Старостта е важна стъпка в живота на човека.
25.02 2017 - В сайта започна работа по писане на есета по текстовете на ОБЗ. Есета на тема "Какво е добро?" вече можете да гледате.
Старостта е важна стъпка в живота на човека. (Според Г. Хесе.)
Защо старостта е толкова важна стъпка в живота, колкото младостта? Ето го проблема, който Г. Хесе поставя в текста.
Споделям гледната точка на Г. Хесе: в края на краищата старостта е този период от живота на човек, който е даден на хората да анализират своя жизнен път, да преосмислят собствените си възгледи и принципи, за радостта от съзерцаването на битието. За това неведнъж са писали български писатели.
И така, младостта на главния герой от историята на М. Горки "Старата жена Изергил" беше истински цикъл от страсти: многобройни мъже, незабравими приключения, изпълнени с духа на свобода и независимост. Но през годините мъдростта, спокойствието и благоразумието дойдоха при героинята. Тя разбра, че щастието на една жена не се крие в скитането по света в търсене на любовта, а в премерения, спокоен живот в някое село със съпруга и децата си.
По този начин старостта е важна част от живота на човека, защото именно в напреднала възраст хората стават по-мъдри, започват да гледат на света по различен начин, отдалечават се от преследването на мечтите и се отдават на „съзерцателен живот“.
Текст
(1) Без съмнение старостта е етап от нашия живот, който, както всеки друг етап от него, има свое лице, своя атмосфера, свои радости и скърби. (2) Повярвайте ми: ние, побелелите старци, имаме, както всички наши по-малки братя, собствена цел, която осмисля нашето съществуване. (3) Да бъдеш стар е също толкова красива и необходима задача, колкото и младостта. (4) Старецът, за когото старостта и сивата коса са само омразни и ужасни, е същиятнедостоен представител на своя етап от живота, като млад и силен, който мрази професията си и ежедневната работа и се опитва да им се изплъзне.
(5) Накратко, за да изпълни целта си в напреднала възраст и да се справи със задачата си, човек трябва да е в съгласие със старостта и с всичко, което тя носи със себе си, трябва да му каже „да“. (6) Без това „да“, без желание да се предадем на това, което природата изисква от нас, ние губим – независимо дали сме стари или млади – стойността и смисъла на нашите дни и мамим живота.
(7) Водени от желания, мечти, страсти, ние, като повечето хора, се втурнахме през седмиците, месеците, годините и десетилетията на нашия живот, бурно преживявайки успехи и разочарования - и днес, внимателно разлиствайки голяма илюстрована книга от собствения си живот, сме изненадани колко красиво и славно е да се измъкнеш от тази надпревара и да се отдадеш на съзерцателен живот. (8) Ставаме по-спокойни, по-отстъпчиви и колкото по-малка става нуждата ни да се намесваме и действаме, толкова по-голяма става способността ни да гледаме и слушаме яркия и ясен живот на природата и живота на нашите събратя, наблюдавайки протичането му без критика и не спирайки да се изненадваме от разнообразието му, понякога с участие и тиха тъга, понякога със смях, чиста радост, с хумор.
(9) ... Наскоро стоях в градината си до огъня и хвърлях в него листа и сухи клони. (10) Някаква стара жена, може би на осемдесет години, минаваше покрай трънлива ограда, спря се и започна да ме гледа. (11) Поздравих я, след което тя се засмя и каза: „(12) Те направиха правилното нещо, като запалиха огън. (13) На нашата възраст трябва да се адаптираме към ада. (14) Така беше зададен тонът на разговора, в който се оплаквахме един на друг за всякакви рани и проблеми, но всеки път на шега. (15) И в края на разговора си го признахмевъпреки всичко това, ние все още не сме толкова ужасно стари.
(16) Когато много млади хора с превъзходството на своята сила и наивност се смеят зад нас, намирайки тежката ни походка и жилавите ни шии за смешни, ние си спомняме как, имайки същата сила и същата наивност, някога сме се смяли. (17) Само сега ние изобщо не изглеждаме победени и победени на себе си, но се радваме, че сме надраснали този етап от живота и сме станали малко по-умни и по-толерантни. (18) Какво ви желаем.
(По Г. Хесе) Херман Хесе (1877-1962) - немски писател и художник, носител на Нобелова награда.