Татяна Седанкина Богословът трябва да е образован и грамотен човек
Татяна Седанкина: „Богословът трябва да бъде образован и грамотен човек“
Татяна Евгениевна, за тези, които не са запознати с понятието „теология“ или не са напълно запознати с нея, можете ли да ни кажете какво е теология и как се различава от теологията?
Искам да започна веднага с факта, че е много трудно да се даде недвусмислен отговор на въпроса "Какво е теология?". Има две противоположни гледни точки. Първото е, че теологията и теологията са еквивалентни понятия. Това е гледната точка на източната школа. В същото време в ислямския свят има както факултети по шериатски науки, така и факултети по "Усул ат-дин" - тоест факултет по теология. И въпреки че източната школа смята, че това са много близки термини, в действителност между тях има разделение.
Според друга гледна точка, към която се придържам, теологията е коренно различна от теологията, тъй като според мен теологията се занимава с изследване на чисто религиозни, богословски въпроси, които е изключително трудно да се поставят на научна основа. И поради факта, че богословието е влязло в номенклатурата на научните специалности и се счита за светска наука, еднозначно може да се каже, че богословието и теологията са различни неща. И аз съм склонен на това мнение, тъй като в нашия университет има и факултет по ислямски науки, където се обучават богослови и отделен факултет по теология. В същото време обучението се провежда по различни стандарти, по различни програми, студентите изучават различни дисциплини, които формират различни видове мислене.
Въз основа на това, възможно ли е да се каже, че теологът може да бъде теолог, но теологът не може да бъде теолог?
Мисля, че както теологът не може да бъде теолог, така и теологът не може да бъде теолог, тъй катовсеки от тях има напълно различен тип мислене. Теологът е дълбоко потопен в тясна област на богословското познание, докато богословът има по-широко мислене и в тясна богословска рамка той просто ще се почувства стеснен.
И ако продължим въпроса за дефиницията на теологията, искам да кажа, че теологията е втората философия с претенция за статут на метанаука, тъй като дава отговори на същите три въпроса: за човека, света и Бога, но ги дава, използвайки не само разума, но и вярата, тъй като теологията все още е част от религиозния светоглед. По този начин теологичният мироглед е умът на вярата, а теологията е най-високото ниво на религиозно съзнание, което си поставя за цел рационално обосноваване на религиозната догма във формата, както е формулирана в каноничните учения, както и адаптирането на тази догма към особеностите на общественото съзнание. Теологът е изследовател, който притежава научна методология и следователно има светско образование и в същото време се занимава с изучаване на теологията отвътре.
Днес се откриват голям брой богословски факултети, катедри и дори светски университети. Каква според вас е причината за популярността на теологията напоследък?
Какви тенденции, проблеми се наблюдават в съвременното богословие, в каква посока върви развитието на тази наука?
Първият проблем е именно във въпроса, с който започнахте интервюто, а именно какво е богословие. Вторият проблем може да се нарече търсене на разлики между теологията и сродни дисциплини, като религиозни изследвания, ислямски изследвания, история на религиите и т.н. Също така съвременните изследователи са изправени пред задачата да решат проблема с класифицирането на теологията, тоест да намерят отговори на въпроси като: може ли теологията да бъде светска?; може ли теологията да бъдесравнителен?; който е теолог. Така че днес има много въпроси, които се нуждаят от отговори, но докато не започнем да ги задаваме, те ще останат без отговор. А както знаем, правилният въпрос вече е половината отговор на него.
Ще се опитам да отговоря на този въпрос, като цитирам студентите от нашия институт като пример. Например, ако студентите-бакалаври практикуват в джамия, това не означава, че теологическият факултет обучава служители на религиозен култ. Разбира се, в началния етап, струва ми се, теологът трябва да премине през началната школа на имама, но не спирайте дотук, а да се развивате по-нататък и, както предполагам, теолозите трябва да работят в държавните структури, в съветите за междурелигиозно взаимодействие. Мисля, че нашите възпитаници ще бъдат търсени: както теолози в светския живот, така и теолози в религиозния живот. И се надявам, че двете тези области, допълвайки се и обогатявайки се взаимно, ще съставят духовния елит на нашето общество. Това е като две страни, две страни на една и съща монета: едната е теолог, другата е теолог.
Казахте, че студенти по теология карат стажовете си в джамията. Може ли теолог да работи като имам?
Програмата за обучение на богослов включва работа в джамията, но това не е крайната цел. В случай на продължаване на обучението си в магистратура, студентите преминават стажове в други религиозни структури. Но по принцип могат да работят и като имами. Струва ми се, че богословът все още е по-фокусиран върху преподаването, експертната дейност.
По-рано също казахте, че теолозите могат да работят в държавни структури. Смятате ли, че самата държава има интерес от това?
Съдейки по факта, че се откриват богословски факултети в светските университети, държавата смята, че теолозите са необходими.Все повече хора осъзнават, че съвременният свят е многополюсен, във връзка с което на преден план излизат идеите за интеграция и консолидация на обществото. В момента призивите за солидарност, толерантност и ненасилие могат да бъдат проследени в почти всички сфери на живота. Това показва дълбоки промени в общественото съзнание, благодарение на които става възможно да се гледа на света като на свръхсложна многостепенна интегрална система. Ето защо точно сега имаме нужда от специалисти с високо ниво на религиозно съзнание, широта на мислене и ум на вярата. Затова смятам, че държавата има интерес от специалисти с такива качества.
Искам да засегна и темата за вашите възпитаници. С какви трудности се сблъскват вашите студенти и възпитаници?
Мисля, че със същите трудности като другите висшисти. Тъй като няма разпределение на специалисти след завършване на университет, почти всеки завършил е изправен пред проблема с намирането на работа. Студент, който е завършил обучението си дори с червена диплома, сам си търси работа. Затова не може да се каже, че само нашите ученици изпитват такива трудности. Желаещите да придобият знания и тези, които овладеят програмата, ще бъдат търсени. Например някои от нашите възпитаници работят в различни структури на Духовното мюсюлманско управление на Република Татарстан, в отдела за взаимодействие с религиозните сдружения, служители на Съвета на мюфтиите на България и мюфтии на регионите. Има с какво да се гордеем.
Можете ли да поясните дали тези завършили са учили в RII, като вече са имали тези позиции, или са ги получили след дипломирането си?
Въпросът е добър. Правилно забелязахте, че някои от тях всъщност вече са учили при нас, като например са били мюфтии и служители на мюфтийства. Но тук възниква друг въпрос: Защо, като има такивапозиции, отиват да се обучават като теолози? Мисля, че те осъзнават, че този вид знания са необходими и в професионалната им дейност. Освен това тези уважавани хора обикновено не рекламират своите позиции и заслуги, а действат и учат на обща основа, а също така полагат изпити.
Обобщавайки, бихте ли ни казали как смятате, че трябва да изглежда един идеален завършил теология?
Идеалният теолог трябва да бъде образован, грамотен, да знае арабски - езикът на религиозните текстове, и в същото време да познава и практикува своята религия, тоест дълбоко религиозен човек. Също така теологът трябва да има познания за други религии и да ги възприема не като враждебни, а като имащи право на съществуване.
Отбелязахте, че един теолог трябва да е вярващ, но може ли един теолог да бъде атеист?
Според мен определено не, въпреки че светската теология предполага това.