Състезателен арбитражен процес идеален и реален
И. В. Решетникова, председател на Арбитражния съд на Свердловска област, доктор по право, професор
Съвременното българско съдебно производство, както гражданско, така и наказателно, се развива в съответствие с конституционния принцип на състезателността. Постепенно законодателят въвежда нови правни институти, усъвършенствайки състезателността и доближавайки българския съдебен модел до състезателния. Обаче сливането на двете правораздавателни системи (континентално-инквизиционна или смесена и състезателна 1 ) едва ли е възможно, едва ли е необходимо, но е напълно възможно да създадете собствен национален модел, базиран на състезателни елементи.
Ако следвате пътя на развитие на конкурентоспособността, важно е да знаете целта, към която трябва да се движите - определен идеал на конкурентния процес.
Анализът на съвременното арбитражно и гражданско процесуално законодателство показва посоката на такова движение.
Първият признак, който определя нивото на конкуренцията, е кой е активен в процеса на разглеждане на делата: съдът или лицата, участващи в делото. Колкото и да се опитва българският законодател да направи съда по-пасивен и съответно да активизира участващите в делото лица, съдът традиционно е активен. Въпреки факта, че съдът престана да бъде обект на събиране на доказателства, той е не по-малко активен от преди. Каква е причината? Можем да говорим за няколко причини. Първо, въведените в новия ГПК и АПК институти на състезателността само на пръв поглед изискват от страните активност. Става въпрос за размяна на пледоарии и разкриване на доказателства.
В чужбина размяната на писмени становища предполага срок за подаване на отговор на иск,възражения срещу отговор и отговор на възражение. Такава активна размяна на конкурентни документи води до намаляване на фактите, които трябва да бъдат доказани: ако ответникът не оспори фактите, посочени от ищеца, те се считат за признати. Ако страните не са посочили факти, те не се включват в предмета на доказване.
От анализа на нормите на АПК България не може да се твърди, че подаването на отговор на исковата молба е задължение на ответника.
„Лицата, участващи в делото, имат право да се позовават само на доказателствата, с които други лица, участващи в делото, са били предварително запознати“ (чл. 65, части 3, 4 от АПК). Редът за разкриване на доказателства не е ясно разписан в АПК, за разлика от подобен институт в англо-американския процес. „Доказателствата са представени от участващите по делото лица. Копия от документи, представени на съда от лице, участващо в делото, се изпращат от него на други лица, участващи в делото, ако не разполагат с тези документи ”(част 1 на член 66 от АПК). Лесно се вижда, че става дума за разкриване само на писмени доказателства, наличието на други доказателства (но не и съдържанието им) може да се съди от пледоарията.
Част 3 чл. 65 от АПК сочи необходимостта от разкриване на доказателства преди започване на съдебния процес, освен ако в АПК е установено друго. Вследствие на неспазване на изискването по част 3 на чл. 65 от Арбитражно-процесуалния кодекс е забрана лицата, участващи в делото, да се позовават на доказателства, с които други лица, участващи в делото, не са били предварително запознати (част 4 на член 65 от АПК). Законодателят избра термина „предварително“. Очевидно авансът означава разкриване на доказателства преди започване на процеса, освен ако АПК не е установил друго. Много често изобщо няма оповестяване на доказателства, илиминути преди началото на делото.
Съдията обаче се оказва пред дилема: ако не допусне неразкрити доказателства, решението му може да бъде отменено. Следователно съдията е по-вероятно да приеме неразкрити доказателства, отколкото да застраши съдбата на своето решение. Какво правят съдиите, тъй като съществуващото процесуално задължение за оповестяване на доказателства (както и изпращане на отговор на исковата молба) не е подкрепено от никаква отговорност на страните.
Недовеждането на нови процесуални и правни институти до техния логичен завършек води до много негативни последици. Неправомерните лица, знаейки за безнаказаността за нарушаване на нормите на АПК България относно подаване на възражение срещу иск, разкриване на доказателства, пренебрегват законовите изисквания. И тогава те представят нови доказателства в хода на съдебното заседание, а понякога се опитват да го направят в обжалването. Това усложнява процеса на привеждане на страните към помирение. Едно от важните условия за сключване на спогодба е информираността на страните за правното положение на една друга, познаване на наличните доказателства и др. В резултат на това съдебният процес се забавя. За съжаление арбитражните съдилища рядко прилагат част 2 на чл. 111 APC RF.
