Тенденции и перспективи на пазара на соя - списание за селскостопански новини
Е.А.Лукичева
Соята се използва все повече в храненето на животните, т.к е богат и достъпен източник на растителни протеини. Отчитайки актуалността на тази тема, Министерството на земеделието на България разработи и одобри целевата секторна програма „Развитие на производството и дълбоката преработка на соя за 2003-2010 г.“, която „ще позволи модернизирането на семепроизводствената база и ще даде тласък на развитието на свързаните с нея агроиндустриални сектори, преди всичко месната и млечната промишленост“.
Откривайки събитието,Олга Паленова (ИК СФЕРА) отбеляза, че „целта на конференцията е да популяризира соята като високопротеинова храна за животни и птици“.
„През последните десетилетия употребата на соя във фуражната индустрия нарасна значително. Соевият шрот е доминиращият източник на протеин в диетите на животните днес. Такава позиция на соята и продуктите от нейната преработка без съмнение е свързана с високото им качество, особено с качеството на протеина и неговия аминокиселинен състав, - смята ораторът. „Като се има предвид сериозният потенциал на соевата индустрия, ще трябва да обсъдим спецификата на развитието на пазарите в различни страни, актуалните въпроси на производството и преработката на соя, ефективността на използването й във фуражните дажби за свине и птици и проблемите с контрола на качеството.
За 10 години от 2002 до 2012г. капацитетът на предприятията за преработка на соя в страната се увеличи 15 пъти и достигна 5,8 милиона тона годишно, а производството на соя се увеличи 5 пъти. Секторната програма „Развитие на производството и преработката на соя в България за 2015-2020 г.“ предвижда до 2020 г. производството на соя да се увеличи до 7 млн. 177 хил. тона, или 4 пъти спрямо 2012 г. Като част отИзпълнението на Програмата ще осигури производството на 5 млн. тона високопротеинови биологично активни фуражи и концентрати от соя за нуждите на животновъдството, птицевъдството, животновъдството и рибарството. Това ще позволи до голяма степен да замести вноса на соев шрот в България.
Американските гостиРобърт Мец, директор на Обединения съвет по соята (USB), член на Съвета на USSEC, иУилям Уайкс, директор на Американската асоциация на соята (ASA), освен че заемат високи позиции, самите те са пето поколение фермери и се надяват, че техните внуци също ще бъдат фермери. Те отглеждат царевица и соя приблизително еднакво в полетата си. Робърт съхранява реколтата си в няколко малки хамбара. При отглеждането фермерът използва прецизни технологии с помощта на сателитна система, което позволява значителни икономии на торове, препарати за растителна защита и по-щадящо отношение към природата. Уилямс е много доволен от нулевата технология, която му позволява да елиминира или използва пестициди в минимални количества. Технологията поддържа добро ниво на влага в почвата, намалява разходите за труд, а реколтата има добра себестойност.
„Според нашите прогнози световното производство на соя ще достигне 315 милиона тона през сезон 2015-2016 г., или с 3,7 милиона тона по-малко от предходния сезон. Очакваме реколтата да намалее предимно в САЩ и Китай, докато производството в Южна Америка вероятно ще остане непроменено, но ще се увеличи в Индия, Европейския съюз и страните от ОНД. Нашата оценка за производството на маслодайни семена в България тази година е 3,0 млн. тона (+0,4 млн. тона спрямо 2014 г.)“, каза експертът.
По този начин световното предлагане на соя може да се увеличи с 22 милиона тона до 406 милиона тона през сезон 2015-2016 г., което показва липса нанедостиг на соя и продукти от нейната преработка на световния пазар“, продължи Томас Милки. – Вярваме, че преработката на соя ще се увеличи с 16 милиона тона до рекордните 269 милиона тона през новия сезон и глобалната зависимост от соевото брашно и маслото ще продължи да се увеличава, като се има предвид по-нататъшно намаляване на доставките и преработката на други маслодайни семена. Според нашите оценки глобалната преработка на всички маслодайни семена с изключение на соята ще намалее през сезон 2015-2016, както и през предходния сезон.
Виктор Лищенко, доктор по икономика, професор, директор на Центъра за международен агробизнес и продоволствена сигурност, отбеляза, че „соята е една от петте култури, от които зависи храненето на хората: соя, пшеница, ориз, царевица и картофи. Напоследък тя все повече се превръща в фуражна култура – 90% от соевия протеин се използва за фуражни цели.”
Ако направите екскурзия в историята, тогава през 30-те години на миналия век, във връзка с белтъчния глад, който обхвана СССР, причинен от унищожаването на половината от добитъка и птиците, в страната беше приложена соевата програма, която направи възможно производството на широка гама от соеви продукти в големи обеми: мляко, сметана, извара, сирена, масло, макаронени изделия и хлебни изделия и др. За пет години страната заема 2-ро място в света по отношение на посевната площ (след Китай) и 3-то място по отношение на отглеждането на соя. Основните райони на отглеждане на соя са Далечният Изток, Северен Кавказ и Поволжието.
В заключение експертът заключава, че е необходимо да се въведе нов подход към входящия контрол на суровините, т.к повишаването на хранителната стойност на соевите продукти е значително; определят методите за изчисляване на аминокиселините и OE в суровините, т.к това пряко влияе върху производствените показатели (конверсия, наддаване) и себестойността на живото тегло; наблюдавайте пристрастяванетоиндекс на уреазна активност и ниво на трипсин инхибитор в соевите продукти. Въз основа на получените данни въведете промени в GOST, TU за соево брашно и пълномаслена екструдирана соя.
