Свещеник Сергий Ванюков, главен редактор на Богослужебните инструкции, не се нуждае от препоръки за
– Отец Сергий, как се роди идеята за създаване на програмата „Съвременна литургична традиция на Българската православна църква”?
– С идеята за създаване на програма се обърна към мен протойерей Генадий Егоров, който отбеляза, че много възпитаници и студенти на университета изразяват желание да разширят знанията си в една или друга област. Има студенти, които се интересуват особено от литургичния живот на Църквата и биха искали да научат подробно как трябва да се извършва богослужението и как да разрешават най-често възникващите въпроси относно прилагането на законовите норми към условията на енорията. Факултетът се постара да предостави на тези хора такава възможност и да им помогне да участват по-съзнателно в литургичния живот на Църквата.
-Кой участва в разработването на програмата?
-Програмата „Съвременна богослужебна традиция на Българската православна църква” е разработена от тези преподаватели, които, надявам се, ще осигурят учебния процес. Частта от програмата, посветена на историята на българското църковно пеене, е създадена от Ирина Анатолиевна Кренева. Тя вече води дистанционен курс по история на църковното пеене. Тези класове са имали голям успех. Останалите части от програмата, които се основават на задълбочено изучаване на литургичната традиция, са написани от мен. Разбира се, трябва да се отбележи, че на всеки етап от формирането на програмата ние чувствахме помощта и подкрепата на отец Генадий, който наистина стана вдъхновител на този курс.
-Върху чий опит можете да се съсредоточите?
-Нямам много опит в дистанционното обучение, затова разчитам на помощта на мои колеги, които преподават от няколко години по технологии за дистанционно обучение. Всъщност преподавателски опит вPSTGU е на 15 години за мен и се надявам, че това обстоятелство ще помогне за овладяването на нова форма на преподаване - в дистанционно обучение.
-Каква според вас е уникалността на новата програма?
- Програмата „Съвременна богослужебна традиция на Българската православна църква” е предназначена да разшири кръгозора на студентите в областта на богослужебната традиция и богослужебната практика. Запознаването с историята на богослужебното пение на Българската църква, основните певчески стилове и проблематиката на съвременното църковнопевческо изкуство е съчетано с доста задълбочено изучаване на реда за извършване на уставните богослужения в различните периоди на църковната година. Студентите научават традицията за извършване на услуги, възможно най-близо до изискванията на Литургичната харта (на примера на атонските манастири), а също така придобиват практически умения за работа с богослужебни книги. Също така е важно да се обсъдят основните проблеми на отслужването на богослужението в енорийски условия и начините за адаптиране на уставното богослужение към условията на енориите и манастирите.
-Има ли значителна разлика между това, каква програма е била замислена, и това, което е готово за пускане?
- Първоначално се предполагаше, че курсът ще бъде посветен само на проблемите на богослужението в енориите. Българската църква все още използва монашеското литургично правило както в манастирите, така и в обикновените църкви. Това има дълбок смисъл и известна символика. Църквата ни дава ръководство за това как трябва да бъде поклонението. Това е идеалът, към който трябва да се стремим. Но вече е практически невъзможно да се изпълнят изискванията на монашеското правило не само в енориите, но дори и в манастирите. Много манастири са разположени в градовете и се подчиняват на градския ритъм на живот,богослужението в тях често се извършва според енорийския "съкратен" вариант. За да обсъдим проблемите с извършването на услуги в съвременните условия, нашият курс беше замислен. Очевидно е, че за нормативни проблеми може да се говори само с хора, които знаят доста дълбоко какво трябва да бъде богослужението. Стана необходимо да се даде задълбочен курс по литургия и история на църковното пеене, преди да се обсъждат проблемите на богослуженията и едва след това да се премине към практически въпроси. В резултат на това програмата, по мое мнение, се оказа много по-интензивна и интересна, отколкото беше първоначално замислена. На слушателя беше дадена възможност не само да обсъди как да „приспособи” уставното служение към съвременните енорийски условия, но и да научи какво трябва да бъде служението в идеалния случай и как ни се явява то в опита на манастирите, чиито обитатели са загрижени за запазването на литургичната традиция на Църквата и намират в молитвата, като под формата на общение с Бога, основата на своя живот и целта на своето земно съществуване.
-Защо решихте да направите програмата във формат за дистанционно обучение?