Често съдиите от апелативната инстанция допускат в процеса на разглеждане на делото доказателства, които страните не са представили в първоинстанционния съд. Въпреки че чл. 268 от АПК много ясно формулира две правила: 1) допълнителни доказателства се приемат от арбитражния съд на апелативната инстанция, ако лицето, участващо в делото, е обосновало невъзможността да ги представи на първоинстанционния съд по независещи от него причини и съдът признае тези причини за валидни; 2) документи, представени в подкрепа на възраженията по жалбата вв съответствие с чл. 262 от АПК се приемат и разглеждат от арбитражния съд на апелативната инстанция по същество (чл. 268 от АПК, части 2, 3). Поради това въззивният съд следва да приеме допълнителни доказателства само в тези случаи. В противен случай доказателствата не могат да се считат за допустими по силата на прякото указание на чл. 262 APK.
Второ, влияе манталитетът на съдиите, който се формира в продължение на много десетилетия. Съдиите се стремят да установят истината по делото, въпреки че законът не изисква това. И в същото време законът изисква установяване на всички правно значими обстоятелства по делото, което не се различава от старата обективна истина, която царуваше в съветския процес.
Трето, негативно влияние оказва слабата подготовка на много представители на партиите. Човек може да разбере съдиите, които поемат процеса на разглеждане на доказателства в свои ръце, когато представители на страните не изпълняват възложените им функции.
Четвърто, основанията за отмяна на съдебни актове по обжалване и касация принуждават съдията да бъде активен в процеса.
Втората характеристика на конкуренцията е стандартът на доказване. Именно стандартът на доказване в българския процес се различава значително от състезателния модел на съдебното производство. В гражданския процес на страните от състезателния процес печели страната, която докаже обстоятелствата в съответствие с възложената й доказателствена тежест. Това означава, че ако дадена страна е изпълнила тежестта си на доказване, тя печели делото. Такъв стандарт на доказване в българското законодателство няма. Например транспортните организации предявяват искове за обезщетение за причинени им загуби в резултат на превоз на привилегировани пътници и неполучаване на достатъчно обезщетение от бюджета. Ако ищецът кажече е претърпял вреди, то по силата на ч. 1 чл. 65 АПК България трябва да докаже факта на причиняване на вредите и техния размер. В същото време транспортните организации в Свердловска област най-често не могат да докажат размера на причинените им загуби, тъй като не водят записи за броя на пътниците, които използват безплатно транспорта. Следователно, ако ищецът не може да докаже размера на причинените му загуби, тогава съдът няма право да удовлетвори иска. Така постъпи арбитражният съд при разглеждане на делото по същество и при обжалване. В касационната инстанция обаче решението на първоинстанционния съд и въззивното решение са отменени и изпратени за ново разглеждане.
По силата на чл. 65 от АПК всеки участник в делото е длъжен да докаже обстоятелствата, на които се позовава като основание на своите искания и възражения. Естествено, ако страната не докаже основанието на иска или възраженията по иска, то тя трябва да загуби процеса. Това е същността на всяко състезание. Освен това съдът има само право, но не и задължение, да покани лицата, участващи в делото, да представят допълнителни доказателства, необходими за изясняване на обстоятелствата, които са от значение за правилното разглеждане на делото и приемането на законосъобразен и обоснован съдебен акт. По този начин правните норми имат доста състезателен характер, ако се изследват без връзка с основанията за отмяна на съдебни актове. Сред тези основания е непълното изясняване на обстоятелствата от значение за делото и липсата на доказателства за това доказателство, което съдът счита за установено (част 1 от член 270 от Арбитражния процесуален кодекс на Руската федерация).
От това следва, че всички норми относно конкуренцията и дейността на страните „разбиват” на посочените основания, които не съответстват на принципите на разпределение на доказателствената тежест и конкуренция.
Третата страна на състезанието е участиетопредставители в съдебни спорове. По повечето арбитражни дела участват представители, поради спецификата на субектния състав на участващите в делото лица. Въпреки това, често индивидуалните предприемачи защитават правата си в съда сами, същото важи и за корпоративните спорове с участието на граждани.
