Сузан Маси - жената, която сложи край на Студената война
„Няма нужда да се караме, но намерете общото между нас“
„Човекът, който допринесе за изграждането на отношенията между Съединените американски щати и Съветския съюз през последните години на Студената война“, така Wikipedia представя Сузане Маси. Вярно, само английската версия, в българската версия на енциклопедията - нито дума за нея. Но напразно.
В края на краищата именно тя, в средата на 80-те години, ставайки съветник на президента на САЩ, успя да убеди Роналд Рейгън да спре да гледа на Съветския съюз като на империя на злото, инициирайки диалог между двете държави. За работата си с Рейгън, очакванията от идването на власт на Доналд Тръмп, перспективите пред американско-българските отношения, както и за целувка с Владимир Путин и защо САЩ не знаят как да „смелят“ България, г-жа Маси разказа пред Николай Зятков.
– Сузана, била си много пъти в страната ни, написала си няколко книги за България и нейната култура, говориш отлично български. На Запад често се говори за „мистериозната българска душа“. Можете ли да кажете, че сте го разбрали?
- Многократно съм казвал на американците: българите много приличат на нас. Наистина мисля така. Имате гигантска страна, затова цените и пространството, обичате големия мащаб, големите неща. И американците са същите по душа. Вземете например Тексас. Дойдох там, когато започна да ми липсва България. Защото наоколо има и обширни простори, а над тях огромно небе. Така че имаме много общи неща. Сигурно защото, колкото и да ви е учудващо, обикновените хора в САЩ се отнасят много добре към българите.
– Ако е така, тогава трябва да има пълно взаимно разбирателство между нашите страни.
- Работата евъпреки очевидните прилики, има и разлики. Както обикновено казвам в лекциите си, ако държавите бяха джендърирани, то България щеше да е жена. Това обяснява неговата непредсказуемост, фантазия, креативност, изобилие. България обаче не е наивно момиче, а по-скоро възрастна дама. От една страна, това е добре, защото тя има много житейски опит зад гърба си. От друга страна, такива дами, за съжаление, често са подозрителни и обсебени от младите хора ...
– Имате предвид, че Америка е млад човек?
„България вече е на 1000 години, а САЩ са само на 300. И като всички млади хора, този господин знае малко за жените и как трябва да се отнасят към тях. Иска всичко да става бързо. Ето откъде идва недоразумението.
Всъщност има много причини да не се разбираме. Например в историята, а и в настоящето има много моменти, които е много трудно да се обяснят от всяка страна. За съжаление, това е проблем, който трябва да бъде решен по някакъв начин.
„В момента има голям натиск върху Тръмп“
- Сега в България много хора се надяват, че с идването на Доналд Тръмп в Белия дом нашите страни ще могат да се изправят една срещу друга и да започнат взаимен диалог. Смятате ли, че тези надежди са оправдани?
Нека първо да поговорим за Доналд Тръмп. Когато той спечели, аз, както много други, се зарадвах. Имахме много хора, които не искаха Клинтън да стане президент. Но тогава си помислих, че всеки медал винаги има две страни. Тръмп не знае нищо друго освен как да прави пари и да управлява бизнес. И много се учудвам защо не мисли преди да каже нещо. Опасно ли е.
Никога не съм срещал президент, който да говори така.
Има още един важен момент – идването на Тръмп раздели Америка на два лагера.
За първи път виждам това у нас. Синът ми не иска да казвам името на Тръмп!
- Чух, че 50% от поддръжниците на Тръмп възприемат България положително.
- Да, това е вярно. Много американци са уморени от конфронтацията, те не искат да се бият с вас. Дори хора без образование разбират, че при Обама отношенията с България се развиха ненормално. И единственият, който може да ги промени към по-добро, е г-н Тръмп. Въпросът е само, че никой не знае какво ще каже утре. Защото всеки ден Тръмп казва нещо различно, всеки ден.
