страница 13
121. Кифаред
Един некадърен кифаред пееше песните си от сутрин до вечер в къща с измазани стени; — гласът отекна от стените и му се стори необикновено хармоничен. Това му дава дух и той решава да играе в театъра. Но когато излезе на сцената и започна песента си с непоносим глас, той беше убит с камъни и изгонен.
Така е и с някои ритори: докато са в училище, изглеждат талантливи, но щом се заемат с държавни дела, се оказват незначителни.
122. Крадци и петел
Крадците проникнали в къщата, но не намерили нищо освен петел; го хвана и излезе. Петелът видял, че ще го убият, и започнал да моли за милост: той е полезна птица и буди хората нощем за работа. Но крадците казаха: "Затова ще те намушкаме, щом събуждаш хората и не ни даваш да крадем."
Баснята показва, че всичко, което е полезно за добрите хора, е особено омразно лошо.
123. Чавка и гарвани
Една чавка беше по-висока от всички останали чавки; и така, разпалена от презрение към рода си, тя отиде при гарваните и поиска да живее с тях. Но видът и гласът й не бяха познати на гарваните и те я набиха и прогониха. Отхвърлена, тя се върна при своите чавки: но те, възмутени от нейната арогантност, отказаха да я приемат. Така тя не остана нито с тези, нито с тези.
Така е и с хората, които напускат отечеството си за чужди земи: те не са уважавани в чужда земя, а отчуждени в родината си.
124. Гарван и лисица
Гарванът взе парче месо и седна на едно дърво. Лисицата видяла и поискала да вземе това месо. Тя застана пред гарвана и започна да го хвали: той вече е велик и красив и можеше да стане по-добър от другите цар на птиците и би го направил, разбира се, ако имаше и глас. Гарванът искаше да й покаже какво да ядетой има глас; той пусна месото и изграчи с висок глас. И лисицата се затича, грабна месото и каза: „О, гарване, ако имаше и ум в главата си, нямаше да имаш нужда от нищо друго, за да царуваш.“
Една басня е подходяща срещу глупав човек.
125. Врана и гарван
Гарванът завиждаше, че гарванът дава знаци на хората по време на гадаене, предсказва бъдещето и за това хората дори го отбелязват в клетви; и тя реши да направи същото за себе си. И така, като видя минувачите по пътя, тя седна на едно дърво и започна да грачи силно. Пътниците се обърнаха и се изненадаха, но един от тях възкликна: „Да вървим, приятели: това е врана и нейният вик е безполезен.“
Така че хората, когато се състезават да бъдат равни на най-силния, се провалят и стават за посмешище.
126. Чавка и лисица
Гладна чавка кацнала на смокиня. Там тя видя смокини, зимни, неузрели, и реши да изчака, докато узреят. Лисицата видя, че чавката седи и не отлита, разбра от нея какво е и каза: „Напразно се надяваш, скъпа моя, на нещо: може би можеш да се забавляваш с такава надежда, но никога няма да бъдеш доволен.“
Срещу човек, заслепен от алчност.
127. Врана и куче
Гарванът принесе жертва на Атина и повика кучето на жертвения пир. Кучето й каза: „Защо пилеете пари за напразни жертви? В края на краищата богинята ви мрази, която дори не дава вяра на вашите знаци. Гарванът отговорил: "Затова й правя жертва: знам, че тя не ме обича и искам да омекне към мен."
Толкова много от страх са готови да служат на собствените си врагове.
128. Гарван и змия
Гарванът, като не виждаше плячка никъде, забеляза змия, която се припичаше на слънце, полетя към нея и я грабна; но змията се изви и го ухапа; и каза гарванът, излъчвайкидух: „Нещастен аз! Намерих такава плячка, че самият аз умирам от нея.
Баснята може да се приложи към човек, който е намерил съкровище и е започнал да се страхува за живота си.
129. Чавка и гълъби
Чавката видяла как добре се хранят гълъбите в гълъбарника и се боядисала с вар, за да лекува с тях. И докато мълчеше, гълъбите я взеха за гълъб и не я прогониха; но когато се забрави и изграчи, веднага познаха гласа й и я изгониха. Останала без храна за гълъби, чавката се върна при себе си; но не я познаха заради белите пера и не я оставиха да живее с тях. Така чавката, гонеща две облаги, не получи нито една.
Следователно трябва да се задоволяваме с това, което имаме, като помним, че алчността не носи нищо, а само отнема последното.
130. Корем и крака
Коремът и краката спореха кой е по-силен. Всеки път краката се хвалеха, че в тях има толкова много сила, че носят самия стомах върху себе си; но стомахът отговори: „О, скъпи, ако не приемах храна, не можеш да носиш нищо.“
Така че в армията числото не означава нищо, ако войниците са лишени от благоразумие.