Темата за любовта в поезията на Тютчев и Фет
Няма да е преувеличено, ако кажем, че всички поети засягат темата за любовта. И вероятно за всеки любовната лирика е свързана с лични преживявания. Следователно в творчеството на различни поети тази тема винаги звучи по различен начин. Любовната лирика заема голямо място в поезията както на Тютчев, така и на Фет, като същевременно се различава значително както в разкриването на темата за любовта като цяло, така и в отделните акценти, настроения и нюанси.
Любовната тема на Тютчев е напълно разкрита в лирическия цикъл, посветен на Е. А. Денисиева. В поезията на Тютчев до 50-те години на миналия век образите на жените се появяват рядко и на заден план. Темата за жените в тези стихове беше второстепенна и второстепенна. Сега текстовете на Тютчев включват женски образ, многостранен, сложен женски характер. Тютчев, един от първите поети, се опита да заеме позицията на жена в стиховете си, опита се да изобрази нейния вътрешен свят. Пушкин и Лермонтов в любовна лирика описват само своите преживявания и чувства, без да обръщат много внимание на това, което се случва в душата на една жена. Тютчев продължава традицията на Некрасов и създава цикъл от стихове с една героиня, чийто образ е дори по-важен от образа на самия герой. За да разберете стихотворенията от този цикъл, е важно да знаете истинската любовна история на Тютчев и Денисиева.
Женен, през 1849 г. Тютчев среща Денисиева и се влюбва в нея. Тютчев не криеше страстта си, не я криеше от петербургския свят. И така животът на любимата му, изпаднала в толкова тежка ситуация, се превърнал в истински ад. Преди Денисиева вратите на много салони и къщи в Санкт Петербург бяха затворени, те спряха да я приемат, игнорираха нейното съществуване. Тютчев обаче не взема предвид мнението на света и продължава да живее в две семейства (от Тютчев Денисиева има деца, които поетът по-късноосиновен). Тютчев търпя много коси погледи и не можеше да се чувства напълно свободен в столичното общество. Още по-тежки бяха чувствата му към любимата, чието положение беше непоносимо (Тютчев го осъзнаваше). Следователно в любовната лирика на Тютчев основната тема е вината на лирическия герой за страданието, донесено от неговата любима. Тази тема се чува в почти всяко любовно стихотворение на Тютчев:
О, колко смъртоносно обичаме
Като в яростната слепота на страстите
Ние сме най-склонни да унищожим
Това, което ни е скъпо на сърцето.
Ужасната присъда на съдбата
Твоята любов беше за нея
И незаслужен упрек
Тя заложи живота си!
Образът на тълпата е чест спътник на любовните стихове на Тютчев. Тълпата, светлината потъпкаха най-съкровените, ценни чувства на една жена:
Тълпата, надигайки се, газеше в калта
Какво цъфна в душата й...
Какво си се молил с любов
Какво, като светилище, съкровено,
Съдбата на човешката суета
Предаден за злоупотреба...
Любовта за Тютчев е фатален двубой, всепоглъщаща фатална страст, сляпа, разрушителна стихия. В много стихотворения любовта не е радост и щастие, а мъка, скръб, страдание, преди всичко за героинята.
О, не! Той унищожава живота ми нечовешки,
Въпреки че виждам, че ножът в ръката му трепери...
Страдам, не живея... с него, само с него живея.
Но този живот. О, колко е горчива! —
Тютчев пише от името на своята героиня. В стихотворението „Тя лежеше в забрава цял ден ...” Тютчев описва последствията от тази фатална страст, показва как любовта опустошава и убива душата на жената:
Ти обичаше и начинът, по който обичаш -
Не, още никой не е успял!
Боже мой. И да го изпиташ...
И сърцето не е на парчетаразкъсан...
