Страст накратко

страст
Наскоро вицепремиерът Олга Голодец зарадва обществеността с още едно силно изказване: според служител 65% от българите нямат нужда от висше образование. Никога не съм мислил, че ще кажа това, но - съгласен съм с Олга Юриевна.

Предишният параграф е типично представяне на конвенционалната фейсбук аудитория за ролята на висшето образование в живота на българите. И както обикновено, тази идея е много различна от реалността. Според Росстат през 2015 г. 36% от гражданите на възраст от 25 до 29 години са имали сертификати за висше образование. В други страни ситуацията е подобна: например в Германия 32,7% от хората между 30 и 34 години имат висше образование, в Щатите само 34% от хората под 30 години получават бакалавърска степен (според нас незавършено висше образование) или повече. Смятам, че именно от тези цифри вицепремиерът взе сакраменталните си две трети - тоест това не е прогноза, а факт.

И това съотношение не е резултат от някаква ужасна дискриминация или недостъпност на висшето образование. Просто мнозинството от гражданите всъщност не се нуждаят от висше образование - обаче, като училищно.

С багажа информация, издадена в университета, нещата не са по-добри - особено ако човек не работи по специалността си. И според същия Росстат, у нас има 60% от тези хора. Това означава, че всички умения, които са необходими за работа, тези хора са придобили след дипломирането си, така да се каже, точно на бойното поле. И пет-шест години след училище в най-добрия случай си прекарваха добре.

Да, има хора, които редовно преглеждат бележките си от института и помнят голяма част от казаното им. Учени, инженери, авиоконструктори, архитекти, лекари – списъкът може да продължи, но иняма да е дълго. Тези хора се нуждаят от висше образование - но защо да стоят стотици часове в класната стая за тези, които отиват да работят като мениджър продажби, специалист по логистика или търговец? Последният и единствен път, когато те ще използват това, което са чули в лекциите, е по време на сесията. За тези, които искат да възразят относно „правилната картина на света“, препоръчвам да се върнете към параграфа за училищното образование.

Защо тогава да не улесним живота на две трети от българите и да спасим бюджета от излишно бреме (а освободените средства да използваме например за реформа на училищното образование)? Основното е, че нищо не трябва да се измисля - системата на професионалните училища беше добре развита в СССР. Разбира се, той се нуждае от основен ремонт, освен това е необходимо да се промени отношението на обществото към "дребните" професии. Те се считат за безнадеждно непрестижни - въпреки че заплатата на квалифициран работник често надвишава тази на офис мениджър.

И именно това - повишаване статута на извънуниверситетските специалности, трябва да направи правителството, заедно с вицепремиера, който направи такава правилна забележка. Иначе може и да решат висшето образование да стане платено - тъй като мнозинството българи така или иначе нямат нужда от него.

Ирина Якутенко