Сергей Соколовски, изпълнителен директор на CJSC Sodruzhestvo, отбеляза, че "през следващите години трябва да очакваме по-нататъшен ръст на общия обем на потреблението на соя, както и разширяване на областите на нейното приложение." По думите му през последните години се наблюдава значително увеличение на площите с маслодайни култури - от 3668 хил. хектара през 1986-1990 г. (бруто производство 4100 хил. тона) до 11062 хил. хектара през 2014 г. (13739 хил. тона). Най-голям дял в производството на маслодайни семена заема слънчогледът (65,75%), следват соята (18,9%) и следват рапицата (10,65%), ленът (2,81%), камината (1,14%), горчицата (0,75%). Поради факта, че преработвателните мощности растат, ще има ожесточена конкуренция за суровини на пазара на масло и мазнини, особено в южната част на страната. Основните региони, в които се отглежда соя, са Далечният изток (58,9%), Южният (11,1%) и Централният (24,5%) федерални окръзи. От отгледаните през 2014 г. 13 739 хил. тона соя само 3 667 хил. тона са преработени в български заводи, останалите суровини са изнесени основно от Далечния изток за Китай.
Ръстът в производството на соя в България се дължи основно на увеличаване на заетите площи, като има големи резерви за увеличаване на добивите, които са средно 13-15 ц/ха, докато в останалите страни - 27-32 ц/ха. Експертът потвърди данните на Елена Бахтина, че качеството на българската гозба е доста добро.
Леонид Подобед, доктор по земеделие. Sci., професор в Института по свиневъдство и агропромишлено производство на Националната академия на науките на Украйна, каза, че Украйна има свой собствен соев пояс и производството на соя нараства ежегоднос около 10%. През 2014 г. са отгледани около 3 млн. тона соя на площ от 1,65 млн. хектара при среден добив от 20 кг/ха. Според прогнозата до 2017 г. производството на соя в страната ще нарасне до 4 млн. тона, а засетите площи до 2 млн. хектара. Основният проблем е ниското ниво на преработка на соята, която е 27% (около 600-800 хил. тона), а останалата част се изнася. Ученият отбелязва, че соята филогенетично защитава зърното от вредители, използвайки десет специални биохимични механизма, освобождавайки антихранителни вещества. Тези вещества могат да се контролират чрез различни технологии, които е желателно да се комбинират. В института е разработена и успешно приложена ТЕП-технология (препечени, експандирани, пълномаслени соеви зърна). Полученият продукт е със стабилен, еднороден състав и качество, приятен мирис и вкус, не изисква допълнително смилане за добавяне към фуража.
Например, ученият говори за използването на TEP-соя при хранене на прасета:
- в диетите на прасенца до 4 месеца. използвайте топлинна обработка на соя в доза 15-25% от теглото;
- в по-напреднала възраст нормата на соята по икономически причини се намалява до 10% от теглото на фуража;
- на свине майки в периода на сукане в доза 10-15% от теглото на фуража;
- при условия на мокро хранене прасенцата от 45-дневна възраст се хранят със соево мляко в доза от 0,5-1,0 литра на глава на ден;
- на нерези-производители в доза 0,3 kg на глава на ден.
Най-големите сектори-консуматори на комбинирани фуражи, съдържащи соя в България са птицевъдството и свиневъдството, поради което два доклада бяха посветени на тези области на говедовъдството.
Председателят на Българския птицевъден съюз, директор на ВНИТИП, академик на Руската академия на наукитеВладимир Фисинин в доклада „Състояние и предизвикателства на бъдещето вразвитие на световното и българското птицевъдство”, отбеляза, че световното производство на кокоши яйца годишно е 1375 млрд. бр. Първо място в списъка на страните заема Китай (473 милиарда единици), а България е на шесто място с 41,8 милиарда единици. Ръст в производството на яйца за периода 1998-2014г възлиза на 9,6 милиарда броя (29,8%). В световното производство на птиче месо делът на България е 5% с показател 4156 хил. т. Владимир Фисинин смята, че соята, като източник на висококачествен протеин, ще може да помогне на производителите на птицевъдството и животновъдството да не зависят от недостига на риба или месокостно брашно при закупуване на фураж.
„Що се отнася до конкурентоспособността на българското свиневъдство, технологичните показатели в ефективните свиневъдни предприятия в България по много показатели се доближават до европейските. Важно е обаче не само да постигаме високи резултати, но и да се стремим към конкурентна цена на свинското месо, а в момента себестойността на свинското месо в България е много по-висока, отколкото в други страни“, подчерта Андрей Голохвастов.
Обобщавайки резултатите от конференцията, може да се отбележи, че перспективите за използване на соя във фуражите са много добри, т.к. соята и соевите продукти са доста стабилни по отношение на цена и качество. С тяхна помощ е възможно да се повиши рентабилността, конкурентоспособността и динамичността на развитието на животновъдството, поради което е необходимо фермите, заедно с науката, да обърнат по-голямо внимание на соята като източник на протеинови суровини.
Таблица. Качествени характеристики на вносен и местен соев шрот