Тема на стихотворението на Лермонтов - Кама - Училище
русялагерев
През 1837 г. М.Ю. Лермонтов, който беше в Грузия, посещава гроба на А. С. Грибоедов повече от веднъж и често разговаря с вдовицата му Нина Чавчавадзе. Трагично разкъсаната любовна история, която определи живота на тази невероятна жена, порази въображението на много поети. Михаил Юриевич, който влезе в къщата на Чавчавадзе, изпита благоговение, граничещо с любов, пред издръжливостта и смелостта на Нина.
Преди да замине за родината си, поетът получава подарък от ръцете на Нина - кама, която някога е принадлежала на създателя на безсмъртната комедия.
Лилийната ръка те доведе при мен В знак на памет, в мига на раздяла
Трогнат и развълнуван от такова предложение, Лермонтов прочита черновата на поемата „Кинжал“ на Николоз Бараташвили още на следващия ден.
Цененият подарък на Нина беше символ на твърдост на духа, благородство, следователно в стихотворението звучат клетви за вярност към дълга. Точно както вдовицата пази трийсет години светлата памет на любимия си съпруг, Лермонтов с всяка своя творба доказваше верността си към таланта си.
Лилия ръка. И черни очи
отгатват се и емоциите, така лаконично и дълбоко описани от поета.
Основната техника, използвана в изображението на камата, е персонификацията. Многократното повторение на местоимението ти говори за особено отношение към другаря дамаскина. Древните са имали традиция да дават имена на оръжия, камата на Лермонтов също е одухотворена и е израз на високо благородство.
Да, няма да се променя и ще бъда твърд в душата, Как си, как си, мой железен приятел.
Епитетите, които определят основния образ на стихотворението, "леки и студени", са свързани с основната тема на произведението, темата за смелостта.
Лирическото „аз” в „Кинжал” е постояннокорелира със семантичния център на текста, изображението на инструмента. Наричайки камата другар, поетът описва първоначалното качество на мирогледа, което засяга оригиналността на поетическата мисъл. Клетвата за вярност към себе си, към своите идеали – до това води лирическият сюжет.
В основата на ритмичната структура на стихотворението стои многостопният ямб. Най-разпространеният български метър често се използва в произведения на гражданска тематика.
Кръстосаното римуване засилва лиризма и създава емоционално приповдигнат характер на разказа.
Езикът на творбата е много органичен. В него няма преднамерена образност, но изненадващо обемните сравнения създават усещане за безграничност на художествената мисъл, отекваща миналото и стремяща се към настоящето.
Финалът на стихотворението, който е в контакт с началото, е изпълнен с високо звучене: нравственото достойнство на човека е най-висшата ценност, утвърдена от поета в "Кинжал".