Тюркски каганат
Тюркският каганат е държава, основана през 552 г. в Централна Азия от племенен съюз на тюрките, чиито основни занимания са номадско скотовъдство и лов. През 460 г. Хуаните изгонват турците от Източен Туркестан към Алтай. Там се формира племенен съюз, който приема името „тюрк”. Този термин, който първоначално е имал политическо значение, по-късно започва да обозначава група от тюркски народи и езици. През 545 г. тюрките побеждават уйгурските племена, а през 551 г. - хуан. През 552 г. водачът на турците Бумин се провъзгласява за каган, през същата година турците завладяват цяла Централна Азия, през втората половина на 6 век. - първата половина на 7в. направи набези срещу Иран, Китай и други съседи. Вътрешните борби и въстанията на покорените народи отслабиха каганата. В края на 7в започва бързото разпадане на каганата, през 745 г. останките му са победени от уйгурите и основават уйгурския каганат.
Древните тюрки
Древните тюрки (=тюркути=тюгу)
Алтайските тюрки (=тюркути=тюгу) се смятат за преки наследници на хуните. Но кланът Ашина, който ги управлява, е от монголски или смесен монголо-тюркски произход.
В началото на 5-ти век Ашина са подвластни на принца Хуонну Муган, който притежава Хеси (виж по-горе). През 439 г. Мугян е победен от тубите от Вей. Ашина с 500 семейства, подчинени на него, бяга в Алтай и става васал на руранците. Неговите наследници бяха поданици на Руран повече от сто години. През това време турците се умножили, засилили се, създали мощна конница. След като придобиха власт, през 551 г., под ръководството на Бумин, те се разбунтуваха срещу роуранците и бързо ги победиха. След това Бумин приема титлата каган, но скоро умира. Освен това турците водят множество войни на изток, запад и юг, завладяват много племена, народи и държави, създавайки огромна империя, която обхваща пространството от Манджурия до Черно море.
Династия Ашина
Източнотюркско ханство
Бумин (Тумин, Ил-хан) (каган от 551 г.) 534-552 г.
Кара Исик-хан 552-553
Mughan Khan (Изгаряне, добавяне) 553-572
Таспар (Тобо) хан 572-581
Шаболио (Бага Ишбара Хан) 581-587
Чулохоу (Бага Хан) 587/588
Юн Йолиг 588-599
Черен Чурин-Тюрк (Тардуш-каган) 599-604
Джангар (Толис-каган) 604-608
Дуги (Шиби-каган) 608-619
Кат Ел-Каган (Тугбир) 620-630
Каганатът беше убит под ударите на китайските войски.
През 556 г. Истеми, брат на Бумина, повежда тюркската кампания на запад. Практически от този момент започва разделянето на Каганата на Източен и Западен. Въпреки че до 599 г. потомците на Бум официално се считат за кагани, но западната част на практика не е подчинена на каганата.
През 599 г. владетел става синът на Истеми Кара Чурин-тюрк. Сега източната част на каганата вече се е разбунтувала. В яростната борба Кара Чурин-Тюрк бил победен и каганатът най-накрая се разделил на Западен и Източен каганат, всеки със свой каганат.
Истеми (Синджиб) ум. 576
Черен Чурин-Тюрк (Диангу) 576-604
Таман (Даман) 604-611
Кюлюг Елбилге-каган 630-631
Шили (Irbis Bolun-yabgu-kagan) 631-633
Нишу-шад (Дулу-каган) 633-634
Тонг-шад (Ишбара Елтериш Шир-каган) 634-638
Юкук-шад (Ирбис-Дулу-каган) 638-642
Ил-Кюлюг-шад (Ирбис-каган) 639-640
Багадур (Ирбис Ишбара-ябгу-каган) 640-641
Период 641-642 — междуцарствие.
Ирбис Шегуй-каган 642-651
Хулиг (Нивар Ишбара-ябгу-каган) 651-657
Каганатът беше убит под ударите на китайските войски. Територията му е разделена на две провинции. Единият съответства на района на заселване на племето, а другият на Нушиби. Преди всичкоНазначен е Ашина Миша (ум. 664), вторият - Ашина Бужен (ум. 667).
Втори тюркски каганат
Каганатът възниква в резултат на въстанието на турците и останките от различни други племена, които се присъединиха към тях срещу китайците. Доста бързо китайското господство в степта беше свалено и тюркският каганат беше възроден.
Каганите от Втория каганат не принадлежат към основния клон на династията Ашина.
Итмиш (Илтериш) Нишу-бег 679-680
Кутлуг Елтериш-каган 682-693
Mojo Kapagan-Kagan 693-716
Могилян билге-каган 716-734
Йолиг Тенгри-Каган 734-739
Билге Кутлуг Хан 739-741
Окончателната смърт на каганата под ударите на китайските и уйгурските войски. Последният каган бил убит от уйгурите, на които преминала властта в степта.
Колкото и да е странно, след смъртта на Втория тюркски каганат неговият управляващ клан Ашина оцелява. Владетелите (идикути) на племенния съюз на басмилите бяха представители на този конкретен род (последният каган Баймей беше лидер на басмилите). По-късно басмилите, като част от Кипчак-Половците, се озоваха далеч на запад. Българският род Асени (Асени=Ашина) е от половецки произход. През 1186 г. Асеневци стават царе на България (за династията Асен - в главата "Славянски държави и Литва"),
Използвани материали на книгата: Sychev N.V. Книга на династиите. М., 2008. стр. 655-658.