Сътресение, Лечение на болка по Герасимов
Материали за специалисти
Сътресение на мозъка
МЕТОД ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ПАЦИЕНТИ С КОНКУЗ НА МОЗЪКА
Киселев А.В., Герасимов А.А.
Уралска държавна медицинска академия, Екатеринбург
Уместност. В структурата на травматичното мозъчно увреждане (TBI) навсякъде преобладават леките форми на мозъчно увреждане (от 81% до 90%) (Nepomnyashchiy V.P., Yartsev V.V., 1994; Kalsbeek W.D. et al., 1980; Kraus J.F., 1996; Tiret L. et al., 1990 ).
Лечението на мозъчно сътресение (CGM) и неговите последствия е неотложен проблем на съвременната медицина. В решаването на този проблем активно участват невролози, неврохирурзи, травматолози, психиатри, невроимунолози и други специалисти. В момента голям брой лекарства се използват за лечение. Схемата за консервативно лечение на пациенти с SGM включва методи на физиотерапия, например електросън, електрофореза на лекарствени вещества, НЛО (Grishina K.F., 1963; Gurlenya A.M., Bagel G.E., 1989; Ulashchik V.S., 1979; Ushakov A.A., 1996).
Но възстановяването на мозъчните функции в пълна степен не винаги е възможно. Повечето пациенти се изписват с остатъчна неврологична симптоматика (Шодиев А.Ш., 1998; Лебедев В.В., 2000). Състоянието на пациентите не се подобрява и в дългосрочен период, така че 70% от пациентите с CGM показват различни прояви на церебрална патология (Mertsalov V.S., 1994; Zotov Yu.V. et al., 1992; Tate R.L. et al., 1989). Това показва, на първо място, несъвършенството на съществуващите методи на лечение. Особено важно в клиничната практика е разработването на ефективни средства и методи за възстановяване на нарушените мозъчни функции.
За премахване на патологиятана мозъка през последните години се използва транскраниална електрическа стимулация (Lebedev V.P. et al., 1999). При извършване на тази техника се предполага, че електродите се прилагат върху кожата. Кожата обаче е основната бариера за електрическия ток и го намалява 200-500 пъти (Johnson K.K., Guy A.V., 1972). За да коригира този недостатък, Герасимов А.А. (1989) предлага метод за интерстициална електрическа стимулация (патент № 2001/115), който успешно се използва при патология на гръбначния стълб и нарушения на мозъчното кръвообращение, причинени от цервикална остеохондроза.
Целта на изследването. Да се проучи ефективността на интерстициалната цервико-краниална електрическа стимулация при лечението на пациенти с мозъчно сътресение в сравнение със съществуващите консервативни методи на лечение.
Материали и методи на изследване. Обобщен е материал от изследване и лечение на 216 пациенти с диагноза мозъчно сътресение. За да се проучи сравнителната ефективност на лечението, всички пациенти бяха разделени на две групи. Основната група се състои от 94 пациенти. От тях 73 (77,7%) мъже и 21 (22,3%) жени. Възрастта на пострадалите е 16–65 години, средната стойност е 34,8±14,1 години. Контролната група се състои от 122 пациенти. Мъжете са 80, което е 65,6%, жените са 42 (34,4%). Възрастта на пациентите в групата варира от 16 до 67 години, средната стойност е 33,7±14,6 години. Групите са сравними по пол и възраст (p=0,55392).
Пациентите от контролната група са подложени на консервативна невровъзстановителна лекарствена терапия (седативни, вазоактивни, ноотропни, симптоматични средства, антиоксиданти, витамини от група В и др.).
Пациентите от основната група са лекувани с цервикокраниална интерстициална електрическа стимулация, която се извършва с помощта на устройството ESP-01 (регистрационен сертификатМЗ България No 29/01040503/5793-03).
Като активен електрод се използва игла с дължина 25-40 mm, която се довежда до дъгата на C7 или C2 прешлен до инжектиране в костта. На главата във фронталната област се поставя пасивен пластинчат електрод. Към игления електрод се прилага само положителен (от анода) електрически импулсен ток. Честотата на повторение на импулса е 50-100 Hz. Продължителността на импулса е 0,5 ms. Силата на тока се избира индивидуално в зависимост от прага на безболезнено възприемане на болка. Силата на тока варира в рамките на 5-20 mA. Продължителността на процедурите е 15-20 минути. Средният курс на лечение се състои от 2-3 процедури. Заседанията се провеждаха през ден.
Резултатите от лечението и тяхното обсъждане След терапията е оценена нейната ефективност според субективните оплаквания на пациента (регресия на церебралните и вегетативните симптоми) и са изследвани показателите за реактивността на мозъчните съдове.
Динамиката на церебралните симптоми се оценява въз основа на оплакванията на пациентите в точки от 1 до 3 (1 - задоволителен резултат, 2 - добър резултат, 3 - отличен резултат, което съответства на пълна регресия на нарушенията). В основната група 1 точка са получили 6 пациенти (6,4%), 2 точки - 42 души (44,7%) и 3 точки - 46 души, което възлиза на 48,9%. В контролната група ефектът от лечението е оценен с 1 точка от 4 пациенти (3,3%), с 2 точки от 103 души (84,4%) и с 3 точки от само 15 души (12,3%). Получените данни показват, че от всички неврологични прояви болковият синдром е претърпял най-големи промени. При провеждане на интерстициална електростимулация ефектът прогресира след всяка процедура. Повечето пациенти отбелязват намаляване на тежестта на синдрома на болката или пълното му изчезване още по време на първата процедура. Продължителностаналгетичният ефект след края на сесията е 6-24 часа. С всяка следваща стимулация продължителността на аналгетичния ефект като правило се увеличава, достигайки максимум до третата сесия. Трябва да се отбележи положителен резултат от електрическата стимулация по отношение на общото състояние на пациентите, емоционалния статус (подобряване на благосъстоянието, повишена физическа активност, подобрена памет, нормализиране на съня).
Динамиката на вегетативните прояви също беше оценена въз основа на оплаквания от пациенти (в точки) и попълване на въпросници от Българския център по вегетативна патология. Промяна на състоянието от 0 точки се счита за незадоволителна, 1 точка се счита за задоволителна и 2 точки се счита за добра. В основната група 0 точки са дали 3 пациенти (3,2%), 1 точка - 40 души (42,5%), и 2 точки - 52 души (55,3%). В контролната група ситуацията беше следната: 12 души (9,8%) оцениха лечението с 0 точки, 106 пациенти (86,9%) - 1 точка и само 4 пациенти оцениха 2 точки (3,3%).
Надеждни промени са изложени на показатели за реактивност на мозъчните съдове при извършване на транскраниален доплеров ултразвук.
И така, при постъпване в болницата показателите за реактивност на мозъчните съдове и в двете групи са еднакви. Средната стойност на коефициента на реактивност към хиперкапнично натоварване (Kp+) е 1.1±0.04, коефициентът на реактивност към хипокапнично натоварване (Kp-) е 0.24±0.03, а индексът на вазомоторна реактивност е 53±7.5. В основната група, на фона на интерстициална електрическа стимулация, има значително подобрение на показателите и до края на курса на процедурите показателите практически достигат долната граница на нормата. В контролната група на 7-8-ия ден от стационарното лечение показателите за реактивност остават същитениво (стр