Статия - Образът на народа в поемата Мъртви души - Литературата и българският език
Образът на хората в поемата "Мъртви души"
Автор:Гогол Н.В.
Още на първата страница на стихотворението Гогол ни рисува следната картина: двама селяни, очевидно необременени с никакъв бизнес, застанали на вратата на кръчмата, внимателно огледали и оценили състоянието на колелото на бритката на Чичиков и не без знанието решили, че то ще стигне само до Москва. С това той искаше да покаже безразличието на тези селяни към неща, които не ги засягат.
Напълно мрачното и потиснато дворно момиче Коробочка е Пелагея, която „не може да различи къде е ляво и къде е дясно“. Тя ходи „боса и в дреха от домашна боя“, което говори за бедността на тогавашните селяни.
Научаваме, че сред крепостните е имало занаятчии, научаваме от думите на земевладелеца Собакевич: „... Имам, като енергичен орех, всичко е за подбор: не занаятчия, а друг силен селянин.“ И тогава той говори за всеки поотделно: майсторът на файтони Михеев, дърводелецът Степан Корк, майсторът на тухли Милушкин, обущарят Максим Телятников, търговецът Еремей Сорокоплехин - всички те бяха изкусни занаятчии. Описанието на техните къщи също говори за трудолюбието на селяните от Собакевич: „Селските колиби на селяните също бяха изрязани чудесно: нямаше тухлени стени, издълбани шарки и други начинания, но всичко беше монтирано плътно и както трябва.“
Авторът се възхищава от точността на речта на българския народ: „Българският народ се изразява силно. но няма дума, която да е така смела, бодра, така избликваща изпод самото сърце, така кипяща и трептяща, като сполучливо изречената българска дума.
Трябва да се каже, че стихотворението обръща внимание и на народния бунт, както е написано в „Приказката на капитан Копейкин“.
Също така Гогол не забравя за такова качество на българския народ като широчината на природата. За неготой разказва в лирическо отклонение за птица тройка.
Описанието на съвременна Гоголова България не може да се представи без крепостничеството, затова съдбата на народа заема едно от основните места в поемата. Авторът обича простите селяни – солта на българската земя.