Ставни контрактури
Контрактурите на ставите (редукция) се характеризират с промяна в позицията и различна степен на ограничение на подвижността. Те възникват при увреждане на тъкани, които са пряко или косвено свързани с функцията на ставата. Има дерматогенни, миогенни, десмогенни, тендогенни, артрогенни и неврогенни контрактури. Най-често се наблюдават тендогенни, десмогенни и артрогенни контрактури. Според промяната в положението на ставата се разграничават флексионни, екстензорни, аддукционни, абдукционни, супинационни, пронационни и комбинирани контрактури. Практически в повечето случаи е необходимо да се наблюдават флексионни контрактури.
Етиология. Причините за контрактурите са доста разнообразни. Най-честите причини са различни увреждания на параартикуларни тъкани, кожа, нерви, както и фрактури на кости, възпаление на връзки, сухожилия и ставна капсула. Контрактурите могат да се развият в резултат на неправилно подрязване на копитата и неправилно подковаване. Неквалифицираното използване на имобилизиращи гипсови превръзки, липсата на упражнения в късните етапи на функционалното лечение може да доведе до развитие на контрактури. При жребчета, телета и прасенца понякога се наблюдават вродени тендогенни контрактури.
Патогенеза. Повечето контрактури възникват в резултат на промени в храненето и трансформации на съединителната тъкан в мускулите, сухожилията, връзките, фасциите, подкожната тъкан и други тъкани.
В процеса на развитие на контрактури L. I. Krunko разграничава три фази:
- първата фаза - преконтрактура, или неврогенна. По природа е аналгетичен (рефлекторен). Животното дава на крайника позиция, при която болката се усеща минимално. Понякога при продължителна болка принудителното положение на крайника се удължава и след това дори става обичайно. В тази фазаняма очевидни структурни промени в тъканите. Възникващите физико-биохимични и частично морфологични промени са толкова незначителни, че лесно се елиминират с помощта на медицински процедури;
-втора фаза - нестабилна контрактура. Характеризира се със значителни промени в тъканите, особено в мускулите. Мускулните влакна губят своята напречна набразденост, разпадат се и се заместват от съединителна тъкан. Мускулът намалява по размер, неговата контрактилност намалява. Белегът импрегнира мускула. Тези промени не се ограничават до засегнатата област, а се развиват върху повечето мускули на целия крайник. Във втората фаза се образува белег от млада съединителна тъкан;
- трета фаза - персистираща контрактура. Характеризира се с трансформация на млада белезна тъкан в постоянна груба фиброзна тъкан. Например, при тенгенични контрактури в тази фаза се открива мощен белег, сливането на сухожилието с обвивката на сухожилието. При миогенна контрактура се наблюдава скъсяване на мускула, набръчкване на мускула, фасцията и апоневрозите, с течение на времето се съкращават нервните стволове и съдове.
Въпреки че различните видове контрактури имат много общо в развитието си, те имат и свои отличителни черти.
Миогенната контрактура се характеризира с цикатрициални промени в един или повече мускули. Най-често това е флексия.
Хемогенната контрактура практически се наблюдава при цикатрициални контракции на краката на средния междукостен мускул.
Тендогенната контрактура се наблюдава най-често при увреждане на флексорите на пръста, особено сухожилието на дълбокия флексор и неговия допълнителен клон.
Артрогенната контрактура се причинява от възпалителни процеси в капсулните и спомагателните връзки на ставата, в параартикуларните тъкани; наблюдава се след параар-тикуларен флегмон, гноен и деформиращ артрит, осифициращ периартрит. За възникването му допринася и продължително обездвижване на ставата с гипсова превръзка. При артрогенна контрактура се установява удебеляване и набръчкване на капсулните и други връзки на ставата. Вътре в него се образуват сраствания на съединителната тъкан. Ако се образува белег в пара- и периартикуларната тъкан, той може да расте заедно с подлежащата кост, причинявайки колапс на ставата при липса на промени в самата става. Неврогенната контрактура се разделя на рефлексна, спастична и паралитична. Рефлексът е аналгетичен и се проявява като защитен рефлекс при остри възпалителни процеси в ставите, сухожилните обвивки, бурсите, мускулите, сухожилията. Среща се и при директно частично увреждане на нервните окончания или тяхното притискане. Спастичната контрактура възниква при увреждане или заболяване на главния и гръбначния мозък и при нарушение на проводимостта на пирамидните пътища. Паралитичен се наблюдава след продължителна пареза и парализа на двигателните нерви. Поради загубата на функция на парализираната мускулна група, непарализираните мускули антагонисти се свиват. В намалено състояние за дълго време мускулите претърпяват дегенерация и скъсяване.
При повечето контрактури формата на копитото се променя драстично. Той, като правило, става тъп ъгъл или лице. По хода на сухожилията или мускулите се откриват цикатрициални образувания. При контрактури, с изключение на артрогенните, не се откриват промени в тъканите на ставата. Заболяването се характеризира с прогресираща дисфункция на ставата и атрофия на мускулите на болния крайник.
Прогнозата за контрактури зависи от техния вид, фаза и възраст на животното.
Лечение. По време на първата фазаконтрактури, не създава затруднения. Тя е насочена към елиминиране на основното заболяване. Във втората и третата фаза на контрактурата се прилага консервативно, хирургично и ортопедично лечение. Във фазата на нестабилни контрактури се прилага консервативно и ортопедично лечение. Включва масаж, пасивни и активни движения, тъканна терапия, йонофореза, диатермокоагуляция, топли бани, калолечение, озокеритни и парафинови апликации, втриване на резорбируеми мехлеми.
Положителен резултат се осигурява чрез преобръщане (операция за принудително образуване на тъкани, последвано от налагане на имобилизираща превръзка). Редресирането е разтягане под анестезия или локална анестезия на скъсени тъкани. Разтягането трябва да се извършва гладко, за да не се предизвика разкъсване на тъканите. Една единствена компенсация не винаги постига целта. Затова се прави на всеки пет дни. В такива случаи за обездвижване на обработените тъкани се използва етапна превръзка, състояща се от три гипсови ръкава. Две от тях се нанасят над и под свитата става, а третата - в получената цепка и с нея се закрепват първите две след максимално изправяне на ставата. При многократно преобличане средната втулка се заменя с нова всеки път.
При едрите животни се извършва и подходящо подрязване на копитата и специално подковаване. При неврогенни контрактури лечението трябва да бъде насочено предимно към елиминиране на основното заболяване.
Резистентните контрактури се лекуват своевременно. Лечението се състои от тенотомия, удължаване на сухожилията, изрязване на белега, дисекция на фасцията и отделяне на белега от костта.