Световният военно-промишлен комплекс днес и утре

Ние работим за нашите

Въпреки широкото внимание към износа на оръжия, общият глобален обем на междудържавните доставки на военни продукти и свързаните с тях услуги през 2009 г. може да се оцени на около 60 милиарда долара (без доставките на използвани оръжия и военно оборудване). Така износът представлява не повече от 15% от обема на продажбите на световния военно-промишлен комплекс. С други думи, износът на оръжия е откровено вторичен за работата на глобалния военно-промишлен комплекс за националните правителства и националните въоръжени сили.

Това обстоятелство не е изненадващо, ако си спомним, че основният военен производител в света е Съединените американски щати.

Последното десетилетие беше период на бърз растеж на военните разходи в света. Общият размер на военните разходи на всички страни се повиши от 707 милиона долара през 2001 г. до около 1,531 трилиона долара през 2008 г., въпреки че последвалата световна икономическа криза забави този растеж. Основен принос за този показател имат САЩ, които водят войни в Ирак и Афганистан и като цяло „глобалната война срещу тероризма“, България, Китай и Индия, както и страните от третия свят.

Военните разходи на Съединените щати през фискалната 2009 година бяха 712 милиарда долара (включително 515,4 милиарда долара за "официалния" военен бюджет). Това е от общо 46,5% от световните военни разходи. През същата фискална година преките бюджетни кредити на САЩ за военни поръчки възлизат на 140 милиарда долара. Други 40 милиарда долара бяха заделени за разходи за научноизследователска и развойна дейност. Към това можем да добавим покупки в интерес на други американски правоприлагащи органи. В допълнение, около 23 милиарда долара повече е обемът на американския военен износ (с изключение на производството в притежавани от Америкапредприятия в други страни). По този начин, в допълнение към половината от световните военни разходи, САЩ представляват около половината от цялото световно военно производство.

За ролята на американския военно-промишлен комплекс може да се съди по рейтинга на 100 водещи отбранителни компании в света (виж таблицата).

В тази класация от 20-те водещи компании в световната отбранителна индустрия 15 са американски и само пет формално европейски, а реално по-голямата част от продажбите на номинално британските BAE Systems идват от САЩ. Между другото, най-голямата търговска компания на българския военно-промишлен комплекс, концернът за ПВО "Алмаз-Антей", заема 22-ро място в световната класация.

Най-големите военно-промишлени компании в света

Ранг Компания Държава Приходи от военни продукти през 2009 г. (милиарда долара) Общи приходи през 2009 г. (милиарди долара) Дял на военни продукти (%)
1локхийд мартинСАЩ42 025,7045 189.0093,0
2BAE SystemsВеликобритания33 418,8035 094,1095.2
3БоингСАЩ31 932,0068 281.0045.9
4Нортроп ГруманСАЩ30 656,9033 755,0090.8
5General DynamicsСАЩ25 904,6031 981,0081,0
7EADS N.V.Холандия15 013,7059 711,8025.1
10ФинмеканикаИталия13 332,1024 345,2052.6
12ТалесФранция8032,0017 988,1044.7
22Концерн за противовъздушна отбрана "Алмаз-Антей"България3263.003666.3089,0

Въоръжените сили на други велики сили също са много големи клиенти. Така бюджетът за отбранителни поръчки на Обединеното кралство през 2009 г. (без НИРД) възлиза на около 11,7 млрд. паунда (около 18 млрд. долара), на Франция - 17 млрд. евро, на Германия - 7 млрд. евро, на Япония - 9 млрд. долара. България през 2009-2010 г. харчи около 370 милиарда рубли ($12 милиарда) годишно за покупки за българското министерство на отбраната, но още през 2013 г. българският бюджет за доставки е планиран на ниво от 690 милиарда рубли (около $23 милиарда). Индия похарчи 10 милиарда долара за военни покупки през 2009 г. и ще похарчи 12 милиарда долара през 2010 г. И накрая, бюджетът за доставки на Китай може да бъде оценен още през 2009 г. на минимум около 25 милиарда долара и се очаква по-нататъшен значителен растеж.

И ако сравните...

При всичко това не бива да се преувеличава ролята на световния военно-промишлен комплекс. 400 милиарда долара изглеждат колосална сума, но те са загубени на фона на цивилните индустрии, предимно търговия, петрол и газ, банково дело и застраховане, автомобилостроене, телекомуникации и информационни технологии. Достатъчно е да се каже, че оборотът на най-големия американски търговец на дребно Wall-Mart (най-голямата компания в света) - с други думи верига супермаркети - през 2009 г. възлиза на 408 милиарда долара, т.е. той е сравним с цифрите, характеризиращи работата на цялата световна военна индустрия.

Големи международни петролни и газови компании като Royal Dutch Shell, Exxon Mobil и BP имаха продажби от $250-280 милиарда всяка през 2009 г. Японска Toyota - 204 милиарда долара. Българският "Газпром" (50-та компания в световната класация) - 94 млрд. долара.

