Тиха украинска нощ - Виктор Драгунски
Историята на Виктор Драгунски от цикъла "Разказите на Дениска"
... Тиха украинска нощ. Небето е прозрачно. Звездите блестят. Преодолейте съня си Не иска въздух. Листата на сребърната топола леко треперят. Луната е спокойна от високо Над Бяла черква грее...
... Звездите блестят. Преодолейте съня си Той не иска въздух...
- И защо? Елизавета Николаевна се оживи. —Какво, защо? - Казах. —Защо не иска? повтори тя. —Какво не искаш? —сънливостта е преодоляна. —Кой? — Въздух. —Какъв вид? —като какво—украинско! Вие сами казахте току-що: „Въздухът не иска да преодолее сънливостта си ...“ Така че защо не иска? „Той не иска, това е всичко“, казах със сърце. - Не иска да се събуди! Иска да подремне и това е! - Ами не - ядоса се Елизавета Николаевна и размаха показалеца си от едната към другата страна пред носа ми. Получи се така, сякаш искаше да каже: "Тези номера няма да работят с вашия въздух". — Ами не — повтори тя. - Въпросът тук е, че Пушкин намеква, че в Украйна има малък циклонален център с налягане около седемстотин и четиридесет милиметра. И както знаете, въздухът в циклона се движи от краищата към средата. И именно това явление вдъхнови поета за безсмъртните редове: „Те треперят малко, ммм ... ммм, малко тополови листа!“ Разбра ли, Кораблев? Схванах го! Качи се! И аз седнах. И след урока Мишка внезапно се обърна от мен, изчерви се и каза: - А моят любим е за бора: „В дивия север бор стои сам на гол връх ...“ Знаеш ли? „Знам, разбира се“, казах аз. - Как да не знам? Придадох му „научно“ лице. - "В дивия север" - с тези думи Лермонтов ни каза, че борът, каквото и да се каже, но все пакдоста устойчиво на замръзване растение. А фразата „стои на гол връх“ допълва, че борът също има супермощен основен корен ... Мечката ме погледна със страх. И аз съм на това. И тогава се засмяхме. И дълго се смееха като луди. Всички промени.