Судебник на великия княз Иван Василиевич III 1497 г
Лятото на 7006 г., месец Септемврия, беше положенот великия княз Иван Василиевична цяла Рус, с децата му и от болярите, за съда, както се съди от болярите и кръговете.
1. Съдете съда от болярите и околниците, а в съда бъдете сред болярите и околните дякони, не вземайте от съда и от тъга, така че съдията не е обещал на никого от съда; и не отмъщавайте от съда, нито бъдете приятели с никого.
2. И какъв жалбоподател ще дойде при болярина, и не му изпращайте жалбоподатели от себе си, но дайте справедливост на всички жалбоподатели във всичко, което е удобно; и кой жалбоподател и негоден да управлява, и след това кажете на великия херцог или го изпратете при този, на когото е наредено да управлява хората.
17. За сервилното писмо. И от крепостния селянин и от расото от правилните писма и от уволнението на болярина имат от печата, девет пари от главата; и на диака от подписа на алтън2 от главата, и на чиновника, който пише правилното писмо или писмо за освобождаване, три денги от главата.
18. За празничното писмо. И който постави ваканция без болярски доклад и без подпис на дякона, или от градове без доклад на управителя, след което боляринът се храни с болярски съд, понякога тази ваканция не е на почивка, в противен случай ваканцията е това, което суверенът пише със собствената си ръка, и това ваканционно писмо е на почивка.
37. Указ на управителя за градския съд. И в кой град или волост, в който пристига агентът по разпределение или негово лице с помощник, и на него помощникът да покаже на губернатора или волост, или техния тиун. И ако и двамата ищци от този град или волост бъдат съдени, и вие ще поставите и двамата ищци пред управителя или пред волостта, или пред техните тиуни.
38. И болярите или децата на болярите, за които се хранят със съда с болярите и ги съдят, и в техния съд да бъдат благородник, и старейшина, и по-добър народ; но без придворен и без глава ибез най-добрите хора от двора, не съдете от губернатора и волоста, но не изпращайте обещания от двора до тях и не ги изпращайте на тиуна и техните хора от двора, нито срещу вашия суверен, нито срещу тиун, и не искайте обещания от съда. И имат към него от съда, той ще търси своето, и той има върху виновния лист за печене според писмата, тогава той и тиунът, и няма да има писма никъде, и той има срещу ищеца. И те няма да намерят своя търсач, но търсачът ще бъде виновен и той трябва да плати за търсача от рубла до 2 алтини и да го тиуни от рубла до 8 пари; но ще бъде по-висока от рублата или по-ниска, в противен случай имайте върху търсачите според същото изчисление, а по-близо ще имате да се носи и да се вози3 и това е вярно според писмото. И ако стигнат до полето, ще се помирят и ще му имат според писмото, но ще бъдат бити в полето и ще му имат вино и тепсия според писмото; и където няма писмо, но те се помиряват и слагат лист за печене в пода на костюма, тогава той и тиун. И те ще се бият на полето в зает бизнес или в битка и ще имат тепсия срещу него; но те ще бъдат бити на полето в изгаряне, или в убийство, или в грабеж, или в татба; в противен случай да поправи убития, а Самият убит при екзекуция и продаден на управителя, след това на него и с тиуна.
55. Относно заемите. И който търговецът, влизайки в търговията, взема пари или стоки от някого, но по пътя стоките се губят простодушно, стенат, или изгарят, или вземат армията, а боляринът, след като претърси, заповядва да даде на този дякон на великия херцог сертификат за полет от великия херцог, отпечатвам, плащам истината на ищеца без растеж. И който, като вземе нещо за търговия от някого, ще го изпие или от някоя друга ^ каква лудост ще унищожи стоката му безпразно и ще дам ищеца в смъртта с главата му за продажба.
57. За християнския отказ. И християните да се отказват от волостта, от село на село, един срок в годината, една седмица преди Гергьовден през есента и една седмица след Гергьовден през есента. Възрастните дворове в Полех плащат рубла за двор, а в горитеполовината. И който християнин живее, нека отиде за една година и той плаща една четвърт от двора; и той живее и отива за две години, и той плаща половината двор; но той живее три години и си отива, и той плаща три четвърти от двора; и живей четири години, и той плаща целия двор.
60. И който умре без духовна грамота и той няма син, иначе цялото имение 2 и земята на дъщерята; и той няма да има дъщеря, иначе вземете на ближния си от рода му.
В първия общобългарски ("великокняжески")Судебник1497г. намери приложение на нормата на Българската истина, обичайните г-нВеликиНовгород - новгородскикнязе, длъжностни лица.ИванIIIи установяването на автокрацията. Избрана Рада Създаване на опричнината.