Татяна Марголина. Броят на жалбите до омбудсмана расте, "Нов спътник"
Комисарят по правата на човека в Пермския край проведе предпоследната пресконференция на сегашната си длъжност

Според омбудсмана броят на жалбите до нея расте: за шест месеца те са 3174, което е с 6% повече от първото полугодие на 2016 г.; в същото време кандидатствалите са много повече от самите жалби: 4893 души, тъй като 113 жалби са колективни, те са подписани от общо 1852 души.
При разглеждане на подобни жалби комисарят по правата на човека видя, че на ниво прилагане на законодателството процедурите за такива ситуации не са достатъчно разписани и разработени. Няма ефективни начини за въздействие върху такива нарушители на закона. Необходими са не само преговори и съгласувателни процедури, но и уреждане на ниво правоприлагащи органи.
Ситуацията с жилищата, включени в защитената зона на тръбопроводите, все още е актуална и остра, но Пермската територия постигна голям напредък в решаването на този проблем: на регионално ниво беше идентифициран проблем с федерално значение и дори бяха определени приоритети за неговото решаване. Въпросът беше обсъден на кръглата маса на Гражданската камара на Руската федерация, в която участва Татяна Марголина, и на пряка линия с президента Владимир Путин. Оказа се, че президентът е наясно с проблема, а политическото решение вече е взето в интерес на гражданите. Остава да се определят процедурите за сетълмент. „Това все още не е краят, но вече е обнадеждаващо“, характеризира ситуацията омбудсманът на Перм.
Може би в тази ситуация ще се приложи същият принцип, който според решението на Конституционния съд сега се прилага в ситуации с измамени акционери: в случаите, когато е направен пропускдържавни или общински органи, добросъвестният купувач не следва да носи вредата; и в историите с жилища в близост до тръбопроводи, твърде често - грешките на общините, които не са информирали гражданите за обременяването на техните земи.
През първото полугодие на 2017 г. отново се увеличава броят на оплакванията относно качеството и достъпността на медицинската помощ. Трите основни проблема в тази област са териториалната достъпност, състоянието на медицинската етика и качеството на услугите. Но и тук са напипани изходи от ситуацията: на разширената здравна комисия в Губаха лекарите от Лисва докладваха за резултатите от експеримента, когато пациентите се приемат по нова схема: създадени са стаи за първа помощ - вид сортиране на пациенти според тежестта на ситуацията. В резултат на това опашките в клиниките изчезнаха.
Друга радикална и работеща мярка, която намалява опашките за кандидатстване в лечебни заведения от второ ниво, са визитите, които започнаха да се практикуват на териториите на Пермския край и Коми-Пермякския окръг от тесни специалисти от Перм и Кудимкар.
Трудната ситуация в областта на онкологията остава: пациенти от общините на Пермския край, на които е поставена подходяща първична диагноза, чакат час в поликлиниката на Пермския раков център около 30 дни. Можете да си представите какво означават тези 30 дни за болните хора. Според омбудсмана е необходимо спешно изграждане на нова сграда за клиниката и разширяване на персонала.
През последното полугодие в комисаря са постъпили 157 жалби в интерес на чужди граждани и лица без гражданство (за същия период на 2016 г. - 105 жалби). От тях 38 жалби са жалби. Увеличеният брой заявления, голямата необходимост от получаване на правна информация станаха причина омбудсманът съвместнос обществени организации - регионалния фонд на Перм "Мигрант", адвокат на регионалната програма "Миграция и право" на Московския правозащитен център "Мемориал" и председателя на таджикската диаспора - за стартиране на пилотен проект "Месец на правната грамотност на мигрантите". Това са лични приеми в района на Централния пазар, по време на които се помага на трудовите мигранти да решат правни въпроси, включително такива, свързани с наемане на работа и регистрация.
