Сталин И
Предишен
публикация
Азбучен указател
произведения на И.В. Сталин
Съдържание на том 16
произведения на И.В. Сталин
публикация
Разговор с кореспондента на "Правда"
Сталин И.В.Съчинения. - Т. 16. -
М.: Издателство "Писател", 1997. С. 145–149.
Червен шрифт в квадратни скоби показва края на текста на съответната страница от печатния оригинал на посоченото издание
Наскоро кореспондент на "Правда" се обърна към другаря Сталин с редица външнополитически въпроси. По-долу е отговорът на другаря Сталин И.В.
Въпрос. Как оценявате последното изказване на британския министър-председател Атли в Камарата на общините, че след края на войната Съветският съюз не се е разоръжил, тоест не е демобилизирал войските си, че оттогава Съветският съюз все повече увеличава своите въоръжени сили?
Отговор. Считам това изявление на премиера Атли за клевета срещу Съветския съюз.
Това са все известни факти.
Ако министър-председателят Атли беше силен във финансовата или икономическата наука, той би разбрал без затруднения, че никоя държава, включително съветската държава, не може да развие напълно гражданска индустрия, да започне големи строителни проекти като водноелектрически централи на Волга, Днепър, Амударя, изискващи десетки милиарди бюджетни разходи, да продължи политиката на систематично намаляване на цените на потребителските стоки, също изискваща десетки милиарди бюджетни разходи, да инвестира стотици милиарди в възстановяване на националната икономика, разрушена от германските нашественици, и заедно в същото време, в същото време, за увеличаване на въоръжените си сили, за разширяване на военната индустрия. Не е трудно да се разбере до какво би довела подобна безразсъдна политикадържавен фалит. Премиерът Атли трябваше да знае от собствения си опит, както и от опита на Съединените щати, че умножаването на въоръжените сили на страната и надпреварата във въоръжаването водят до разширяване на военната индустрия, до намаляване на гражданската [c.145] индустрия, до спиране на големи граждански строителни проекти, до по-високи данъци, до по-високи цени на потребителските стоки. Ясно е, че ако Съветският съюз не намали, а напротив, разшири строителството на нови грандиозни водноелектрически централи и напоителни системи, не спре, а напротив, продължи политиката на понижаване на цените, тогава той не може едновременно да разширява военната индустрия и да увеличава въоръжените си сили, без да рискува фалит.
И ако министър-председателят Атли, въпреки всички тези факти и научни съображения, все пак смята за възможно открито да клевети Съветския съюз и неговата мирна политика, то това може да се обясни само с факта, че той мисли, клеветейки Съветския съюз, за да оправдае надпреварата във въоръжаването в Англия, която сега се провежда от лейбъристкото правителство.
Премиерът Атли има нужда от лъжа за Съветския съюз, той трябва да представи мирната политика на Съветския съюз като агресивна, а агресивната политика на британското правителство като мирна, за да заблуди британския народ, да му наложи тази лъжа за СССР и по този начин да го въвлече чрез измама в нова световна война, организирана от управляващите кръгове на Съединените американски щати.
Премиерът Атли се представя като защитник на мира. Но ако той наистина се застъпва за мир, защо отхвърли предложението на Съветския съюз в ООН за незабавно сключване на мирен пакт между Съветския съюз, Великобритания, Съединените американски щати, Китай и Франция?
Ако той наистина стои за света, защо отхвърлипредложенията на Съветския съюз за незабавно започване на съкращаване на въоръженията, за незабавна забрана на атомните оръжия?
Ако той наистина се застъпва за мир, защо преследва привържениците на мира, защо забрани Конгреса на мира в Англия? Може ли кампания за защита на мира да застраши сигурността на Англия?
Ясно е, че премиерът Атли се застъпва не за опазването на мира, а за отприщването на нова световна агресивна война.
Въпрос. Какво мислите за интервенцията в Корея, как може да завърши?
Отговор. Ако Великобритания и Съединените американски щати най-накрая отхвърлят мирните предложения на Народното правителство на Китай, тогава войната в Корея може да завърши само с поражението на интервенционистите. [c.146]
Въпрос. Защо? Американските и британските генерали и офицери по-лоши ли са от китайските и корейските?
Отговор. Не, не по-лошо. Американските и британските генерали и офицери не са по-лоши от генералите и офицерите на всяка друга страна. Що се отнася до войниците на Съединените щати и Великобритания, във войната срещу нацистка Германия и милитаристична Япония те се показаха, както е известно, от най-добрата страна. Какъв е проблема? И фактът, че войниците смятат войната срещу Корея и Китай за несправедлива, докато смятат войната срещу нацистка Германия и милитаристична Япония за съвсем справедлива. Факт е, че тази война е изключително непопулярна сред американските и британските войници.