Цикълът Денисиев е художествен дневник. От стихотворение в стихотворение ни се разкрива любовната история на Тютчев и Денисиева. Цикълът обаче е лишен от сюжет. Стиховете описват само някои от най-важните моменти от връзката между двама влюбени. В цикъла има малко информация за динамиката на любовта, за нейното възникване и развитие. Поетиката на денисиевския цикъл се различава от поетиката на другите произведения на Тютчев. Психологизмът и детайлизирането на чувствата се появяват в любовни стихове, които преди това не са били характерни за поезията на Тютчев.
Четейки стихотворенията от цикъла на Денисиев, читателят си представя образа на своята героиня. Тютчев винаги подчертава, че неговата героиня е по-висока, по-чиста от героя, тя е морално по-висша от героя, тъй като тя страда повече от него. Тютчев поетизира, идеализира жената, тя се превръща в център на всичко най-добро, най-ярко в този цикъл. Голяма трагедия за Тютчев беше смъртта на Денисиева.
Животът е като застреляна птица
Иска да стане, но не може...
Няма полет, няма обхват -
Висят счупени крила.
И цялата тя, вкопчена в прахта,
Трепереща от болка и безсилие...
Животът в такава трудна среда, постоянните преживявания подкопаха здравето й, тя почина. След смъртта й Тютчев не спира да пише стихове, посветени на нея. Тютчев обаче беше най-непоносим от всичко, най-лошото беше да почувства как всички най-добри спомени, свързани с любимата му, умират в душата му:
Миналото не диша светла сянка,
И под земята, като труп, лежи.
Тютчев моли Бог да не му позволи да забрави за любимата си, моли споменът за нея да остане с него завинаги:
Господи, дай ми изгарящо страдание
И разпръсни мъртвостта на душата ми:
Ти го взе, но брашното на спомена,
Остави ми живо брашно за нея.
INЖивотът на Фет също беше огромна загуба. Любимата му Мария Лазич загина трагично. След смъртта й Фет се променя много, възгледите му за живота и изкуството се променят. Фет разделя живота си на две сфери: реална и идеална. И пренася в поезията си само идеалната сфера. Сега сякаш двама души започнаха да живеят във Фет: единият е жесток, прагматичен земевладелец, другият е мелодичен поет, певец на любовта и природата. Фет става поет и идеолог на "чистото" изкуство. Той беше твърдо убеден, че реалността и поезията са диаметрално противоположни, несъвместими неща и че в поезията не бива да прониква ехо от реалния живот. Преди всичко Фет ценеше красотата, поклони се пред нея. Красотата за него е природата, любовта и музиката. Всички стихотворения на Фет са посветени главно на тези три идеала, сред които любовта заема основно място.
Любовта, според Фет, е сладките моменти на сближаване и свързване на душите. Фет не описва напълно чувството на любов, подобно на Тютчев, любовта на Фет се разпада на отделни впечатления, преживявания, поетът предава момента на чувството, мимолетното движение на човешката душа. Стихотворението „Шепот. Срамежливо дишане ... ". Светът на природата и светът на човешкото чувство са неразривно свързани в това стихотворение. В тези "светове" поетът разграничава едва забележими преходни състояния, фини изменения. И чувството, и природата са показани в стихотворението в откъслечни детайли, отделни щрихи. Въпреки това, за читателя, те добавят към едно изображение на дата, създават едно впечатление. Стихотворението е лишено от глаголи, то се състои от някои имена (прилагателни и съществителни). Това му придава особена мелодичност, мелодичност. Като цяло музикалността е неразделно качество на всички любовни стихове на Фет и поезията на Фет като цяло.Музиката, любовта и природата са слети в поетичния свят на Фет, те са неразделни един от друг.
„На разсъмване не я събуждайте ...“ е един от най-ярките примери за музикалността на текстовете на Фет. Жанрът на това стихотворение може да се определи като романтика. Поемата е лишена от сюжет, читателят не знае нищо за своята героиня, защото Фет не говори за нея и нейния вътрешен свят, а сякаш рисува картина. Но тази картина не е статична, не е лишена от движение. Фет описва фините нюанси на емоционалните преживявания на героинята. Именно тези щрихи съставляват, според Фет, същността на човека.
