Терорът като средство на тоталитаризма, Избори в тоталитарна държава - Характеристика
Терорът като инструмент на тоталитаризма
Един режим, основан на монопол, монопартия и моноидеология, се нуждае от система на терор, за да елиминира политическите опоненти.
Тайната политическа полиция, подобно на други институции на тоталитарната система, произтича от тази логика на властта (почти точно същата във физиологията, според И. М. Сеченов, „функцията ражда орган“).
Особеността на тоталитарния режим и терора се състои в това, че при тоталитаризма терорът – физически и психологически – се превръща в обичаен инструмент за управление на обществото наред с други инструменти, с които разполага политокрацията. [20]
Избори в тоталитарна държава
Политическата система на тоталитаризма има още няколко характерни черти, които се нуждаят от кратко описание. На първо място, легитимацията на тоталитарния режим е специфична.
Тоталитаризмът се основава на масовото признаване на легитимността на съществуващата система (масова легитимация). Формално при един тоталитарен режим има и парламент, и избори за него, но тези „избори“ са безспорни и следователно имат характер на фарс.
Кандидатите се подбират предварително от апарата на управляващата тоталитарна партия, като в бюлетината се вписва само едно име. Резултатът от такива "избори" е предопределен и лишен от най-малък елемент на непредсказуемост, в такива избори участват 99% от избирателите, а управляващата партия винаги получава около 99% от гласовете.
Резултатите от изборите трябва да покажат "неразрушимото единство" на партията и масите. Отказът от участие в тях или от гласуване за един единствен кандидат се възприема като враждебен на режима акт. [8]
Подобни избори, сведени до формалност, са необходими на тоталитаристите, за да покажат, че подПри тоталитаризма, както и при истинската демокрация, държавната власт идва от народа, масите подкрепят управляващата партия, няма опозиция – така че няма нужда от опозиционни партии. Това е необходимо както за влияние върху общественото мнение на демократичните страни, така и за пропаганда в страната.
Освен това участието в масовата легитимация, в одобряването на режима и неговите действия прави всеки човек в известен смисъл съучастник в престъпленията, извършени от режима, а вината като че ли се прехвърля върху всички. Тоталитарният режим, разбира се, е заинтересован от прехвърляне на отговорността за провежданата политика от върховете на партията върху всички граждани на държавата, а повсеместното съучастие в наложените по този начин престъпления е психологическата основа на пълната лоялност към властта.
Масовата легитимация има освен участие в „избори“ и други, по-маловажни форми: участие на масите в митинги, плебисцити, манифестации, тържествени събрания, „всенародно обсъждане“ (под партиен контрол) на всякакви спуснати отгоре документи и др. [21]