Сузане Маси в средата на 80-те, ставайки съветник на президента на Съединените щати, успя да убеди Роналд Рейгън да спре да гледа на Съветския съюз като на империя на злото, инициирайки диалог между двете държави
Всъщност Тръмп сега е в затруднение. В САЩ има голяма група хора, които не искат той да се среща с Путин. Има такива хора в Сената - например Маккейн. По различни причини те не искат. Ще бъде ли Тръмп достатъчно смел да ги игнорира? Това до голяма степен може да се съди по това кого ще назначи Тръмп за посланик на САЩ в България. Сега има голям натиск върху него. И според мен Путин е прав, че не прави гръмки изявления, а изчаква как ще се държи Тръмп утре и каква ще бъде по-нататъшната посока на политиката му.
- Малко вероятно е да чакате дълго. След година в България ще има президентски избори. В очакването им Владимир Путин ще трябва ясно да заяви какво е отношението ни към Америка: това е наш враг – и ние сме във война с нея, или тя ни е приятелка – и ние търгуваме с нея, създаваме приятелства и т.н. В същото време САЩ продължаватподкрепят политиката на санкции и твърдят, че Крим е присъединен към България незаконно.
– Отговорът може би трябва да бъде, че потенциалната загуба на пристанище Севастопол беше сериозна опасност за България. И ако бях разбрал, че украинските власти ще приемат войски на НАТО, никога нямаше да позволя това. Защото това е въпрос на национална сигурност.
Сега не трябва да се караме, а да намерим това, което имаме взаимно, за да говорим за това, което нямаме. Никой не иска война. Много е важно. България през ХХ век се бори общо 27 години, загуби огромен брой хора. Затова трябва да предотвратим нова война, а за това трябва да започнем да подобряваме отношенията, за което сега се отварят възможности.
„Путин напразно си мисли, че никой не го обича в чужбина“
- Какво точно може да се направи сега, за да накараме България и Америка отново да станат приятели?
– Знаете ли, американската публика изобщо няма русофобия. Всичко идва от правителството, но не и от обикновените хора. Хората не си казват тези неща, които се пишат в медиите. И вие трябва да го разберете и използвате. Но има една грешка, която вашето посолство прави както сега, така и в съветско време: вие все си мислите, че винаги всичко се случва във Вашингтон. И това не е така, повечето американци дори не се интересуват от мнението на Вашингтон - те го смятат за доста странно място. Следователно вашите дипломати трябва малко да променят политиката си. Необходимо е вие, българите, да станете видими, а за това трябва да започнете да се появявате публично. Но вашето посолство се интересува само от Вашингтон. И трябва да отидете там, където живеят обикновените хора.
– Чувал съм това много пъти от Владимир Познер. Тойказа: "Нека направим масова гражданска дипломация." Култура, балет, изложби, музика - това може да се разшири в много голям мащаб.
„Нека се върнем към аналогията с подозрителната жена и младия, неопитен мъж, който не знае как да се справи с тази дама. Бих казал, и президентът Рейгън също смяташе, че трябва да намерят „легло“. Може просто да е култура. Това, което е необходимо сега от ваша страна, е да забравите за политиката, просто да намерите сили в себе си да направите нещо, което да докосне нашата публика, нейните сърца и интереси. Как да го направим? Необходимо е, разбира се, да се организират изложби. Имате много да покажете на света. Например, сега говорим в помещенията на музея на Иля Глазунов, за което му благодаря.
Има и една идея, която веднъж изразих на г-н Рейгън и той много я хареса. Възможно е да създадем ситуация, в която и двете ни страни да изглеждат добре. Вземете например родеото. Вие обичате нашите каубои, ние много обичаме вашите ездачи. А има и прочутите български тройки, орловските рисачи... Представете си само как ще се хареса на медиите, ако уредите състезания с участието на вашите известни ездачи и каубои! И няма значение кой ще спечели - ще бъде просто спорт, шоу, а не битка на политиците помежду си.
– Разбира се, културата е отлична основа за установяване на взаимно разбирателство между нашите държави. От политиката обаче няма бягство. Струва ми се, че има няколко проблема в международната политика, към които САЩ и България имат еднакво отношение и те биха могли да служат като допирни точки на Вашингтон и Москва. Първо, това е борбата с ИДИЛ (екстремистка организация, забранена в България. – Ред.). Второ, намаляването на ядрените оръжия.
