Същността на самоуправление и неговата необходимост
Същността на самоуправление и неговата необходимост
Лидер, който иска да управлява другите, трябва да знае, че желанието да се научи насамоуправлениее ресурсът, чрез който човекзапочва да се учи на управление.
Самоуправлениее изкуството да управляваш себе си и (или) организация; целенасочено и последователно използване на доказани методи в ежедневните дейности с цел оптимизиране на използването на време и усилия.
При самоуправление мениджърите могат да бъдат както вътре, така и извън системата; в този случай наблюдаваната или контролирана ситуация за външния мениджър е скрита зад хоризонта на събитията.
Същността на самоуправлениее да се вземат предвид задачи, методи, особености и т.н. индивидуалното самоусъвършенстване на всеки мениджър (което е добре известно) и в работата със "системи от системи" като напълно нов аспект на самоуправление като цяло и независим мениджър в частност.
Доскоро неговата предметна област беше изкуствено стеснена от саморазвитието на индивидите, участващи в управлението, като се приемаше абсолютната идентичност на понятията управление и управление.
Въпреки това, работата в условията на пазарни инфраструктури и по-нататъшното развитие на демократизацията и методите на децентрализация, както и като се вземе предвид постоянната прозрачност на всякакви граници, изисква задълбочен анализ на причините и обстоятелствата за неефективността на много методи на командно управление, идентифициране на методи за работа в условия на несигурност и т.н., тоест като се вземе предвид същността на самоуправление.
Оказа се, че работата с колеги, малки фирми, филиали, глобалния пазар и т.н. значително се различава от командатав линейно-функционални структури на секторния план.
Същността на самоуправлениесе основава на редица принципи, условия на проявление, основания, концептуализация:
1.Спонтанност. Принципът е основен и осигурява появата на тенденции и наблюдаеми факти за ефекта в условията на конкретни пазарни сегменти и съответните управлявани системи, независимо от формата на собственост. Отчитането на този принципизисква сигурност в поведението на администраторите- лидери, предприемачи, мениджъри и самите изпълнители на процеси.
2."Потапяне" на системата. Този принцип при осъществяването на самоуправление, като правило, изпреварва процеса на практическо системообразуване, т.е. ясно последователен.
3.Ориентация на самоорганизацията. Важен е принципът на спонтанно насочено спонтанно генериране на предварително „потопени“ временни хоризонтални системи като мощна реакция на свободния пазар от самоорганизиращи се участници на монополния характер на държавните и корпоративните структури, основани на игнориране или отчитане на самоорганизацията преди началото на предприемачеството.
4.Изкуствено начало. Предприемачите, администраторите, мениджърите трябва или да вземат под внимание, или изкуствено да „създадат“ такава пазарна ситуация, в която „потопените“ системи могат за известно време да се самозадоволяват с това, от което се нуждаят, за да „удържат“ ефекта на самоликвидацията.
5.Ресурсна поддръжка. При прилагането на този принцип трябва да се вземат предвид няколко точки:
а) самоуправлението, като създаде специфична хоризонтална система, трябва да й позволи да се самоопредели, т.е. мениджърът е длъжен да стане за известно време само наблюдател;
б) специфична мека система решава спонтанно възникнали задачисамодостатъчност с ресурси и услуги, самонормиране на труда, самооптимизиране на хоризонталната структура както по отношение на броя на участниците, така и по отношение на техните взаимоотношения по отношение на развитието на временна взаимозависимост един от друг и др.;
в) с развитието на самоуправлението отворената система е в състояние да се самоунищожи, без да получи подходящи резултати или с получаване, което може да е резултат от липса на ресурсна подкрепа;
г) практически отворена система, която има спонтанно реализирани вътрешни задачи, е в състояние незабавно да завърши конкретна работа в рамките на предишните принципи, останали след самореализацията, без да се интересува от крайните резултати.
Ползите от овладяването на изкуството на самоуправлениеса следните:
- успешно завършване на работата с по-малко време;
- по-добра организация на работното място и труда като цяло;
- по-малко бързане и стрес;
- Повече удовлетворение от работата
- активна трудова мотивация;
- нарастване на производителността на труда;
- намаляване на натоварването;
- намаляване на броя на грешките при изпълнение на функциите;
- Постигане на професионални и житейски цели по най-краткия път.
Самоуправлението отчита и биологичния фактор, който включва естествения ритъм на работа индивидуално за всеки човек и личния биоритъм, който е много важен за лидера.
Особеността на съвременния възглед за лидера като лидер на екипа е, че той се разглежда като носител на иновативна организационна култура, като основен инициатор на последователни промени в организацията.
Най-важните характеристики на съвременния лидер:
- способност за ръководене на екип;
- желанието за създаване иподдържат оптимален психологически климат и др.
Самоуправлението допринася за ефективността на изпълнението на органичните функции на лидера и адаптирането на лидерските стилове към бизнес ситуациите.
Самоуправлениекато ново направление в съвременния мениджмънт се появи в отговор на промените в управленската ситуация в света:
- увеличаването на мащаба и динамиката на промените в предприемачеството и бизнеса изискват от мениджърите овладяване на нови подходи и управленски умения, борба с възможността за собствено изоставане и непрекъснато саморазвитие;
- нарастването на несигурността, натиска и напрежението в различните форми на живот на организациите и свързаните с тях стресове изискват от мениджърите да могат да управляват себе си;
- превръщането на творческия потенциал на служителя в най-ценния капитал на организацията поставя изискването за запазване и развитие на този потенциал, включително и от самите служители;
- изчерпването на възможностите на много традиционни школи и методи на управление поставя мениджърите пред необходимостта да овладеят съвременни управленски техники, за да преоценят своя потенциал и да работят за неговото развитие.
Много важен факт е, че необходимостта от мотивиране на творческия потенциал на всеки служител и невъзможността да се задоволи в рамките на традиционното управление и усилията на самите организации доведоха до живот процеса на социологизация и психологизация на управлението, на вълната на който възникна посоката на самоуправление, отваряща перспективи за изучаване и практическа реализация на индивидуална бизнес кариера.
Сега е необходимо да се определи същността на понятието "самоуправление".Самоуправлениее последователно и целенасочено прилагане на доказани методи на работа в ежедневието.практика за оптимално, смислено използване на вашето време.
Съответно, основната цел на самоуправление еда се възползвате максимално от собствените си възможности, съзнателно да управлявате хода на живота си (самоопределяте се) и да преодолявате външните обстоятелства както в работата, така и в личния живот.
На самоуправление е възложено изпълнението на определени функции, под формата на които се представя ежедневното решаване на различни задачи и проблеми.