Стих чичо Стьопа чете онлайн, Сергей Михалков
В къщата на осем фракция едно На аванпоста на Илич Имаше висок гражданин
На име Степанов И на име Степан, От окръжните великани Най-важният великан.
Чичо Стьопа беше уважаван За такава височина. Чичо Стьопа се прибираше от работа - Виждаше се на миля.
Те отлично измерваха стъпките Два огромни крака: Четиридесет и пети размер Той купи ботуши.
Търсеше на пазара Най-страхотните ботуши, Търсеше панталони Невероятна ширина.
Ще купи с мъка наполовина, Обърнете се към огледалата - Всичко шивашка работа Разделени по шевовете!
Гледаше през всяка ограда От тротоара гледаше в двора. Лаят на кучетата се усилваше: Помислиха, че крадец се катери.
Заведох чичо Стьопа в трапезарията Двоен обяд за себе си. Чичо Стьопа си легна - Сложи краката си на табуретка.
Седнал, той извади книги от килера И неведнъж в киното Казаха: - Седнете на пода Вие, другарю, не ви пука!
Но от друга страна, той влезе на стадиона Безплатно: Пропуснаха чичо Стьопа - Мислеха, че е шампион.
От порта до порта Познавах всички хора в района, Къде работи Степанов, Къде е регистриран, Как живее,
Защото всички са по-бързи, Без много работа Той засне хвърчилото за момчетата От телеграфните жици.
И този, който е малък на ръст, Издигнат на парада, Защото всеки трябва да види армията на страната.
Всички обичаха чичо Стьопа, Уважаваха чичо Стьопа: Той беше най-добрият приятел Всички момчета от всички дворове.
Той бърза за вкъщи от Арбат - Как си? - викат момчетата Той киха - момчетата в унисон: - Чичо Стьопа, бъди здрав!
Чичо Стьопа рано сутринта Бързо скочи от дивана, Отвори широко прозорците, Взе си студен душ. Чичо Стьопа Никога не забравях да си измия зъбите.
Мъжът седи на седлото, Кракавлачи се по земята - Това е чичо Стьопа По булеварда на магаре. - Ти, - викат хората на Степан, - Трябва да яздиш камила!
Яхна камила - Хората се задавят от смях: -Хей, другарю, откъде си? Ще смачкаш камилата! Ти с твоя ръст, Трябва да яздиш слон!
Остават две минути на чичо Стьопа Остава до скока. Стои под парашут Малко е притеснен. А долу хората се смеят: Кулата иска да скочи от кулата!
Чичо Стьопа едва се качи в стрелбището, под нисък навес. - Позволете ми да попитам, Аз плащам за изстрелите. Тази топка и тази птица Искам да се прицеля!
Оглеждайки тревожно стрелбището, Касиерката казва в отговор: - Ще трябва да коленичиш, Скъпи другарю, стани - Можеш да достигнеш целите Без пистолет!
До сутринта по алеите на парка Ще бъде весело и светло, Музиката ще гърми, Публиката ще вдига шум.
Чичо Стьопа пита касиера: - Дойдох на карнавала Дайте ми такава маска, Никой да не познае!
- Доста лесно се познаваш, - Чува се приятелски смях, - Разпознаваме те по ръста: Ти, другарю, си над всички!
Какво се случи? Какъв е писъкът? - Ученик се дави! Той падна от скала в реката! Помогнете на човека!
Пред очите на всички хора Чичо Стьопа се качва във водата.
- Изключително е! - Всички му викат от моста. - Ти, другарю, си до колене Все дълбоки места!
Жив, здрав и невредим Момчето Вася Бородин. Чичо Стьопа този път Спаси удавник.
За благородна постъпка Всички му благодарят.
- Поискайте каквото и да е - се казва на чичо Стьопа.
- Нямам нужда от нищо - Спасих го за нищо!
Локомотивът лети, бръмчи, Машинистът гледа напред. Машинистът на спирката На каминаря казва:
- От гарата до гарата Направих много полети, Но съм готов да продължаспор - Това е нов семафор.
Те карат до семафора. Каква измама е това? Няма семафор - Степан стои отстрани.
Стои и казва: - Тук пътеката е замъглена от дъждовете Нарочно вдигнах ръка - За да покажа, че пътеката е затворена.
Какво му е на дима над главата? Какво му е на гръмотевиците по тротоара?
Къщата гори зад ъгъла, Сто зяпачи стоят наоколо Екипът поставя стълби, Къщата се спасява от огъня.
Целият таван вече гори, Гълъби се бият на прозореца.
В двора, в тълпа деца Те казват на чичо Стьопа: - Ще изгорят ли нашите гълъби заедно с къщата?
Чичо Стьопа от тротоара Стига до тавана. През огъня и дима на огъня Ръката му се протяга.
Той отваря прозореца. От прозореца излитат Осемнадесет гълъба, А зад тях има врабче.
Всички са благодарни на Степан: Той спаси птиците и затова Стани незабавно пожарникар Всички го съветват.
Но пожарникарите отговориха Степанов казва: - Не! Ще отида да служа във флота, Ако съм достатъчно висок.
В коридора се чува смях и шепот, В коридора се чува тътен от речи Чичо Стьопа е в кабинета На преглед при лекаря.
Той стои. Той да се наведе Сестрата пита учтиво. - Не можем да достигнем! - Лекарите обясняват. -
Всичко, от зрението до слуха, Ще ви прегледаме: Ухото чува ли добре, Вижда ли окото надалеч.
Чичо Стьопа беше прегледан, Заведоха го на кантара И казаха: - В това тяло Сърцето ми бие като часовник! Страхотен е, но нищо - Да го приемем в армията!
Но ти не ставаш за танкист: Няма да се побереш в танк! И не ставаш за пехота: Виждаш се от окоп!
С твоята височина в самолет Неудобно е да си в полет: Краката ще се уморят - Няма къде да ги поставиш!
За хора като теб Няма коне, Но флотът има нужда от теб - Служи на страната!
Готов съм да служа на хората- Чува се басът на Стьопин, - Ще вляза в огън и вода! Прати го веднага!
Зимата и лятото минаха. И пак дойде зимата. - Чичо Стьопа, как си? Къде си? - Няма отговор от морето, Няма картичка, няма писмо.
И веднъж покрай моста До къщата осем дроб едно Висок на чичо Гражданин се движи.
Кой, другари, познава този виден моряк? Той върви, Снежинки скърцат Под петата му.
Плисирани униформени панталони, Носи палто под колан. Ръцете във вълнени ръкавици, Котвите блестят по него.
Ето един моряк идва в къщата, Непознат за всички момчета. И момчетата тук му казват: - А ти за кого си?
Чичо Стьопа се обърна, Вдигна ръка към козирката И отговори: - Върнах се. Дадоха ваканция на моряка.
Нощта не спа. Уморен от пътя. Краката не са свикнали на сухо. Ще си почина. Ще си облека туниката. Ще легна на дивана, Влез след чай - Ще ти разкажа сто истории!
За войната и бомбардировките, За големия боен кораб "Марат", Как бях леко ранен, Защита на Ленинград.
Той се прибира от Арбат - Как живеете? - викат момчетата И сега момчетата викат Чичо Стьопа Маяк.