В стихотворението „Нощта светеше ...” героинята изразява всичките си чувства, любов чрез музика, пеейки:
Ти пееше до зори, изтощен от сълзи,
Че си сам - любов, че няма друга любов,
И така исках да живея, така че, без да изпусна звук,
Обичам те, прегръщам и плача за теб.
Фет няма конкретен цикъл от "любовни стихотворения, посветени на Мария Лазич. Въпреки това, Фет не можа да забрави първата си, най-голямата любов. Образът на Мария Лазич, споменът за връзката им не престанаха да се появяват в поезията на Фет през целия му живот и най-вече и най-проникновено Фет пише за първата си любов в стиховете, включени в цикъла Вечерни светлини, в периода, най-отдалечен от драматичния роман с М. Лазич:
Тази трева, която е далеч на гроба ти,
Тук, на сърцето, колкото е по-старо, толкова е по-свежо,
И знам, че понякога гледам звездите,
Че ги гледахме, като богове, с вас.
Веднъж попитаха Фет как на неговата възраст може да пише за любовта по такъв младежки начин; той отговори: по памет. Наистина паметта беше от голямо значение в живота на Фет. За разлика от Тютчев, който постепенно забравя образа на любимата си, Фет не забрави нищо от връзката си с М. Лазич:
Не, не съм се променил. До дълбока старост
Аз съм същият поклонник, аз съм роб на твоята любов.
И старата отрова на въглените, удовлетворяваща и жестока,
Все още гори в кръвта ми
Въпреки че паметта настоява, че между нас има гроб,
Не мога да повярвам, че ме забравяш,
Когато си тук пред мен.
Фет, за разлика от Тютчев, не само може да съхранява спомени за отдавна починала любима жена, той чувства себе си и любимата си завинаги неразделно слети в един свят - света на поезията:
И въпреки че ми е писано да протака живота без теб,
Но ние сме с теб, не можем да се разделим.
Ще проблесна ли друга красота за миг,
Струва ми се, че ще те позная,
И нежност от миналото чувам дъх,
И разтреперан пея.
Именно това припознаване в новия женски образ на същия скъп и красив образ, който е влязъл в поетичното му съзнание до края на живота му и е в основата на любовните му песни от цикъла „Вечерни светлини“. Истинската тема на любовните песни на Фетов са не толкова онези, които в този момент отново докоснаха сърцето му, а самите чувства на наслада, щастие, нежност, влюбване в красотата, които те предизвикват у поета. Любовта към Фет не е фатален дуел, винаги е радост, щастие. Без любов, както и без природа и изкуство, не може да се живее пълноценен живот. В своите „песни за любовта” поетът така изцяло се отдава на любовното чувство, на опиянението от красотата на жената, която обича, че това само по себе си му носи несравнимо щастие.
По този начин в разкриването на темата за любовта в творчеството на Тютчев и Фет има повече разлики, но има и прилики. Любовните стихове и на двамата поети са посветени на преживявания, свързани предимно с една любима жена, и тези преживявания са постоянни за всеки поет, тене се променят с времето. За тези двама поети чувствата и настроенията на любовната лирика са различни, може да се каже, противоположни. За Тютчев любовта е фатална страст, която унищожава героинята, носейки страдание, болка, вина на героя. За моменти на щастие любимите хора плащат целия си живот и дори самия живот.
Любовната лирика на Фет, въпреки че отразява личната трагедия, която поетът също е преживял, обикновено е боядисана в ярки, радостни тонове, свързани със спомените на поета за възхитителните моменти на първата любов.
Любовната лирика на Тютчев и Фет предава цялата гама от чувства, свързани с любовните преживявания: от опиянение, наслада до болка и страдание. Следователно съвременният читател, който не е задължително да познава личните любовни истории на поетите, все пак разбира добре техните стихове, намира в тях израз на настроения, които са в съгласие с неговите лични преживявания.