Наистина е трудно да се убедят войниците, че Китай, който не заплашва нито Англия, нито Америка и от когото американците завзеха остров Тайван, е агресорът, докато Съединените американски щати, които завзеха остров Тайван и докараха войските си до самите граници на Китай, са отбраняващата страна. Трудно е да се убедят войниците, че Съединените американски щати имат право да защитават своята сигурносттериторията на Корея и на границите на Китай, а Китай и Корея нямат право да защитават сигурността си на собствена територия или на границите на своята държава. Оттук и непопулярността на войната сред англо-американските войници.
Ясно е, че най-опитните генерали и офицери могат да бъдат победени, ако войниците смятат наложената им война за дълбоко несправедлива и ако поради това изпълняват задълженията си на фронта формално, без вяра в правотата на своята мисия, без ентусиазъм.
Въпрос. Как оценявате решението на Организацията на обединените нации (ООН) да обяви Китайската народна република за агресор?
Отговор. Смятам го за срамно решение. Наистина, човек трябва да загуби последните остатъци от съвестта си, за да твърди, че Съединените американски щати, които завзеха китайска територия - остров Тайван - и нахлуха в Корея до границите на Китай, са отбраняващата се страна, а Китайската народна република, защитаваща своите граници и опитваща се да си върне остров Тайван, заловен от американците, е агресорът.
Организацията на обединените нации, създадена като опора за опазване на мира, се превръща в инструмент за война, в средство [c.147] за отприщване на нова световна война. Агресорското ядро на ООН са десет страни - членки на агресивния Северноатлантически пакт (САЩ, Англия, Франция, Канада, Белгия, Холандия, Люксембург, Дания, Норвегия, Исландия) и двадесет държави от Латинска Америка (Аржентина, Бразилия, Боливия, Чили, Колумбия, Коста Рика, Куба, Доминиканска република, Еквадор, Ел Салвадор, Гватемала, Хаити, Хондура s, Мексико, Никарагуа, Панама, Парагвай, Перу, Уругвай, Венецуела). Сега представителите на тези страни решават съдбата на войната и мира в ООН. Именно те изпълниха срамното решение на ООН за агресивността на Китайската народна република.
Характерно за сегашния ред в ООН е, че например малката Доминиканска република в Америка, с едва два милиона жители, сега има същата тежест в ООН като Индия и много по-голяма от Китайската народна република, лишена от право на глас в ООН.
Така, превръщайки се в инструмент за агресивна война, ООН в същото време престава да бъде световна организация на равноправни нации. В интерес на истината ООН вече е не толкова световна организация, колкото организация на американците, действаща по поръчка на американските агресори. Не само Съединените американски щати и Канада се стремят да отприщят нова война, но и двайсет латиноамерикански страни също са на този път, чиито земевладелци и търговци са нетърпеливи за нова война някъде в Европа или Азия, за да продават стоки на воюващите страни на супер високи цени и да правят милиони от този кървав бизнес. За никого не е тайна, че 20 представители на двадесет държави от Латинска Америка сега представляват най-обединената и послушна армия на Съединените американски щати в ООН.
Въпрос. Смятате ли, че нова световна война е неизбежна?
Отговор. Не. Поне за момента не може да се смята за неизбежно.
Разбира се, в Съединените американски щати, в Англия, както и във Франция има агресивни сили, жадни за нова война. Те се нуждаят от война, за да получат супер печалби, да ограбят други държави. Това са милиардерите и милионерите, които [c.148] гледат на войната като на печеливша вещ, която носи колосални печалби.
Те, тези агресивни сили, държат в ръцете си реакционните правителства и ги ръководят. Но в същото време те се страхуват от своите народи, които не искат нова война и са за запазване на мира. Така че те се опитват да използват реакционниправителства, за да оплитат своите народи с лъжи, да ги измамят и да представят новата война като отбранителна, а мирната политика на миролюбивите страни като агресивна. Те се опитват да измамят своите народи, за да им наложат своите агресивни планове и да ги въвлекат в нова война.
Ето защо те се страхуват от мирната кампания, опасявайки се, че тя може да разкрие агресивните намерения на реакционните правителства.
Ето защо те отхвърлиха предложенията на Съветския съюз за сключване на мирен пакт, за намаляване на въоръженията, за забрана на атомните оръжия, опасявайки се, че приемането на тези предложения ще подкопае агресивните мерки на реакционните правителства и ще направи надпреварата във въоръжаването ненужна.
Как ще завърши тази борба между агресивните и миролюбивите сили?
Мирът ще бъде запазен и укрепен, ако народите вземат в свои ръце въпроса за опазването на мира и го защитават докрай. Войната може да стане неизбежна, ако войнолюбците успеят да оплетат масите на хората с лъжи, да ги измамят и въвлекат в нова световна война.
Ето защо широката кампания за опазване на мира като средство за разобличаване на престъпните машинации на войнолюбците сега е от първостепенно значение.
Що се отнася до Съветския съюз, той ще продължи неотклонно да следва политиката за предотвратяване на война и поддържане на мира.