Сватбени обувки (Кралина Анна)
Това беше съветско време през 1978 г. В магазините не се продаваше нищо красиво и вкусно. Човек може или да мечтае за красиви тоалети, или да ги измисли. Кой би могъл.
Те подадоха заявление в службата по вписванията и 10 дни преди сватбата трябваше да получат сертификат за „Булчински салон“, където понякога се появяваха красиви вносни неща. В този салон беше възможно да влезете само със сертификат в ръка. Понякога беше възможно да преминете произволно, ако убедихте този, който стои на входа, да зяпа))) и нищо повече.
И така, два дни преди издаването на акт за закупуване на стоки в този магазин, тя успя да отиде там. И ИЗВЕДНАЖ почти припаднах. Обувките на нейните мечти (за онзи момент)) я погледнаха! Тя ги пробва, но всичко, което направи, беше да плаче, защото нямаше сертификат под ръка. Трябваше да чакам цели два дни, но обувките не можеха да чакат. Разпродадоха се за нула време.
Натъжена от това събитие, булката се прибра. Магазинът затвори половин час по-късно и тогава годеникът й й се обади. Той чу тъжния й глас и попита какво има. Мислила ли е да се омъжи? ) Тя погледна часовника си и разбра, че дори и да имаше сертификат на ръцете си, той пак нямаше да може да купи тези обувки, тъй като магазинът вече затваряше и му отне точно толкова време, за да стигне до магазина, а също и да убеди продавачката да ги пусне, да намери тези обувки, "убеди") продавачката. Тогава той нямаше кола. ) Тя сподели с него тъгата си.Той спокойно изслуша и между другото поиска подробности за обувките, размера, като цяло всичко, но между другото беше. Тогава й каза да не тъгува, че някой ден ще има други обувки и нещо подобно.И разговорът приключи. Тя избърса сълзите си и се зае с неядела.
И след известно време, може би четиридесет минути, петдесет, на вратата се звънна. Булката отвори вратата, а нейният годеник стоеше пред нея с ТЕЗИ ОБУВКИ и се усмихна!)
Човек може само да си представи как е направил всичко това.
Значи се омъжи за него!В брака с този човек винаги я чакаше НЕОЧАКВАНА ИЗНЕНАДА. )))