ТЕМАТА ЗА ПОЕТА И ПОЕЗИЯТА ВТВОРЧЕСТВО Б
Разсъждавайки върху природата на поетичното творчество, Б. Пастернак пише: „Съвременните тенденции си представят, че изкуството е като фонтан, докато е гъба. Те решиха, че изкуството трябва да бие, а трябва да поглъща и насища. Те считат, че тя може да бъде разложена на изразни средства, докато се състои от органи на възприятие. Той винаги трябва да е в публиката и да гледа на всички по-чист, по-възприемчив и по-верен, но в наши дни той познава пудра, гримьорна и се показва от сцената.
Същият образ се разгръща в едно от ранните стихотворения на поета:
Поезия! Гръцка гъба във вендузи
Бъди ти и между лепкавата зеленина
Бих те сложил на мокра дъска
Зелена градинска пейка.
Трябва да се отбележи, че в такава интерпретация на поезията (предимно като орган на повишено възприемане на света) Б. Пастернак е точно обратното на В. Маяковски. Самото желание да абсорбира, абсорбира цветовете на природата е чуждо на В. Маяковски, защото в природата той вижда само материал, който трябва да бъде обработен („Ако Казбек се намеси, съборете го!“).
И В. Маяковски сравнява поезията с инструмент, с оръжие, с производство, като се започне от бунтовни кокалчета и се стигне до щик, фабрика и добив на радий.
Б. Пастернак, от друга страна, му дава предимно „естествени“ определения:
Това е страхотна свирка за наливане
Това е щракането на смачкани ледени късове,
Това е нощта, охлаждаща листата
Това е двубой между два славея.
В. Маяковски поставя поета наравно с работника, инженера, политика, докато Б. Пастернак обикновено разграничава, а понякога и противопоставя тези понятия.
Б. Пастернак е дълбоко убеден, че поезията е пряко следствие от живота. Художникът не измисля образи, а ги рисува от улицата, подпомагайки креативността на природата, но никогабез да го заменя с ваша намеса.
Беше, че снегът е твърдо сварен,
Каквото ви хрумне.
Напълвам го с тъмнина
Вашият дом, и платно, и ежедневие.
Раждането на изкуството в дълбините на природата е любимата тема на Б. Пастернак. Поезията се ражда от самия живот, а поетът в най-добрия случай е негов съучастник, който може само да надникне и да се изненада, събирайки готови рими в подменена тетрадка. Оттук и разпространението на литературните термини в пейзажите на Б. Пастернак:
За тази книга на епиграфа
Наречи го както искаш
Но наоколо облечена гора
Бягах, как да водя развитие,
И той беше наясно с интереса си.
В късните текстове на Б. Пастернак интерпретацията на темата за поета и поезията е донякъде променена. Идеята за морална служба тук надделява над всичко останало. Ако по-рано в неговите естетически идеи образът на „поезията-гъба” заема централно място, сега, без да отменя първия, звучи друг мотив:
Целта на творчеството е себеотдаване,
Не реклама, не успех.
Срамно е, нищо не означава
Бъдете притча на устните на всички.
Същевременно към края на живота му в творчеството на поета звучи с пълна сила идеята, че историческата му съдба е осъществена. Оттук и необичайно яркият тон на късната му лирика, въпреки трагичността на отделните стихотворения, и чувството за увереност в бъдещето.
За половин век творчество в стиховете на Б. Пастернак много се е променило, преустроено. Но той остана верен на редица идеи, принципи, страсти докрай. Едно от тези дълбоки убеждения на Б. Пастернак беше, че истинското изкуство винаги е по-голямо от себе си, тъй като свидетелства за величието на живота, неизмеримата стойност на човешкото съществуване.