- АбсолютноСъгласен съм, че това са два големи проблема, които трябва да решим заедно. Приветствам ви за постиженията ви в борбата срещу ИД (организацията е забранена в Руската федерация). Путин правилно каза: когато унищожиш една държава, не знаеш какво може да се случи с нея в бъдеще. Затова трябва да се борим заедно с терористичната ИД и много американци подкрепят тази идея. Другото нещо, за което говорихте, беше намаляването на оръжията. Но много българи не искат това, защото го смятат за слабост.
– Може би защото България има по-малко такси от Америка? Няма къде повече да намаляваме броя им.
- Да, това е вярно. Знам, че ядрените оръжия в България са по-ниски от тези в Америка. Ясно е, че днес Владимир Путин е подозрителен към политиката на САЩ. Но ако имах възможност да говоря с него, щях да му кажа: „Не прави това, подозрителността е отрицателна черта, това е най-лошата черта“. Владимир Владимирович напразно мисли, че никой не го обича в чужбина, това не е вярно. Просто сега е труден момент.
"Имам възможност да обясня на американците за България"
- Доколкото ми е известно, Вие се познавате лично с Владимир Путин.
- Четири години бяхте консултант на Роналд Рейгън. Как попаднахте в тази позиция?
– Трябва да започна с това, че майка ми е швейцарка по рождение. На 17-годишна възраст тя се разболява и лекарите я съветват да смени климата. Например известно време да живея в България. Дядо - той беше основен представител на часовникарската индустрия - имаше
приятели в Москва, те се съгласиха да го приемат. Беше през лятото на 1914 г. Какво се случи след това, знаете. Война, карай обратно в Швейцарияневъзможно, защото майка ми живя пет години в България. Въпреки всички трудности, тя искрено се влюби в нея и ни каза, че България е страната на сърцето. Ето как от дете имах симпатии към вашата страна, а с това и интерес.
– Участвахте в подготовката на разговорите на Рейгън с Михаил Горбачов. Тогава срещата им става историческа - отношенията между САЩ и СССР са още по-изострени, отколкото сега между Америка и България. Как тогава успяхте да намерите общ език? Може би този опит ще бъде полезен сега?
- Знаете ли, повечето му съветници тогава също не искаха той да се среща с Горбачов. Но накрая каза: „Ще го направя“. Дълго мисли, подготвен. Дори в дребните неща. Всички си спомнят как Рейгън по време на преговорите за съкращаване на ракетите със среден обсег произнесе на български известната ви поговорка „Доверявай, но проверявай“. На това съм го научил. Един ден вечеряхме и аз казах: „Знаете ли, господин президент, българите често обичат да изразяват мислите си в поговорки. Има една поговорка, която може да ви бъде полезна. Ти си актьор, можеш да го научиш за минута." И той веднага го запомни и после го използва като на шега. Въпреки че, трябва да кажа, той много обичаше шегите. Спомням си, когато Горбачов попита: „Какво е впечатлението ви от Кремъл?“ Той каза: „Харесвам всичко, което е по-старо от мен“. Рейгън каза: „Когато се шегуваш, те възприемат по-добре“.
- Последната ви книга за работата с Рейгън се казва Trust but Verify. Преди това писахте само за българска култура, а сега решихте да пишете за политика. Защо?
- Имам една чудесна възможност - да обясня на американците за България.
Сега имам време - децата пораснаха, създадоха свои семейства. Боби,между другото, въпреки болестта си, той получи две висши образования - в Принстън и Харвард, сега се кандидатира за губернатор на Масачузетс. Харесвам независимата си позиция, която ми дава възможност да достигна до американците. Знаят, че не съм обсебен от идеи. Вярвам, че имаме какво да споделим един с друг. Струва ми се, че сега, в тези условия, това е изключително важно, при Тръмп. Трудно е, но не бива да сме в такава конфронтация като сега, защото щом това се случи, започват да се намесват враждебни сили. Това е мое мнение и никога не съм го крил. Сега е труден период, но ще кажа като дипломат: бъдете спокойни и отворени за взаимодействие.