какви средства упражняват своето влияние.
Механизми на социализация :
Традиционен- усвояване от човек на норми, стандарти на поведение, възгледи, които са характерни за неговото семейство и непосредствена среда.
Институционален- действа в процеса на взаимодействие на човек с институциите на обществото, с различни организации, както специално създадени за неговата социализация, така и осъществяващи социализиращи функции по пътя, паралелно (производство, общественост, клуб и др.)
Стилизиран- действа в рамките на субкултурата.
Междуличностна- функционира в процеса на взаимодействие на човека със субективно значими за него лица и представлява психологически механизъм на междуличностно пренасяне поради емпатия, идентификация и др.
Въздействието на всички механизми се осъществява чрез отражение, ᴛ.ᴇ. диалог, в който човек разглежда, приема или отхвърля определени ценности, присъщи на различни институции на обществото, семейство, връстници, значими личности и др. във връзка с това се отделя още един специфичен механизъм на социализация -рефлексивен.
Структурата на процеса на социализация, включително редица взаимосвързаникомпоненти:
1.Комуникативен компонент. Той включва цялото разнообразие от форми и начини за овладяване на езика и речта на други видове комуникация и използването им в различни обстоятелства на дейност и комуникация.
2.Когнитивният компонентвключва развитието на определен набор от знания за заобикалящата реалност. То се осъществява до голяма степен в процеса на обучение и възпитание, включително и в медиите, в общуването и се проявява преди всичко в самообразователния аспект, когато ученикът търси и усвоява информация според собствените си потребности и инициатива, за да разшири, задълбочи, изясни своето разбиране за света.
3.Поведенческият компоненте обширна и разнообразна област от действия, които детето научава: от хигиенни умения, ежедневието до умения в различни видове работа. В същото време това включва разработването на различни правила, норми, обичаи, табута, разработени в процеса на социално развитие, които трябва да бъдат научени в процеса на запознаване с културата на дадено общество.
Резултатът от социализацията есоциализация, ᴛ.ᴇ. ʼʼразвитие на черти, определени от статуса и изисквани от това обществоʼʼ.
Анализ на множество концепции за социализация, които активно започват да се появяват през 30–70 ᴦ.ᴦ. 20 век, показва, че всички те гравитират към един от подходите, които се различават един от друг в разбирането на ролята на самия човек в процеса на социализация. Първиятподход, който беше нареченсубектно-обективен, приема пасивна позиция на човек в процеса на социализация и разглежда самата социализация като процес на адаптирането му към обществото, ĸᴏᴛᴏᴩᴏᴇ формира всеки от своите членове със собствена култура.
Вториятподход, който обикновено се наричасубектно-субективно, предполага, че човек активно участва в процеса на социализация и не само се адаптира към обществото, но също така влияе върху своите жизнени обстоятелства и себе си.
Второ ниво на социализация:ʼʼсубект-обект ʼʼ, тоест взаимодействието между субекта на действие и познание и обективния свят. Това ниво се характеризира с процесите на ʼʼобективизацияʼʼ и присвояване. Най-важната проява на това ниво е овладяването на речта от детето като социално средство за общуване. С негова помощ той се приобщава към нормите и ценностите на обществото, към неговата духовна култура. Но речта е в същото време продукт на теоретична дейност - ʼʼкогато възниква абстрактно речево мислене, то също може да се осъществи само въз основа на овладяването на социално развитите обобщения - словесни понятия и социално развити логически операцииʼʼ (Леонтиев А.Л. ʼʼПроблеми на развитието на психиката).
Въпроси и задачи
1. Каква е същността на процеса на социализация?
2. Разширете компонентите на процеса на социализация.
3. Избройте факторите на социализацията.
4. Опишете агентите, средствата и механизмите на социализация на всеки етап.
5. Анализирайте съвременните концепции за социализация на личността.
6. Избройте етапите на човешката социализация.