Съвременно научно разбиране за баладите, Формиране на поетическите особености на баладичния жанр – Поетика
Литературната енциклопедия на термините и понятията ни дава следното тълкуване на баладата: Балада (фр. ballade, от пр. balada - танцова песен)
2. Лиро-епичен жанр на англо-шотландската народна поезия от 14-16 век. на исторически (по-късно и приказни и битови) теми - за граничните войни, за народния легендарен герой Робин Худ - обикновено с трагедия, мистерия, откъснат разказ, драматичен диалог Литературна енциклопедия на термини и понятия / Ред. А. Н. Николюкин. Институт за научна информация за социалните науки на Руската академия на науките. М., 2003. С.69..
В.Е. Хализев в "Теория на литературата" също говори за принадлежността на баладата към лиро-епическия Хализев В.Е. Теория на литературата. М., 1999. С. 316.
Такова определение на понятието балада дава научната литература. Към това можем да добавим описание на този жанр, дадено от Т. И. Воронцова в статията „Композиционна и семантична структура на живописни и повествователни балади с лирически характер“: „Баладата е малка по размер, описва събития, които имат сюжет, кулминация и край. Това показва епичния характер на баладата. Неговият сюжет е нереален, символичен, неясно дефиниран в пространството и времето” Воронцова Т.И. Композиционно-семантична структура на образно-разказни балади с лирически характер.//Текстът и неговите компоненти като обект на комплексен анализ. Л., 1986. С. 12. . R.V. Iezuitova в статията „Баладата в епохата на романтизма“ казва, че „баладата също гравитира към философска интерпретация на нейните сюжети, характеризира се с двуизмерния характер на нейната конструкция, когато зад сюжета има намеци за мистериозни сили, които гравитират над човек.“ Според този изследовател „основните структурни тенденции на баладичния жанр в епохата на романтизма се изразяват в засилването на драматизиращото начало, в избораостра конфликтна ситуация, в използването на метода за контрастно изграждане на характера, в концентрацията на баладичното действие върху сравнително малък интервал от пространство-време. В същото време баладата интензивно формира нови принципи на лиризма, отхвърляйки дидактиката и морализаторството” Йезуитова Р.В. Балада в епохата на романтизма//Българският романтизъм. Л., 1978. С. 160.
Формиране на поетически особености на жанра балада
Самото многообразие на вътрешножанрови тенденции, необособяването на елементите на баладичната поетика, смесването на баладата с други жанрови форми - всичко това взето заедно обяснява причините, поради които формирането на баладичния жанр в българската литература от края на XVIII в. остана недовършен в редица съществени точки.
Жанровата структура на произведението е определена художествена система за организиране на произведение, което е органично сливане на общите, типологични принципи на жанра и индивидуалните, уникални форми на тяхното проявление в даден писател. Художественият текст на баладата е конкретна и пряка реализация на жанровата структура на баладата. Микешин А.М. Към въпроса за жанровата структура на българската романтична балада.//Из историята на българската и чуждестранната литература на 19-20 век. Кемерово, 1973. С.5
Народната балада, която е включена в системата от епически жанрове на фолклора, се подчинява на законите за изграждане на епическо произведение. Нейната епична обстановка усложнява начините за пряко изразяване на чувствата на героите. Появява се диалогична форма на развитие на действието, в която се сливат разказът за събитието и неговото изобразяване. В диалога се усеща водещата роля на един от героите. В структурата на народната балада това се проявява в променливостта на изявленията на втория герой, когатоподдържане на една тема („скрити“ въпроси; с последователното прилагане на тази тенденция се появяват директни въпроси).
Както в литературните, така и във фолклорните балади конфликтът често се определя от сблъсъка на "високи" и "низки" герои. По правило "ниският" характер е особено подвижен в структурата на произведението. Дадено му е да влезе в "познат контакт" с героите от друг свят. С появата на фантазията неговата подвижност става още по-очевидна: само той изпитва влиянието на "по-висшите" сили. Движенията на централния персонаж определят баладното пространство и време.
