Стиховете на беседката - сборник с красиви стихове в Къщата на слънцето
Спомняте ли си някое стихотворение от училищната програма?
Стихове - На сянка, ажурни беседки
Стихове - На беседката кленовете замръзват
Зад прозореца кола шуми, До беседката кленове изстиват. След като премахнаха листата от тях, голи, Есента успя да ги съблече.
На замръзнала локва е важно, Гълъб, целият мръсен, ходи. А под него стъклопис, Лед гладък твърд блести.
Мина дама с черно куче, Той маха с опашка на всички. Вратата някъде скърца, напъва се, Сякаш пъшка - трябва да се смазва.
Чичото с червено лице е дебел, Размахва ръце в ритъма на ходене. Бърза да решава проблеми, Зает е с важни неща.
Това е обикновен градски ден, Шумът на тълпата е море.
Стихове - Отговори ми, скъпа, скъпа.
Отговори ми, скъпа, скъпа, Лесно ли е да чакам среща с теб? Спомням си ясно, скъпа, Порутена беседка през пролетта. Разберете - ние сме увенчани със съдба, Но очаквах ли такова нещо? Но, между другото, ти не си с мен, Но ти си мой завинаги!
Стихотворения - Есенни импровизирани 10
Каня ви на чай В уютна стара беседка. Сред ябълковите дървета, сякаш случайно, Плодовете, останали по клоните,
Някъде, но все пак е по-весело Да гледаш шарените петна, Отколкото да видиш само голотата на клоните И да слушаш ветровитите клетви.
Разбойник, къса листове сърма, Хвърля монети на масата за нас, Студено. Малко жалко, Съблечен в студа на лятото.
Стихотворения - Птици
Ти, ако искаш да разгадаеш душите на моята тъга, Сякаш да откъснеш комарни воали от лицето си. Тази есен, когато нашата земя ще напусне топлината, И ще има гора като в неглиже, вижте птичите ята.
Които летят под ъгъл, където ръбът е по-топъл, И няма да ги върнат назад надеждите на всички глупости. Напускат ръба си, гнездата си, Не знаятдали ще летят до небето, късно е да мислим в полет.
Така че сега оставям всичко, което беше хубаво, Но затваряйки вратата плътно, да знаеш - не съм забравил, Димът от огъня, който ме боли в гърлото и.
Стихове - До приятели
Приятели, от моята далечна младост, Учихме Висоцки наизуст, И под трептенето на бели фенери Пихме прост агдам в кръгла беседка.
Бяхме млади, чисти, наивни В сърцата си пазихме звездата на надеждата, И с кралска стъпка и с лъвска грива Смело катерехме по пътеките на живота.
В душата си ние сме верни на заветите на вечността, Светът беше измерен с безкраен мащаб И ние мислехме, че ако сме заедно, Под властта на нас, ние режем древния печат.
И цялата мъдрост е скрита в нас, Нейните пазители и лицемери, И те вярваха, че в най-трудното.
Стихове - Вишнева градина
Беседката пуста, смътни сенки, Шепнат листа на замислени дървета, А уханието на гъсти цветя клони към леност, Към бездействие, към мечти, към несвързани мисли...
Тук течеше животът на благородно гнездо, Което завинаги се разпадна ... Но имаше и други дни, преди рухването на разрухата; Изглеждаше, че упадъкът няма да докосне това имение.
Шумът на обществото и празниците, веселието и смях, Шампанското течеше като река, почитайки успеха; И сладостта на целувките крадешком под лунната светлина, Интриги и измами... Всичко гръмна.