Ревю на албума Marilyn Manson - The Pale Emperor
- Клетка
- Най-лошите албуми
- Мерилин Менсън
Понякога искате да издигнете музиката на изпълнителя просто защото всеки, който не е твърде мързелив, уверява, че "албумът е лайно". Е, вие сте като рицар в блестящи доспехи, "Хареса ми", а тези, които се ядосаха минута по-рано, са готови да ви разпнат, че сте казали нещо добро. И точно когато всичко се обърна с главата надолу. Както и да е, времето на песните от новия албумMarilyn Manson - The Pale Emperor е значително надценено, като се има предвид, че композициите са с малко съдържание, сякаш особено доени крави, от които просто не тече секрет.
Музиката в The Pale Emperor е премерена и вискозна като „Здрач“, а мелодиите тук са изключително непретенциозни, сякаш никой не е особено напрегнат. Що се отнася до звука, той, както трябва, е индустриален с филтри-хилтъри и свирки-менте. Понякога The Pale Emperor излъчва неприятна миризма на пост-рок. Чисто технически записът не е особено впечатляващ, така че изобщо не ви се пуска, а слушането обикновено е скучно.
Има, разбира се, няколко изключения. Да вземем за пример песента "Warship My Wreck" - това е добър опит за изразителност. Тук има прости мелодии и минимум ноти на такт и всичко звучи така, сякаш светът е на път да се разцепи, издавайки мръсни звуци, които изглеждат току-що хвърлени в канализацията. Добра песен. В допълнение към него можете да подчертаете и "Deep Six", където припевът се помни доста добре. Менсън крещи в агония "Deep Sax!!" сякаш планира непретенциозна афера с плюшено мече.
В същото време за някои песни, като "The Devil Beneath My Feet", си струва да си удариш ръцете с лопата. Защото "не помпа", сякаш трупът се опипва за пулс. И тогава всички разбраха товаизглеждаше. Да, и тези индустриални китари със звука си като "Khuyaru in line through zoom505". Веднъж се опитах да пусна линия през моята вградена звукова карта, оказа се толкова лошо, че трябваше да продам патент за този звук на групата Korn. Като цяло Менсън е по-добър, но все пак някаква пластмаса. Въпреки това, за такива песни като "Birds Of Hell Awaiting", ще пасне много добре. Майната му на космоса. Дори Менсън се срамува да я пее, съдейки по начина, по който звучи, гърчещ се в агония.
В резултат на това Менсън, разбира се, успя доста да стегне визера си. Ако беше малко по-малък, сигурно щеше да остави повече положителни впечатления, иначе се чувстваш като атентатор самоубиец, значи седиш на електрически стол така, но няма да те екзекутират навреме. Такова неприятно чувство. Така че The Pale Emperor е слаб албум, като супермен с парче криптонит около врата.