Именно поради причината, че за разлика от гражданското производство в арбитражното производство по правило участват представители, очевидно би могло по-смело да се въведат състезателни правни институти (размяна на състезателни документи, разкриване на доказателства, стандарт на доказване и др.), като се предвидят същите последици, които се съдържат в правилата, уреждащи подобни институции в чужди държави. Освен това строгостта на процесуалното законодателство, което изисква от страните по материалноправния спор да бъдат активни в защитата на собствените си интереси, би дисциплинирала страната, принуждавайки я да спазва стриктно указанията. Например, ответникът не е изпратил възражение срещу иска до ищеца, което означава, че той е признал иска, в отговора не е дал аргументи срещу никакви основания за иска, което означава, че е признал тези обстоятелства. Твърди правила? Да, но бизнесът, с който се занимават страните, е строг бизнес, който изисква известен риск. Друг аргумент в полза на довършването на започнатите състезателни действия е повишаването на нивото на квалификация на адвокатите и другите представители. Те вече нямаше да разчитат на самия съдия, който разглежда доказателствата в съда. Неслучайно в някои страни дейността на съдия в процеса на разглеждане на делото може да се разглежда като неговата заинтересованост от изхода на делото. Дори и у нас загубилите страни, оплаквайки се от действията на съдиите, се позовават на прекомерната, от тяхна гледна точка, активност на съда, в която виждат желание да помогнат само на една от страните.
Разбира се, има важен недостатъкв разширяването на позицията на конкурентоспособност до нивото, което съществува в чужбина - малкият бизнес може да не е в състояние да защити еднакво интересите си в спор с представители на големия бизнес.
По-трудно е с изпълнението на правото да се направи копие. За съжаление, арбитражните съдилища не могат да фотокопират материалите по делото за лица, участващи в делото.
Лицата, участващи в българския граждански и арбитражен процес днес са надарени с много широки права на иницииране (право на подаване на молби и др.).
Петата характеристика на конкурентоспособността е най-подробното развитие на правилата за доказателствата. Това е средство не само за участващите в делото лица, техните представители да изградят правилно тактиката на поведението си в съда, но и за защитата им от евентуалния произвол на съдията. Например, ако българските процесуални кодекси дават подробности, например за уредбата на допустимостта на доказателствата, тогава ще има по-малко основание да се твърди, че съдът е допуснал това или онова доказателство, което не е трябвало да допуска. Например във връзка с част 2 на чл. 268 от АПК България за правилата за представяне на допълнителни доказателства във въззивната инстанция е възможно да се формулира правило за недопустимост на доказателства при неспазване на изискванията, посочени в посочения член.
Шестата характеристика на състезателността, за която по някаква причина малко се говори, са широките правомощия на съда, които позволяват да се спре злоупотребата с процесуални права и да се дисциплинират лицата, участващи в делото. За съжаление в българския процес често е възможно да се констатира злоупотреба с процесуални права. Един от примерите. Страната направи отвод на съдиите от апелативната инстанция, след това на лицето, което разглежда отвода. При обжалване на съдебния акт страната обжалва и отказа за удовлетворяване на отстраняването на лицето,обмисля оттегляне. Касационната инстанция, отхвърляйки иска на страната, съвсем основателно е посочила, че чл. 21 от АПК България предвижда само отвод на съдията (съдиите), разглеждащ (разглеждащи) делото, и не предвижда възможност за отвод на лицето, което разглежда молбата за отвод. След това същата страна продължава да оспорва лицата, които разглеждат оспорването, като по този начин просто забавя процеса на разглеждане на делото или иска изкуствено да оттегли делото от юрисдикцията на този съд.
Американските и английските съдилища са много строги с нарушителите на реда в процеса, включително и адвокатите. Често представители на страните биват глобявани за неуважение към съда по време на заседанието.
В обобщение, българският процес наистина става все по-състезателен, но е много предпазлив при въвеждането на чисто състезателни правни институти. Недовеждането на много нови процесуални институти до техния логичен завършек неутрализира конкурентния им ефект. Арбитражният процес може да се развие в състезателна посока много по-бързо от гражданския процес, поради участието в делата на професионални адвокати.
1. Вижте за повече подробности: Reshetnikova I. V. Доказателствено право на Англия и САЩ. М., Городец, 1999. С.24-48.