Стихотворение, посветено на съветските мъже (Олег Есенин)
Нещо не спи последните дни. Хляб и вода, смесени с пръст - Вкусна и най-добра вечеря в стомаха на Войник, който пое битката край Москва.
Тихо драска, но вече близо до Берлин. Тютюнът в портмонето се пуши в обратната посока. „Стихотворение, посветено на съветските мъже“ Седя и пиша. О, колко готино...
Бих искал да си спомня всички в моя стих - Батя, Серьога, другари. Всеки! Само хартията не стига, за да се попълнят Славни имена, над които смъртта е превзела.
Как започна всичко? вече не си спомням. Помня само експлозии, стонове и викове. Като майка изпрати със сестра си. Да, топъл, сладък, последен калач.
Тишина в изкопа. Подсмърча до Батир, Той е от Уралск. Казах - боен! Какво да кажа. Всички, които са наблизо, момчета, Всеки с голяма и светла душа!
Вярно, Гришка почина днес... Жалко... "Хохол" беше такъв груув! Представете си, той спореше за мазнини, Че Хитлер лично ще бъде удушен с ръка!
Иржек също беше изгубен онзи ден... Снайперистът беше добре насочен, разумен, латвийски. Четиримата нямаше да го вдигнем - С тегло сто и двайсет ги кръстиха - "Бебе"!
да Всички, които са наблизо, са братя! Завинаги! Всички бяхме обединени от тази война. За мнозина затворихме клепачите си с длани. Животът е цената, която трябва да спечелим!
ай! По дяволите, боли! Но не забелязах Как изгорих пръста си с цигара. Това е интересно! И кой е отговорен за раните ми и изгарянето на врата ми?
Дупка в рамото - споменът за Ленинград, Фактът, че изгарянето е фашистки напалм, Куршум в бедрото... Къде е това? И в Сталинград Да, той загуби пръста си - той нападна германец.
Бог с него, с пръст! Ще оцелея силен! Имах късмет като малцина от нас. Някой ще се върне, добре, малко грозен. Войната не е нашата майка, шепне "зло око".
ДОБРЕ,време е поетът да приключи. На поета! Забавен! Обикновен войник... Все още ще свия цигара, Нека събудя тези, които лежат наблизо.
P.S.: Само една мисъл бърза - С Ирина, щом се върна - надолу по пътеката!
Сега ще подпиша: 45-ти, осми, месец май. Всичко. Личен подпис. Край.