Баладата често придава подходящи пространствени локализации на сюжетните ситуации. Развръзката във фолклорните балади обикновено става „публично”. Ако развръзката се дължи на намесата на фантазията, на „отвъдните сили“, действието се пренася там, където те са възможни – в полето, в гората.
В същото време сюжетът лесно се разделя на отделни сегменти - сцени. Това разделение е подсилено от времеви промени. Потокът от време във всяка сцена също се променя. Например в развръзката времето е компресирано.
Баладичното време винаги е еднопосочно. В литературните балади има паралелни описания, но няма връщане към миналото. Въпреки това, героите могат да говорят за минали събития - както се случва в драматургията на класицизма. Това обяснява състоянието на героите и мотивира по-нататъшни действия: баладата се явява последната връзка в поредицата от събития, които остават „зад текста“” В. В. Знаменщиков. Към въпроса за жанровите особености на българската балада//Въпроси на сюжета и композицията. Междууниверситетски сборник. Горки, 1980. С.118-119.
Баладният жанр се характеризира с наличието на специфичен и поетичен (т.нар. баладичен) свят, който има свои художествени закони, своиемоционална атмосфера, тяхното виждане за заобикалящата действителност. Основава се на история, героизъм, фантазия, живот, пречупени през призмата на легенда, традиция, вярвания.
Авторът гледа на околността през очите на своите герои, споделяйки тяхната „наивно-невинна” вяра в реалността на прекрасното, приказното, фантастичното. Така възниква специфична атмосфера на мистерия, недоизказаност, предчувствия и пророчества, които карат читателя да мисли за нещо фатално, предопределено, с което героите на баладите понякога се опитват да се борят.
Епическото начало е свързано с наличието на подчертан събитийно-разказен сюжет и обективен герой. Сюжетът обикновено е едноконфликтен и едносъбитиен, в този смисъл баладата се доближава до разказа. В същото време оригиналността на баладния сюжет се състои не само в по-голямото обобщение в сравнение със сюжета в прозаично произведение, но и в особен култ към Събитието с главна буква. Факт е, че сюжетно-композиционната основа на баладата не е обикновено събитие, а изключителен случай, изключителна случка, която извежда баладното действие извън границите на ежедневния свят на реалността - в света на легендарната фантазия. Това събитие е сърцевината на баладичното действие. В този смисъл сюжетът е по-близък по характер до митологичния, отколкото до новелистичния разказ. Затова баладата клони към исторически предания, народни легенди и вярвания.
Драматичното начало на жанровата структура на баладата е свързано с интензивността на действието, обикновено подчертано от особен, стремителен, поетичен ритъм. Всъщност всяка балада е една малка драма. Основният конфликт винаги е остро драматичен.Развръзката, като сюжетен завършек на конфликта на баладата, е не просто неочаквано грандиозна, но често и трагичнахарактер. До известна степен драматизмът на баладите се свързва и с онази атмосфера на страх и ужас, без която по принцип е невъзможно да си представим художествената природа на традиционната романтична балада. Понякога това има чисто религиозен характер, но представлява и вид философско признание за съществуването на някакво непонятно и извън човешките сили. В повечето балади това е просто осъзнаването, че външните, обективни обстоятелства често се оказват по-силни от вътрешните, субективни мотиви на отделната човешка личност. Оттук и мрачната окраска, така характерна за баладите.
От целия спектър от проблеми, може би най-важният проблем е конфронтацията между личността и съдбата. В българската романтична балада се появява идеята за справедливост: ако героят не следва повелята на съдбата, той бива наказан. Баладният герой често съзнателно предизвиква съдбата, устоява й въпреки всички предсказания и предчувствия.
Заключителните ситуации са типични за баладите. Един от основните сюжети, взети от народните балади и фолклора, е сюжетът за явяването на мъртъв любовник на неговата невеста. Има народни вярвания, които се коренят в езическата вяра, която се основава на легендата за съществуването на задгробния живот. Известни са някои български приказки, в които се описва как мъртвец обикаля селото или дава глас и отмъщава на нарушителите.