Сталинските репресии в Кубан
Всъщност това беше ясно формулирана задача пред НКВД на СССР за унищожаване на „враговете на народа“. Според изследователите от 1921 до 1940г. Повече от 3 милиона съветски граждани бяха осъдени за контрареволюционни и други особено опасни държавни престъпления. От тях 1 милион 345 хиляди - през 1937-1938 г. Повече от 680 хиляди души са осъдени на смъртно наказание.
За да разбере мащаба и подробностите на репресиите в Кубан, YUGA.ru се обърна към Сергей Кропачев, председател на управителния съвет на Краснодарския регионален клон на обществото "Мемориал".
Сергей Кропачев
председател на управителния съвет на Краснодарския краен клон на българското дружество "Мемориал", доктор на историческите науки, специалист по национална история от 30-те-40-те години на ХХ век.
— Кой времеви период обхващат сталинските репресии и доколко засегнаха нашия регион?
В общественото съзнание 1937 г. се свързва с пика на терора, но в действителност това е само върхът на айсберга. И преди, и след това в страната ни се случиха събития, жертви на които станаха стотици хиляди наши съграждани. Гражданската война, колективизацията, лишаването от собственост, гладът от началото на 30-те години на миналия век, депортирането на народи, следвоенните репресии доведоха до огромни загуби и се превърнаха в сериозен шок за страната. Кубан е казашка земя и всъщност "големият терор" не започва тук през 1937 г., а много по-рано, тъй като представителите на казаците се смятаха за "контрареволюция", готова да забие нож в гърба на съветската власт. В края на 20-те години казашките села Медведовская, Полтавска, Уманская и други са депортирани. Хората бяха изпратени на север, а селата бяха заселени от войници на Червената армия, жители на Нечерноземния регион. Повече от 60 хиляди души бяха депортирани отКубан през годините на колективизацията в началото на 30-те години. Репресирани са голям брой гърци, които са живели компактно в района на Сочи и Геленджик.
—Има ли конкретни данни за общия брой на жертвите в Кубан?
Мога да кажа, че от 1989 г. до 2005 г. са разгледани 41 700 наказателни дела срещу 57 951 души. От тях 43 хиляди души бяха признати за необосновано репресирани. На 14 000 осъдени е отказана реабилитация. По време на първата вълна, по времето на Хрушчов, по мои оценки са били санирани не по-малко. Следователно трябва да говорим за общо около 100 хиляди кубански невинни жертви на терора.
— И как да отделим невинните жертви на репресиите от престъпниците?
Разбира се, през годините на голям терор хората са били затваряни не само по политически и религиозни причини. Имаше много осъдени по криминални статии. Могат ли престъпниците да попаднат в политическите и обратното? Да, можеха. И за да се скрие мащабът на терора, някой можеше да бъде записан като престъпник - въпреки че това беше относително малък процент.
—Какво може да се каже за справедливостта на произнесените тогава присъди?
— Къде са излежавали присъдите си нашите сънародници?
Предимно в Далечния север, Урал, Сибир, Архангелска област. Там са концентрирани основните големи лагери и колонии. В Краснодарския край, разбира се, също имаше затворници, но не в такъв мащаб. Въпреки че има данни, че през 1937-1938г. разследваните са държани в затворите на Краснодар, Новоросийск и Армавир при тежки условия, в пренаселени килии, където върлуват инфекциозни заболявания. Но те не бяха задържани дълго и много бяха застреляни едновременно. Въпреки че роднините получиха смъртни актове, които съдържахапише, че лицето е загинало през 1941 или 1943 г. в лагера. Годините на смъртта са скрити и „разпръснати” от 1937-1938 г., за да не се покаже пикът на ужаса през тези две години.
Вдясно: Константин Андреевич Янченко (1893–1938) Цигулар, преподавател в Краснодарския музикален колеж. Арестуван на 28 декември 1937 г. С решение на "тройката" на УНКВД за Краснодарския край от 30 декември 1937 г. е осъден на смърт. Присъдата е изпълнена на 7 март 1938 г. в Краснодар. Реабилитиран на 25.01.1958 г
— Имало ли е т.нар. полигони на територията на региона или информацията за тях все още е тайна?
