Статия - Поезия на родната природа - Литературата и българският език
Поезия на родната природа
Автор:Съчинения на свободна тема
Българските поети винаги са били привличани от родната природа, лишена от ярка, закачлива, грабваща окото екзотика. Той пленява и докосва със сладкото очарование на летен ден, изпълнен с полски треви, мразовита есен, „енергичен“, както каза Некрасов, въздух, бяла безкрайна пустиня, простираща се сняг до хоризонта, оживлението на мърморещи пролетни потоци и наводнени реки с мъгла над водата. Тя е скъпа за всеки поет заради нейния пряк живот, скромна простота, в която има много вътрешна красота, простор, спокойствие и величие, апелиращи към морална строгост и чистота.
Тя въздигна и призова да забрави пред лицето си за цялата суета и егоизъм. Българската поезия се стреми да съчетае хуманните принципи, разработени от най-добрите умове на човечеството, с природните закони, които й се струват справедливи и разумни. И накрая, природата, в сравнение с твърдите официални и неправедни основи, действаше като умел „лекар“, укрепвайки духа, лекувайки от душевни заболявания и внасяйки мир и хармония в него.
Едни поети черпят от него сили за борба и вяра в по-добро бъдеще на народа, други се обръщат към него, разсъждавайки върху философските противоречия на живота, трети намират в него извор за разрешаване на противоречията на собственото си съзнание, а четвърти ги пробужда да бъдат пропити със светъл оптимизъм. Така или иначе, българската природа в образа на нашите поети е самостоятелна и много важна тема, благодарение на която в поезията са направени значими художествени открития в познаването на човешкия характер, психологическите аспекти на социалното поведение. И дори самото поетично творчество е дар от природата, същият естествен акт каторастежа на зърнените култури, потока на водата, раждането на цвете.
Природата е изобразявана в лириката не просто като фон, на който протича животът и дейността на човека, а като неделима част от душата му, едно от най-дълбоките и значими преживявания, създали го със земята, с „малката къща” на родния край и с „голямата къща” - Отечеството. Усещането за родната земя е неотделимо от възприемането на природата, от пестеливото и усърдно използване на нейните дарове.