Театър в древен Рим
Римското театрално изкуство е уникално по рода си. Тя е практически единствената, която не произхожда от ритуални и обредни сценични действия. Римският театър първоначално е бил професионален. Изобщо не приличаше на култ към божество. Ето защо не е изненадващо, че римският театър не е имал голямо влияние върху съзнанието на публиката, а е бил просто забавление и начин за приятно, забавно забавление. В римското сценично действие главното беше зрелището, а не същността на концепцията на представлението или дълбокия вътрешен свят на героите. Участниците в представленията в Рим са били презирани и за разлика от древногръцкия театър не са били на почит. Актьорите са били роби или освободени. За лошо изиграна роля те могат да бъдат жестоко бити.
В древен Рим представленията са организирани в чест на важни държавни празници или по желание на благородни граждани.
Древният римски театър се отличава със зрелищност и тържественост. Такава грандиозност беше постигната чрез участието на огромен брой екстри, облечени в ярки костюми, украсени с истински скъпоценни камъни. Използвани са също истински доспехи и различни оръжия. Актьорското изпълнение не се отличаваше с умение, женските роли се изпълняваха от мъже и бяха доста примитивни. Струва си да се подчертае, че в почти всички жанрове, в допълнение към ателлана, актьорите играят без маски, но активно използват перуки и ярък грим. Отказът от маски наруши общия конвенционален стил на представлението. Но табуто върху маските беше принудено, тъй като професията на актьора беше срамна и се смяташе, че участник в сценично действие, който получава заплата за него, трябва да излезе пред публиката с открито лице. Премахването на маските осигури монополизираното право да се играе с маски на римлянитемладежи, които се забавляваха, участвайки в продукциите на atellana. Древноримската театрална маска се различавала от гръцката по това, че имала големи дупки за устата и очите, което допринасяло за по-изразителна мимика.
Достойно изкуство за рамкиране
Първоначално за сценични изяви се изграждали дървени скелета, високи колкото човешки ръст. Тяхната надеждност и качество обаче оставят много да се желае. Такива структури се разпадаха в края на театралните представления. Струва си да се отбележи, че пейки или пейки не винаги са били предвидени за зрителите. Практиката да се гледат представления изправени съществува от доста дълго време. Но скоро такива грандиозни и тържествени представления изискват подходяща украса под формата на красиви театрални сгради. Първият постоянен каменен театър е издигнат около 55 г. пр.н.е. Капацитетът му е невероятен - 17 хиляди зрители. И до края на първи век от н. е. в Рим са построени още два театъра, които могат да поберат 45 хиляди души.
Структурата на римския театър се състоеше от полукръгъл оркестър и просцениум, тоест специална платформа, на която се представяха актьори. Традиционно триетажната сграда е украсена с луксозен портик, който граничи със заседателната зала на Сената (курия). От топлината и дъжда публиката беше защитена от специален голям платнен купол, който се наричаше велариум.