— Милиони хора пострадаха през годините на репресии. Но имаше не само затворени и разстреляни, но и затворени и изпълняващи присъдите. Известни ли са имената на тези хора?
Някои от тях, разбира се, са известни. Някои от тях написаха мемоари. Въпреки че тези, които стреляха през 1937 г., вероятно вече не са живи. Едно време комунизмът и тоталитаризмът не бяха осъждани у нас, както фашизмът в следвоенна Германия. Ние нямахме собствен Нюрнбергски процес, така че решенията за реабилитация бяха взети по отношение на жертвите, докато нямаше решения по отношение на палачите. И дори когато сега делата на репресираните се раздават на близки роднини, много страници в тези документи са запечатани.
— Защо?
—Бяха ли известни жители на Кубан засегнати от маховика на репресиите?
През 1937 г. Григорий Концевич, лидер на кубанския казашки хор, е арестуван по обвинение в опит за убийство на Сталин и по-късно застрелян. Същата съдба сполетя много учени, работили в Краснодарския политехнически и педагогически институти. Учени, бизнес ръководители, мениджъри,военни.
Братански Стефан Атанасович (1903–1937) Ръководител на катедрата по философия в Краснодарския педагогически институт. На 11 юни 1937 г. е осъден на смърт. Реабилитиран е на 04.04.1956 г. поради липса на състав на престъпление.
—Сега често има мнения, че обикновените хора, далеч от политиката, не са били засегнати от системата през онези години.
Докосна всички. И началници, и обикновени колхозници, работници и служители. За известно време репресиите губят контрол дори от страна на политическото ръководство на страната. Конвейерът, пуснат от властите, вече работеше сам и абсолютно всеки можеше да стигне до него.
Оказва се, че в пика на репресиите в страната са разстрелвани средно по хиляда невинни граждани на ден, което отговаря на минимално определената цифра от 680 хиляди жертви за 1937-1938 г. Имаше заповеди, квоти за разкриване на шпиони и врагове на народа. Грабнаха всички. Солженицин има такъв пример: една вечер отвеждат баща му и майка му - като "враг на народа" и съучастник - и детето остава само в стаята и плаче. На сутринта съседка чула плач и отишла с детето в полицията. Дойде поредната заповед за разобличаване на „враговете на народа“. В резултат на това детето отиде в сиропиталище, а съседът отиде като съучастник по член 58 за контрареволюционна дейност.
— Днес има и друго популярно мнение — че за мащабите на репресиите са виновни „изстъпленията на място“, а самият Сталин не е знаел за истинската картина на случващото се.
Не е вярно. Той знаеше всичко и не направи нищо, за да спре навреме този ужас. Запазени са списъци за разстрели, подписани от ръката на Сталин. Той лично одобри много. Въпреки че в един момент дори той осъзна, че случаят е придобил необуздани размери и силазагубил контрол над случващото се.
От писмо на затворника В.Б. Зайцев на съпругата си Зоя Евгениевна. 18 май 1940 г
—Продължава ли процесът на рехабилитация на жертвите?
Не, по същество вече е завършено. Първата вълна на рехабилитация се проведе при Хрушчов, от 1956 г. до началото на 60-те години. А вторият етап на реабилитация започна при Горбачов в края на 80-те години. Тази кампания приключи в световен мащаб. Все още има единични случаи - когато потомци на репресирани се обръщат към съответните органи. На близки роднини се представят архивни материали, за да могат да видят подробности по случая, да видят как е протекъл процесът. За съжаление съдбата на много жертви все още е неизвестна. През последните години подготвихме девет тома на Книгата на паметта. В тях разказахме за около 20 хиляди наши сънародници, но за да почетем паметта на всички жертви, според мен ще са необходими поне сто тома.
Илюстрации от Книгата на паметта на жертвите на политическите репресии в Краснодарския край.