Столипин като реформатор
Не толкова отдавна България навлезе в нов век и ново хилядолетие,
Изминаха повече от десет години от смяната на съветския режим и България живее според демократичните принципи, но все още стои на кръстопът, търсейки именно онзи приемлив национален път, който да я отличава от другите страни. През изминалото десетилетие бяха извършени много реформи, най-често моделирани от европейски и западни държави с техните индивидуални особености, като техният успешен национален реформаторски опит се утвърждава от десетилетия и векове. Но в повечето случаи те не бяха много ефективни и приемливи за страната ни, въпреки гръмките политически лозунги на различни политически движения, предлагащи своето ефективно решение на проблемите на страната. Но често прилагането на тези идеи на практика водеше в най-добрия случай до задоволителна стабилност, а в най-лошия - обръщаше реформите на заден ход. И въпросът не е само в лобирането на големите финансови и индустриални инвеститори за техните интереси, в специфичната българска бюрокрация и корупция, но и в нежеланието да се отчете най-ценното, което има човечеството и в частност всяка държава, е да се отчете историческият опит, опитът на предишните поколения.
Историческият опит е неизчерпаем източник на ценна информация: конкретно историческите примери. Ако говорим за реформаторски дейности, тогава можем да кажем с увереност, че въз основа на тези примери можете до известна степен да се доближите до разбирането на съвременните реформи и в някои случаи да предвидите, да предвидите основните насоки на тяхното развитие в бъдеще. Тук е уместно да добавя, че за съжаление ценноисторическият опит понякога остава непотърсен: ние повтаряме грешките от миналото отново и отново, така че нашите потомци на свой ред и своевременно да забравят за нашите грешки. Може би това е порочен кръг. Не знам, но искам да вярвам, че все още е възможно да се възползваме максимално от опита на предишните поколения.
Може би не е съвпадение, че в средата на 80-те години, в зората на перестройката, съветските историци, политици и общественици все по-често започват да се обръщат назад и да се опитват да намерят там отговори на своите въпроси. И в това отношение П.А.Столипин е идеален исторически пример, който се опитва да преодолее вековния общински застой и вечния проблем на българската земя в името на общото благо.
В крайна сметка Столипин оглави правителството в най-трудния момент за страната. Тежкото поражение на България във войната с Япония, икономически хаос, криза на властта, упадък на обществения морал и загуба на морални ориентири, ширеща се престъпност, политически терор и масово неподчинение – това са част от щрихите на тогавашната ситуация. Това е историческата заслуга на великия реформатор, че той по-проницателно от другите видя главните причини за такова катастрофално положение в България и най-важното, той успя да предложи и в много отношения да осъществи грандиозни планове за нейното преобразуване, които осигуриха цялостното и бързо развитие на страната.
Може би поради недостатъчна политическа воля историческите резултати не бяха анализирани докрай, но както е прието у нас, нещата не стигнаха отвъд полемиката.
Не е лобирал за ничии интереси и принципи. За него най-висша ценност са българският императорски престол и българският народ. И това беше неговата, парадоксално звучи основната пречка и проблем, който пречиосъществяването на големите му реформаторски идеи. Колкото и невероятно да звучи, но Столипин не беше обичан от царя, който завиждаше на популярността му;
Той го знаеше и другите го знаеха, онези, които се отнасяха с него толкова нелюбезно, страхуваха се и го мразеха.
Имаше много опити за убийство на ръководителя на българското правителство. Смъртта на Столипин от ръцете на убиеца раздвижи руското общество и остро реагира в чужбина. Драматичните събития почти винаги ви изненадват, изглеждат неочаквани, но можем да кажем, че смъртта на Столипин е била предопределена и самият той многократно е говорил за това и, усещайки краткостта на времето, отредено от съдбата, как един безкрайно смел човек действа решително, балансирано, с неизчерпаема енергия, стремейки се да изпълни плана си възможно най-пълно. Той си поставя за цел да създаде обновена, реформирана държава, просперираща, демократична (конституционна монархия) държава. Известен е гневният му упрек към всевъзможни превратаджии: „Вие, господа, имате нужда от големи катаклизми, ние имаме нужда от велика България”
Но измина почти век, царският режим беше заменен от социализма и неговите, от своя страна, републикански демократични трансформации, но неговият опит и идеи все още вълнуват умовете както на привържениците, така и на противниците на Столипин и остават актуални и до днес.
Целта на този труд е да се опита още веднъж да се докосне до времето
време на големи катаклизми и големи реформи. Опитайте се още веднъж да погледнете обективно на великитереформатор, който със своите идеи и възгледи изпревари не само времето с много десетилетия, но и цяла епоха.
В тази работа се опитах да засегна реформаторската дейност на Пьотр Аркадиевич Столипин като основа на добър пример за безкористно и компетентно реформиране на различни сфери на обществото, велик национален патриотизъм и любов към родината. И това е най-показателният фактор и моралната основа, която е необходима за прилагането на реформаторските идеи в живота и която толкова липсва на съвременните политици.
Разбира се, останалата част от житейската биография на П. А. Столипин също заслужава специално внимание и е показателен еталон за висока нравственост и морална чистота, прекрасен пример за любящ и достоен семеен мъж, компетентен, целенасочен стопански ръководител, професионален и ненадминат министър и дипломат.
Но е доста трудно да обхвана целия живот на великия реформатор в това едно скромно произведение и аз не си поставям такава задача. Искам да обърна специално внимание на реформаторската му дейност, на която той така самоотвержено посвети живота си и която дори постави над любимото си семейство, знаейки, че доброто на отечеството е над всичко, за което е живял и за което е умрял, макар и предусещайки това, той все пак упорито вървеше докрай, виждайки пред себе си единствената цел – Великата, просперираща, обновена България.