военно-промишлен
Колаж от Андрей Седих

През 2009 г. 42 в светакомпаниите имаха продажби от над 100 милиарда долара всяка и нито една от тях не беше отбранителна компания. Boeing през 2009 г. има продажби от 68 милиарда долара (91-во място в света), но по-малко от половината от тях са за военните - 32 милиарда долара. Най-големият военен изпълнител в света Lockheed Martin Corporation със своите 45 милиарда долара (от които 42 милиарда са военни) се нарежда едва на 159-то място сред световните компании - на нивото на PepsiСo, Renault, UBS Bank, Германските железници и китайския автомобилен производител Dongfeng.

По този начин военният бизнес в момента не е свръхдоходен и не е толкова икономически и политически значим в мащабите на световната икономика. Производителите и търговците на оръжие отдавна са престанали да бъдат основните магнати на световния бизнес, а тежестта и влиянието на националния военно-промишлен комплекс в развитите страни е много ограничено. Световната търговия с оръжия, въпреки цялата си политическа чувствителност, не е продажба на петрол или потребителски стоки, а много по-тесен и икономически незначим сегмент от световната търговия. Например световният пазар за съвременно изкуство (само съвременно!) сега се оценява на 18 милиарда долара годишно.

Целта е диверсификация

В момента водещото място сред отбранителните компании в света се заема от разнообразни асоциации, доминираща роля в които играят космическата и електронната промишленост. Най-големите американски (а следователно и световни) отбранителни корпорации, както и BAE Systems, израснаха от авиационни компании. Така космическата и електронната промишленост сега доминират в световната отбранителна промишленост, а авиационните оръжейни системи са най-скъпите от всички видове военно оборудване.

Разглеждане на водещи отбранителни компаниисвят (от същия топ двадесет), можем да различим следните основни характерни черти:

  • структурно те са диверсифицирани холдинги;
  • в основата на тяхната дейност е космическата, ракетната и електронната индустрия;
  • активно се стремят към разнообразяване и увеличаване на специфичния дял на гражданския сектор в дейността си;
  • създадени са през последните две десетилетия в резултат на активна консолидация и придобиване на други компании;
  • по отношение на военните продажби те зависят предимно от вътрешния пазар.

Говорейки за диверсификацията на дейността на големите отбранителни компании, трябва да се отбележат следните два аспекта: развитието на различни отрасли на военното производство (авиация, електроника, ракети, наземно оборудване, понякога корабостроене), диверсификация между военната и гражданската промишленост. Именно тяснотата и в известен смисъл „маломащабността” на военното производство е основният стимул за диверсификация и разширяване на участието в гражданския сектор.

Възможностите за сътрудничество със същия нефтен и газов сектор или телекомуникационния сектор обещават такива перспективи, в сравнение с които чисто военното производство изглежда очевидно губещо. Например, ръководството на същия Lockheed Martin изрази амбициозни планове (или по-скоро мечти) да доведе структурата на своите военни и граждански продажби до съотношение 50 към 50 (сега гражданският сектор на корпорацията представлява не повече от 7% от продажбите).

По този начин целта на много гиганти на световната отбранителна индустрия е да станат повече цивилни компании, отколкото военни. Защото основно парите се правят в цивилните сектори, а не във военните.

реже навсякъде

Въпреки колосалните военни разходи на САЩ и привиднотовпечатляващите бюджети за отбрана на други западни страни, дългосрочните перспективи на западните отбранителни компании не изглеждат толкова оптимистични. Съединените щати са изправени пред неизбежното намаляване на военните разходи, за да намалят своя раздут бюджетен дефицит. С оглед на необходимостта от съкращаване на военния бюджет Пентагонът беше принуден да се откаже от изпълнението на редица обещаващи програми. Тук е достатъчно да споменем амбициозната програма за създаване на перспективна система за наземно бойно оборудване FCS.

Що се отнася до Западна Европа, там тенденцията за съкращаване на военните разходи се наблюдава отдавна и се ускори през последните няколко години. Новото консервативно правителство на Великобритания планира да намали бюджета си за военни разходи от £11,7 милиарда на £9 милиарда до 2014 г. Франция намалява разходите за военни покупки през 2011 г. с 1 милиард евро. Германия започна нов цикъл от много драстични съкращения на размера на Бундесвера и военните разходи. Япония продължава непрекъснатата тенденция на намаляване на военните разходи от 2001 г.

Подобни тенденции на вътрешните пазари на отбранителни продукти на Запад, съчетани с непрекъснато нарастващите разходи за военни научноизследователски и развойни дейности, което затруднява отбранителните компании да ги провеждат, принуждава последните както да търсят източници за разширяване на продажбата на оръжия, военно оборудване и оборудване за тяхното оборудване (но капацитетът на световния пазар за износ на отбрана е ограничен), така и да диверсифицират производството чрез увеличаване на дела на гражданските продукти. И накрая, може би решаващият ресурс за развитието на военно-промишления комплекс на Запад остава сливането на отбранителни компании с цел създаване на интегрирани и диверсифицирани холдинги, способни да работят по-ефективно на свиващи се национални пазари и натрупване на ресурси с цел финансиране наобещаващи НИРД, от които зависи конкурентоспособността на пазара.