Стара история за това как един оръжейник се забавлявал с другарите си
Трябва да е благороден акордеон, но още не съм го виждал тук.
Истрия за един известен дизайнер. В оригинал беше дадено пълното му име и снимка с физиономията му, но сега вече не мога да я намеря. Така стана на някакъв общобългарски преглед на оръжейните новости. Включително донесе модифицирани пехотни картечници. Опитни картечници стоят и онези, които разработват патрони за тях, говорят, след това към тях се приближава колега с вид на студент - нашият герой, тогава все още млад и малко известен. И той им предлага, което означава такъв спор - да загасят свещ с изстрел от картечница от известно разстояние (прилично разстояние!)
Те приеха облога, поставиха свещ на бетонен блок и я запалиха. Само вятърът угаси свещта. След това намериха една барака на тренировъчното игрище (чудя се на кого му стигна умът да построи навеси там.), вътре сложиха запалена свещ и я сложиха. Добре обаче! Не издухва и през вратата в тъмното свещта му запалва. Можете да видите къде да стреляте.
Един от дизайнерите вдигна разработката си и те започнаха да стрелят от тази картечница на свой ред. Първият "снайперист" удари директно свещта, но задачата не беше да я отсече, а само да свали пламъка. Добре, те стрелят по-нататък, а инициаторът на спора стои и гледа.
Накрая взе топа в ръце, дълго се прицелваше, стреля - свещта угасна и остана цяла. Един от наблюдателите забеляза, че той стреля с патрона си, който извади от джоба си. Пита нещо като:
Той му казва:
- Просто пробих дупка в куршума. По време на полет създава такива турбуленции, че не само свещ, но и огънят ще угасне.