-Дистанционното обучение е по-достъпно от традиционното редовно или вечерно обучение. Не всеки потенциален студент, поради натовареност или семейна обремененост, има възможност да прибегне до стандартно образование. Институтът за дистанционно обучение дава възможност на хора, дори и тези, които са далеч извън границите на страната ни, да се обучават и да придобият необходимите умения в областта, която ги интересува. Както казах, имам малък опит в дистанционното обучение. Миналата година завърших курсове за повишаване на квалификацията в PSTGU по програмата „Теория и методи на дистанционнотообучение” (TMDO). По време на учебния процес имах възможността да бъда студент и при изпълнение на практическа задача да се пробвам като преподавател по система за дистанционно обучение. Тези курсове за напреднали бяха първата област в областта на дистанционното обучение, където успях да приложа преподавателския опит, натрупан в PSTGU.
- Кандидатите винаги се интересуват от личността на учителя. Разкажете ни малко за себе си.
- Няма ли много време за програмата, 2 семестъра? Дистанционното обучение в PSTGU традиционно включва дълбоко и интензивно потапяне в материала, за много студенти това е сериозно изпитание, особено в началото, а година на обучение в този режим е доста дълго време.
- Съгласен съм с вас, че два семестъра са много време за дистанционно обучение, но трябва да се има предвид и фактът, че нашият курс включва доста задълбочено изучаване на Литургичното правило и историята на църковното пеене. Запознаването с основните раздели на тези курсове изисква много време и усилия от страна на студентите. Надявам се, че тези усилия впоследствие ще помогнат на слушателите да придобият сериозна фундаментална подготовка в областта на литургичната практика.
-Как виждате учениците си?
-На първо място, нашата програма е предназначена за духовници, певци, читатели на православни храмове, които желаят да усъвършенстват знанията и уменията, необходими за църковното служение, както и за всички, които се интересуват от богослужебната традиция на Българската църква и имат основни познания за православното богослужение. И разбира се, слушателят трябва да е безразличен към богослужението, да го обича, да го живее.
-На какво трябва да се настроят учениците?
- Трябва да се настроитесериозна и обмислена работа, която може да даде положителен резултат само ако ученикът прояви усърдие и любов към това, което е сърцевината на църковния живот – богослужението.
- За прием се изисква богословско образование. Защо обикновените посетители на църквата не са поканени?
-Програмата е предназначена за православни студенти, които имат богословско образование в обема на някое от следните нива: бакалавър, магистър, специалист, професионална преквалификация. Такова изискване се въвежда поради спецификата на курса, изучаването на който за обикновен човек, макар и обвързан с църква, но без специално богословско обучение, може да стане доста трудно. Освен това програмата е предназначена за хора, които вече имат съответното литургично послушание и желаят да се усъвършенстват в него. По правило тези хора имат поне общо систематично богословско обучение.
-Какво очаквате да получат завършилите програмата?
-Очакваме, че слушателите, като изучават реда на отслужването на уставните служби в различните периоди на църковната година и се запознаят с традицията за извършване на богослужения, максимално близки до изискванията на Литургичния устав, ще придобият умения за практическа работа с богослужебни книги, ще обсъдят основните проблеми на отслужването на богослуженията в енорийски условия и ще обмислят начини за адаптиране на уставните служби към условията на енориите и манастирите. Освен това студентите ще придобият представа за историята на богослужебното пеене на Българската църква, основните певчески стилове и проблемните въпроси на съвременното църковнопевческо изкуство. Това несъмнено трябва да се превърне в стимул за още по-отговорно служене на тези наши слушатели, които изпълняват различнипослушание в епархиите на Българската православна църква.
- Вие участвате в издаването на официалния календар на патриаршеската православна църква, съветвате относно Хартата и познавате службата толкова задълбочено, че учениците вероятно ще бъдат невероятно заинтересовани да общуват с вас и какво очаквате от слушателите?
-Както вече отбелязах, програмата е предназначена за хора, които не са безразлични към богослужението, които обичат красотата на богослужението и се опитват да възпитат тази любов и у другите. Надявам се, че с нашите слушатели ще бъде възможно да разсъждаваме какво трябва да бъде богослужението, как човек може да се доближи до този идеал в обикновена енория или манастир и какво трябва да се направи, така че богослужението, което е основното „ядро“ на Църквата, да стане основа на духовния живот на всеки християнин. И това до голяма степен зависи от това как преките изпълнители и участници в службата се отнасят към своето послушание. Всъщност нашият курс е фокусиран върху тях.
-Преподаването за вас е необходимост, призвание, послушание...?
- Трудно е да се отговори еднозначно на въпроса ви. Веднага след дипломирането си станах учител и съм бил дълги години. Вероятно учението за мен е част от живота, неотделима от службата на Бога и Църквата, която аз, доколкото мога, се опитвам да нося.