СТРУКТУРА НА АКТА ЗА КОНТРОЛ И ОЦЕНКА - "Училище на живота"
Дейностите по външен и вътрешен контрол и оценка се извършват съответно от учителя и ученика съвсем съзнателно (всеки път с определена цел) и се разгръщат като последователност от действия. Всички дейности по контрол и оценка се състоят от отделни действия на контрол и оценка. Във всеки такъв акт винаги има обект на контрол и оценка и еталон, с който обектът се сравнява. Обект на контрол и оценка може да бъде фактът, че ученикът изпълнява някакво действие, постъпка, задача на учителя, естеството и характеристиките на изпълнението на тази задача от ученика, това действие, нивото на неговите знания, умения, развитие на някои от неговите качества, личностни черти и др. А стандартът, съответно, е представата на субекта, упражняващ контрол, за нормативния характер (състояние) на обекта на контрол. Това може да бъде извадка от изпълнението на контролирано действие, неговия оперативен състав, приетото ниво на развитие на качество или личностна черта и др. Самият контрол е процесът на сравняване, сравняване, установяване на еднакви или разлики между обекта и еталона. За да оцени резултатите от контрола, в зависимост от целта на този акт на контролно-оценъчни дейности, субектът избира някакъв критерий и с негова помощ оценява обекта на контрол. Резултатът от оценката се формулира от предмета или подробна оценка - характеристиките на обекта с т. сп. приет критерий, или под формата на условен знак, напр. маркировъчно обозначение под формата на знак. В последния случай оценката се предполага, но не е изрично формулирана, или действа като мотивация на оценката и след това я предхожда. За да разберете по-добре структурата на акта на дейностите по контрол и оценка, разгледайте някои примери, описани от L.M. Фридман (1987).
1Пример.Учителят по български език, желаейки да установи как учениците използват усвоените в текущата си писмена работа правописни правила (това е целта на този контролно-оценителен акт), събра от тях тетрадки по различни учебни предмети. Това означава, че предмет на този акт е използването на изучените правописни правила. Вкъщи той проверяваше тези бележници, но не поставяше никакви оценки в бележника и устно при раздаването им, въпреки че сам си поставяше такива оценки и дори ги записваше. Учителят направи контролата, буквата с правилен правопис тук служи като стандарт, резултатът от контролата също е наличен - това е идеята на учителя за практическото използване на учениците от правилата, които са преминали, но в този акт няма процес на оценка (за ученика).
2Пример. Учителят по математика проверява контролната писмена работа. Целта на този акт е да се установи нивото на овладяване на учебния материал от ученика. Обектът на контрол в този случай е способността и уменията на учениците да решават задачи от определен раздел от програмата. Еталонът за контрол е правилното решаване на задачите, включени в контролната работа. В резултат на контрола учителят установява за всеки ученик дали той правилно е решил всяка задача, дали решението му е рационално, оригинално, какви недостатъци или грешки са допуснати в решението, как могат да бъдат обяснени (незнание, неспособност за извършване на действия, невнимание и др.) След това учителят оценява всяка работа въз основа на резултатите от контрола. В този случай за критерий служат официалните норми за оценки. И въз основа на тях поставя на всеки ученик съответната оценка. Когато раздава тестови работи на учениците, учителят мотивира оценката за работата с подходяща оценка: „Ковалев правилно реши всички задачи, но направи няколко недостатъка в решението: решението на първиязадача не е много рационална, при решаването на втората няма необходима обосновка. Ковальов получи четири за работата си.
В този пример актът за контрол и оценка се състои от два процеса: процес на контрол и процес на оценяване, докато вторият завършва с оценка и оценка.
3Пример. Учителят по география провежда анкета върху материала, разгледан в последния урок. Целта на този контролно-оценителен акт е да се установи степента на усвояване на учебния материал от ученика. Обект на контрол и оценка са знанията на учителя или по-точно неговите представи за нормативното ниво на знания на ученика. Резултатът от контрола: правилността и пълнотата на знанията на ученика, пропуските и недостатъците в неговите отговори. Въпреки това, след като изслуша отговора на ученика, след като установи за себе си резултата от наблюдението на неговите знания, учителят в този случай избра степента на усърдие на ученика в учебната работа като критерий за оценка и оцени отговора му, както следва: „Днес Ковальов отговори много по-добре от последния път. Изглежда, че е работил много. Въпреки че все още има някои недостатъци в отговора му, мисля, че той заслужава добра оценка. Давам му четири.
И в този пример актът за контрол и оценка се състои от два процеса: контрол и оценка. Различава се от предишния пример при избора на критерия за оценка: ако в предишния пример критерият е нормативен, когато резултатът от контрола се сравнява с установената норма (модел на действие), тогава в този случай оценката се извършва въз основа на личен критерий, когато резултатът от контрола се сравнява с предишния резултат от контрола на този ученик и по този начин се установява динамиката на напредъка на ученика в обучението.
4Пример. Учителят, водещ урока, поставяйки пред ученика някои въпроси, които изискват едносричен отговор, незабавно оценява тези отговори във форматаодобрение („правилно“, „точно“, „добре направено“ и т.н.) или неодобрение („грешно“, „така ли?“ и т.н.). В същия урок, следейки поведението на ученика, учителят прави коментари към тях, които оценяват поведението им: „Колесов, ти пречиш на урока“, „Иванов, спри да правиш странични неща“ и др. Във всички тези случаи процесът на контрол изглежда скрит, невидим, ясно се проявява само оценъчното влияние на учителя върху ученика или, както понякога се казва, оценъчно стимулиране. Б.Г. Ананиев нарече такива оценки частични и установи следните форми: съгласие, одобрение, забележка, отрицание, порицание, сарказъм, укор, заплаха, забележка. В допълнение към тези преки частични оценки той посочи и такива форми на оценъчно стимулиране като липса на изразена оценка, косвено оценяване на даден ученик чрез оценка на друг ученик и неопределена оценка. Във всички тези случаи, въпреки че се осъществява контрол, той е имплицитен, прикрит, а изричното оценяване не се извършва екстензивно, а едновременно.
От горните примери следва, че в повечето случаи в акта за контрол и оценка трябва да бъде включен друг процес, а именно коригиращият. В крайна сметка, след като направи контрол и оценка на някакво действие на ученика, нивото на неговите знания, способности, умения или някое от неговите лични качества, учителят, разбира се, предприема мерки, ако е необходимо, за коригиране на проверявания обект. Тези мерки могат да се състоят в даване на индивидуална задача, в прикрепване на друг студент-консултант към този студент и т.н. Но учителят или самият ученик, разбира се, вземат някои мерки.
По този начин контролно-оценъчният акт по своята структура се състои от следните елементи: а) неговата цел; б) обект на контрол, оценка и корекция; в) стандартът, с който се сравнява Крим, сравнява се обектът; г) контролен резултат; д) критерий за оценка; е) оценка във формуляраразширени контролни характеристики с t.sp. избран критерий; ж) маркировка; з) средства за корекция; и) резултатът от корекцията като нов обект на контролно-оценъчни дейности.