Свойства на шликери 2, Приготвяне на финокерамични маси
Влиянието на електролитите върху състоянието на приплъзването е възможно в три посоки.Стабилизиране на суспензията се постига, когато електролитът се въведе в количество, по-малко от необходимото за пълно насищане на адсорбционния комплекс, т.е. пълно заместване на абсорбираните катиони с натриеви катиони на електролита. Настъпва дефлокулация, част от водата, механично уловена от глинестите агрегати, се освобождава, количеството на слабо свързаната вода се увеличава, въпреки че втечняването все още не е настъпило. На този етап електролитите допринасят за стабилизирането на суспензията.
Втечняване на плъзгача се получава при допълнително добавяне на електролит поради намаляване на дисоциацията на абсорбирания натрий. Дебелината на дифузните черупки намалява и част от слабосвързаната вода преминава в свободна вода, която разрежда кашата.
Удебеляване на шликера възниква с по-нататъшно увеличаване на количеството електролит в шликера поради факта, че изтънените водни черупки не могат да предотвратят приближаването на глинестите частици. Получените агрегати улавят част от свободната вода и вискозитетът на приплъзване се увеличава. Всеки електролит има своя собствена инфлексна точка на кривата на разреждане. Когато електролитът се въвежда в количества, малко по-малки от необходимите за максимално разреждане, суспензията придобива най-добри технологични свойства.
Приготвеният шликер, когато се държи в спокойно състояние, се сгъстява, а при разклащане или интензивно смесване, както и при вибрации, излагане на ултразвук, отново се втечнява (без добавяне на вода). Такова удебеляване се наричатиксотропно втвърдяване. Това се обяснява с факта, че количеството, например Ca 2+ и Mg 2+ катиони, които не са влезли в комбинация с електролитни аниони, се натрупва в системата, отнема частсвободна вода в техните хидратиращи черупки, причинявайки сгъстяване на приплъзването. В този случай катионът Na + с неговите солватни черупки е прикрепен към глинестите частици, което допринася за намаляване на неговата подвижност.
С увеличаване на обвивката на слабо свързаната вода, частиците се свързват помежду си само с горните слоеве на водните обвивки и кашата се сгъстява.
Способността на глинената суспензия спонтанно да възстановява нарушената структура и да се втвърдява без промяна на влажността е важно свойство на кашата. Способността за повторно втечняване показва, че частиците не се уголемяват, както при коагулацията, а само се слепват.
Вискозитетът на шлифа трябва да осигури пълно запълване на гипсовата форма, да даде бърз набор от маса по стените му.
Вискозитетът на плъзгача се регулира от съотношението на дисперсната и дисперсната фази (T:L), естеството на въведените добавки и температурата. С увеличаване на съотношението T:L вискозитетът на плъзгача нараства бавно, а при достигане на определена стойност стойността му рязко нараства.
За да се осигури възможно най-голям диапазон на минималния вискозитет на шликера и да се стабилизират неговите свойства, към него се добавя смес от електролити - сода каустик (0,1-0,3%) и течно стъкло (0,3-0,5%).
Поток е реципрочната стойност на вискозитета. Стойността на потока се определя с вискозиметър с дренажен отвор с дължина 10 mm с горен диаметър 8 и долен диаметър 6 mm. Течливостта се определя от времето, необходимо на 100 ml плъзгач да премине през отвора.
Използването на електролити за разреждане освобождава значително количество дифузна вода и я превръща в свободна вода. Това увеличава мобилността, течливостта и свойствата на леене на шликера при ниска влажност. Високият капацитет на разреждане на водното стъкло (Na2SiO3 H2O) също е важенсъщо поради образуването на колоидна силициева киселина поради хидролитичното й разлагане във вода. Колоидната силициева киселина се адсорбира от повърхността на глинестите частици и значителна част от освободената в този случай вода разрежда суспензията.
Границата на провлачване и коефициентът на тиксотропия са в пряка зависимост от концентрацията на електролита. Граница на провлачване се характеризира със серията Zr 4+ >>Al 3+>Ca 2+>Mg 2+>Ba 2+>Na + , за коефициента на тиксотропия - Na +>Ba 2+>Ca 2+>Mg 2+>gt; Al3+ >Zr4+.
За поддържане на течливост при ниска влажност, например, фаянс, се препоръчва да се използва смес от водно стъкло, натриев триполифосфат и органосилициева течност, съответно като разредител, въведени в следните количества: 0,035-0,06; 0,065-0,035 и ✖