Татяна Марголина нарече разделянето на семейства най-явните случаи на нарушаване на правата на мигрантите. Ето един пример от пощата на омбудсмана:
Жена с чуждо гражданство е родила дете в МБАЛ №9, където й е предложено да заплати услугите в родилния дом без сключване на договор. Няколко часа по-късно тя е отведена в полицията, отделена от детето. Три часа по-късно й стана лошо. За щастие се намесил съпругът – гражданин на България, който откарал младата майка обратно в болницата. Но детето вече е преместено в друго лечебно заведение! Омбудсманът смята, че в случая с действията на служителите на МБАЛ №9 и полицейските служители са грубо нарушени човешките права и правата на дете, отделено от майка си в първите часове от живота си. Между другото, по-рано бяха получени оплаквания за плащане на услуги без договор срещу служители на родилното отделение на градска болница № 21.
В заключение на доклада си Татяна Марголина изброи решенията на правителството на Пермския край и изпълняващия длъжността губернатор на района Кама, приети в резултат на призивите на комисаря:
- увеличен е размерът на средствата, предназначени за закупуване на жилища за сираци, и е променена системата за създаване и разпределяне на специализиран жилищен фонд за сираци;
- бяха отпуснати изцяло средства за закупуване на жилища за ветерани от Великата отечествена война;
- планира се да се извърши мониторинг на пътищата във връзка с оценката на транспортната достъпност на лечебните заведения от второ ниво от отдалечени райони;
- планира се да се разработят модели на междуведомствено взаимодействие за подпомагане на жертвите на домашно и домашно насилие, да се създаде междуведомствен проектен офис за това;
- планира се привеждане на Центъра за временно задържане на чужди граждани в нормативното състояние.
Кой да замени?
Когато докладът беше завършен и дойде времето за въпроси, разбира се, имаше искания да се назоват имената на възможните приемници на Татяна Ивановна като комисар по правата на човека в Пермския край или поне списък с качества, които този човек трябва да притежава.
Татяна Марголина смята, че комисарят е персонифицирана институция и много наистина зависи от човешките качества. Основната характеристика на този човек е неговото приемане на всички нива: той трябва да вдъхва доверие както на властите, така и на обществеността; съчетават поглед върху правата на човека със способността да изграждат взаимоотношения с властите, не само сигнализират за проблеми, но и предлагат решения. „Изградихме процедури за медиация, надявам се, че те все още ще бъдат полезни“, казва Татяна Марголина.
Наистина е трудно да се надцени апаратът, създаден от сегашния упълномощен представител, и изградената от него система на отношения между обществото и властта. Известно е, че Татяна Марголина е един от най-добрите комисари в България.
В същото време тя смята, че напоследък работата е станала по-трудна. Причината е нарастващата концентрация на правомощия на регионално ниво, намаляващата роля на общините. Освен това регионалните министри и началниците на ведомства се сменят твърде често: установиш ли отношения с един, вече идва друг.
Превъртетесубектите, които имат право да предлагат своите кандидатури, е доста широк. Татяна Марголина се срещна по този повод с ръководителя на региона Максим Решетников и получи уверения от него, че е готов да изслуша мнението на обществеността, готов да изслуша нейното лично мнение.
Междувременно онзи ден имаше среща на ръководителите на правозащитни организации, които направиха приблизителен списък на възможните кандидати за поста комисар. Списъкът е доста голям и разнообразен:
Игор Аверкиев, председател на Пермската гражданска камара;
Дмитрий Жебелев, координатор на фондация „Дедморозим“;
Алексей Каменских, кандидат на философските науки, преподавател в PSNIU;
Виталий Ковин, кандидат на историческите науки, политолог, пермски координатор на движението "Глас";
Анастасия Крутен, главен лекар на медицинско отделение № 11, бивш министър на здравеопазването на Пермския край;
Светлана Маковецкая, директор на Център GRANI;
Наталия Новикова, кандидат на юридическите науки, преподавател в PSGPU;
Владимир Прохоров, бивш генерален директор на телевизионната компания Rifey-Perm, журналист-разказвач на истината;
Андрей Суслов, доктор на историческите науки, ръководител на катедра „Нова и най-нова история“, ПСГПУ, директор на Центъра за гражданско образование и права на човека;
Вера Шишкина, бивш председател на регионалното дружество на хората с увреждания.