Тюпа, Томка и сврака - Евгений Чарушин, стр

ТЮПА, ТОМК И СОРОКА

ЗАЩО ТЮПА СЕ КАЗВА ТЮПОЙ

Когато Тюпа е много изненадан или види нещо неразбираемо и интересно, той движи устните си и пее: "Тюп-туп-туп-туп ..."

Тревата се раздвижи от вятъра, птицата прелетя, пеперудата запърха, - Тюпа пълзи, пълзи по-близо и туп: „Туп-туп-туп-туп ... Ще го хвана! ще хвана! ще хвана! ще играя!"

Ето защо Тюпа получи прякора Тупа.

Чува Тюп, някой изсвирва тънко.

Вижда: в цариградското грозде, където е по-дебело, се хранят сиви неподвижни птици - пени се, търсят някъде насекоми.

Тюпа пълзи. Толкова е дебнещо, криещо се. Дори не го е грижа - страхува се да не го изплаши. Пропълзя близо, близо и как скочи - скочи! Как да грабне ... Да, той не грабна.

Tyup все още не е достатъчно възрастен, за да хване птица.

Тюпа е тромав хитър.

Тюпа беше бит. Това е Непунка, майката на Тюпкин, която го напляска. Сега тя не е до него.

Непунката чака, чака, скоро ще има и други, нови смукалчета.

Погледна и мястото – кошница. Там тя ще ги храни, ще пее песни.

Tyupa се страхува от нея сега. И не се доближава. Никой не иска да бъде напляскан.

Котката има обичай: храни малкото и прогонва възрастния. Но новите смукатели на котката Непунка бяха отнесени.

Непунка ходи, търси котенца, вика. Непунка има много мляко, но няма кой да храни.

Търсила ги, търсила и някак случайно видяла Тюпка. Той се криеше от нея тогава, страхуваше се от побой.

И тогава Непунка реши, че Тюпа не е Тюпа, а новият й малък смукач, който се изгуби.

И Непунка се зарадва, и мърка, и вика малкото, и иска да нахрани, погали.

А Тюпа е учен, той не се доближава.

Вчера така го галеха - още помни!

АНепунка пее:

„Върви, ще те нахраня“, легна тя на бурето.

Млякото на Непунка е топло. Много вкусен! Тупа облиза устни. Отдавна се научи да яде, но помни.

Убеди Непунка Тюпа.

Той суче мляко - заспа.

И тогава започнаха други чудеса.

Все пак Тюпа е възрастен. А за Непунка той е малък.

Тя обърна Тюпка и го мие, облизва го.

Тюпка се събуди, изненадан: защо е това, за какво е това? Той самият може.

Исках да си тръгна. И Непунка убеждава:

"Легни, малък си, ще се спънеш, ще се изгубиш."

Тя пееше и пееше песни и сама заспа.

Тогава Тюпа излезе от кошницата и се зае с различните си дела. Това и онова.

Пеперудите отидоха да ловят. Пълзи до врабчето.

Непунка се събуди. О, къде е нейната Тюпонка? Тя изтича на двора, викайки.

И Тюпа се качи на покрива и пропълзя там, тичаше наоколо - плашеше някаква птичка. Непунка по-скоро към него: „Не падай! Не падай!" Но Тупа не слуша.

Тя хвана Непунка Тюпка за врата и я изнесе като малка от покрива. Тюпа отвръща на удара, съпротивлява се, не иска да слиза от покрива.

Непунка по никакъв начин не може да разбере, че Тюпа вече не е малък.

ЗАЩО TYUPA НЕ ХВАЛЯ ПТИЦИ

Той вижда Тюп, врабче седи недалеч от него и пее и чурулика песни:

„Тъп-туп-туп-туп“, проговори Тюп. - Ще го взема! ще хвана! ще хвана! ще играя!" - и допълзя до врабчето.

Но врабчето му веднага забеляза - извика като врабче:

„Чив! Чив! Разбойникът пълзи! Ето къде се крие! Ето къде е той!"

И тогава от нищото долетяха врабчета от всички страни, някои седяха в храстите, други точно на пътеката пред Тюпа.

И започнаха да викат на Тюпа:

Викат, викат, цвърчат, ами няма търпение.

Тюп се уплаши - никога не беше чувал такъв вик - и ги оставипобързай.

И врабчетата дълго крещяха след тях.

Вероятно са си казали как Тюпа пълзи и се крие, иска да ги хване и изяде. И какви смели врабчета са и как са уплашили Тюпка.

Някои Tyupe за улов. Никой не е в лапите. Тюпа се покатери на дървото, скри се в клоните и се огледа.

Но ловецът не видя плячката, но плячката на ловеца беше намерена.