Стихове от Набоков
"шахматен рицар"
Кръглогривият, тежък, подплатен с плат шахматен кон в ложата заспа, но преди колко време, преди колко време, в прочутата бирария имаше жив човешки рев? Лампата светеше и подът под нея беше покрит с много равни квадрати.
Той седеше с приятелите си в любимия си ъгъл, по навик, леко приклекнал до масата, и приятелите му си спомняха минали турнири, говореха за добрите му умения. Кадифено тупване в главата ми: това са издълбани фигури, които се разхождат наоколо.
Старият маестро пиеше бира, слушаше приятелите си, дъвчеше пура, кимаше с прошарената си глава, а яката му беше обсипана с чест пърхот, черупките на шахматните мисли.
И приятелите си спомниха как, заплашвайки с непристойност, Той даде на Кизерицки царица във Виена. Тютюневите облаци надвиснаха над масите и плочките на пода беше в тъмни и светли квадрати. Приятелите си спомниха какъв дързък гамбит беше измислил едно време.
Старият маестро пиеше бира, слушаше приятелите си, дъвчеше пура и си мислеше с мрачна усмивка: „Някой, и кой – не мога да разбера, пренарежда в мозъка, като тежки мебели, фигури, и една пешка от вчера се насочва към мен като черна кукла.“
Старият маестро седеше приведен, хвърляйки пепелта върху жилетката си на пике, и атакуваше, набъбнала от мехурчета, неудържима шахматна глупост. Приятели пиха за здравето на маестрото, припомниха си как с тази пура в уста той сляпо управляваше огромен оркестър от невидими фигури върху невидими дъски .
Изведнъж черният крал, след като подсили подадената си пешка, се приближи.
След това той се изправи, отблъсна приятелите си , едновременно смеещи се и плахи. Лампата светеше, а подът под нея беше в черни и бели квадрати.
На старото му лицеобъркан, мил, дървен блясък лежеше. Наведе се, изду шия, притисна изпънати лакти до ребрата си и започна да прескача големи квадрати, през един, ту наляво, ту надясно — и това не беше празна забава, и те не му се смееха дълго.
И тогава, в тишината на чистото отделение, където го заведе черният крал, подът необяснимо се раздели на шестдесет и четири квадрата . И така, и така — до последния час — в луди комбинации, нощ и ден, маестрото, побелелият старец, скачаше като бял кон.
Вижте също Владимир Набоков - стихове (Набоков В.В.):
ШекспирСред благородниците от времето на Елизабет вие блестяхте, почитахте великолепни завети и кр.
ЕкспресНа мрачната гара нощем тържествено и празно, като в катедрала — но.