Старожиловски конезавод адрес, тел
Старожиловският конезавод е един от най-интересните обекти на културното наследство в района на Рязан. Този комплекс е построен в края на 19 век по проект на архитект Шехтел. Изграждането на комплекса е финансирано от най-малкия син на известния железопътен строител в България барон Павел фон Дервиз.
Фабричен адрес
Намирането на този исторически комплекс в района на Рязан, ако желаете, изобщо не е трудно. Село Старожилово е областен център. От Ryazan можете да стигнете до конезавода, като се движите по магистралата Ryazan. След около 37 км, в село Акулово, завийте надясно. Ще бъде просто невъзможно да пропуснете величествената сграда на конезавода край село Старожилово. Размерът на комплекса е значителен, така че се забелязва отдалеч.
Лесно се стига до конезавода и с обществен транспорт. За да направите това, на градската автогара просто трябва да вземете всеки автобус, чийто маршрут минава покрай село Старожилово. Някои любители на античността идват в това село с влак. Билети могат да бъдат взети във влака Ryazan-Chemodanovka. От самото село няма да е трудно да намерите добре маркираната конезавод Старожиловски. Адресът на този комплекс е следният: Рязанска област, Старожилово r. п., ул. Конезаводская, 1А.
Историята на основаването на завода
Строителството на това икономическо и историческо съоръжение започва през 1891 г. и продължава до 1897 г. Въпреки това 1893 г. се счита за годината на откриването на Старожиловския конезавод. Земите в този район са закупени от бащата на Павел фон Дервиз в средата на 19 век. По това време покрай село Старожилово е прокарана железопътната линия Рязан-Козловская, чието строителство е ръководено от барон фон Дервиз. Той купува парцела със селото от държавната дама Олга Орлова.
След смъртта му баронът напуска жена сии син около 1 милион рубли. Затова наследникът му реализира желанието си да построи конезавод доста бързо – само за шест години.
Характеристики на комплекса
Първоначално Старожиловският конезавод фон Дервиз включва 12 сгради. Освен помещения за животни е имало жилищни сгради, каруца, ковачница, краварник, манеж, мандра и др. За съжаление днес на територията на комплекса са запазени само обор, няколко стопански помещения и една жилищна сграда. Времето не пощади и други сгради. Стените и основите на много предреволюционни структури са запазени, но всички те са в по-голямата си част живописни руини.
Ф. О. Шехтел, който е разработил проекта на комплекса, всъщност не е архитект. Той получава образованието си като художник и затова не се придържа към никакви архитектурни канони по време на изграждането на конюшнята. Според много познавачи на края на 19 век в крайна сметка сградата се оказва твърде претенциозна. Въпреки това Шехтел знаеше много за конете. Следователно комплексът се оказа много удобен за отглеждане на животни.
Работни и кавалерийски коне на Старожиловския конезавод
Първоначално барон фон Дервиз решава да развъжда и подобрява работния кон Ryazan в новия завод. За целта той закупи Орловски рисачи, три Брабанкони и няколко Арденски кралици. В резултат на това бяха получени кръстове с тежко тегло, които имаха отлични характеристики.
Малко по-късно в Старожиловския конезавод е създаден ремонтен отдел, предназначен за отглеждане на кавалерийски коне. Барон фон Дервиз решава да използва като производители арабски, Орлов-Ростопчински и чистокръвни английски коне. След известно време беше открит клонрисачи. До 1897 г. повече от 2700 коне вече се държат в завода Старожиловски.
Фабрика след революцията
След 1917 г. предприятието на барон Дервиз, разбира се, е национализирано. Впоследствие конезаводът Старожиловски беше спасен от забрава и унищожение от факта, че новото правителство наистина се нуждаеше от коне. По време на Гражданската война на територията на комплекса се отглеждат коне за Червената армия.
През 20-те години на миналия век в помещенията на завода са организирани кавалерийски курсове в Рязан. Един от учениците на това училище беше Г. К. Жуков, бъдещият маршал, спечелил Втората световна война. Освен това Будьони често посещава тези курсове.
Фабрика по време на Втората световна война
По време на Втората световна война Старожиловският конезавод, за съжаление, изпада в пълен упадък. Когато германците наближили селото, жителите му се опитали да евакуират конете. Но по време на пресичането на река Ока цялото стадо умря. Някои историци смятат, че това не е станало случайно. Може би работниците във фабриката умишлено са удавили конете, за да не ги оставят на врага.
Интересен факт е, че на самото Старожилово по време на обкръжението не е паднала нито една бомба. Може би това е чисто съвпадение или може би немската фамилия на бившия собственик е изиграла роля в случая. След като германците бяха отблъснати, коне от конезавода в Смоленск бяха докарани сами в Старожилово. Тук животните бяха до края на войната.
60-70-те години
Веднага след края на Втората световна война в Старожилово пристига поредната партида тежкотоварни камиони и тротери. Новата ера обаче диктува своите условия и повечето фабрики преминават към отглеждане не на военни или работни породи, а на спортни коне. Същото е направено и в Старожилово. Производственият персонал в завода започва да се комплектува с тракененски коне, закупени в Полша. Над 16години на работа, добитъкът на Старожиловския конезавод е нараснал от 39 на 300 глави.
В края на 70-те години тракенерските коне са върнати в историческата си родина - в района на Калининград. В Старожиловския завод започват развъждането и подобряването на българската ездова порода. За първи път от времето на първия собственик орловските коне се завърнаха на територията на комплекса. За съжаление по това време българската ездова порода на практика се е изродила. С много трудности началниците на завода успяват да намерят 21 кобили. И резултатите не закъсняха. Няколко години по-късно в завода се отглеждат такива изключителни български ездитни коне като многократния шампион на СССР Барин, сребърния медалист от Световната купа Диксън, известните Дюти, Дюк и Диалог.
В днешно време
Днес заводът в Старожиловски преживява, за съжаление, не най-добрите времена. Тук се отглеждат не повече от две дузини коне. Сградата, която не е ремонтирана от 90-те години на миналия век, постепенно се руши и дори става опасна. Работниците в предприятието се опитват да го поддържат в сносно състояние, но покривът на конюшнята вече е готов да рухне, а подовете непрекъснато пропадат. В сградата няма отопление, така че през зимата конете постоянно настиват.
Жителите на Рязанска област събират подписи с молба властите да обърнат внимание на завода. Те обаче все още не са постигнали съществени резултати.
Продавам коне
Разбира се, заводът се занимава и с продажбата на своите отделения. Можете да закупите коне от породата Българска или Тракененска на посочения по-горе номер. В допълнение, заводът има собствен уебсайт, където можете да видите снимки на продадени животни. Старожиловският конезавод също управлява своя собствена група VKontakte. Тук са изложени коне за продажбаредовно.