Тълкуване на молитвата - Господи помилуй
Господи Исусе Христе, помилуй ме! и по-съкратено: Господи помилуй! от апостолските времена е дадено на християните и е определено те да провъзгласяват това непрестанно, както провъзгласяват. Въпреки това, правейки това, много малко хора сега знаят какво означава: Господи, помилуй! Затова те плачат безплодно; викайте: Господи помилуй! но не получават милостта на Господа, защото сами не знаят какво търсят.
Поради тази причина трябва да знаем: каква е тази милост на Господ Исус? - Който?! - Всички: всичко, от което се нуждаем в сегашното ни паднало състояние, е в Неговата десница. Защото от момента, в който Той се въплъти и стана човек, от времето, когато претърпя такива страсти и чрез изливането на пресветата Си кръв изкупи човека от ръцете на дявола, от този момент нататък Той стана Господар и Владетел на човешката природа по особен начин. Така всичко, което е наше, стана в Неговите ръце.
Господ, още преди въплъщението, от незапомнени времена е Господ на всички твари, видими и невидими, като техен Творец и Творец. Според битието е така и ще бъде, но не и според свободната дейност на разумните създания. Демоните, а след тях и хората, не пожелаха от себе си да Го имат за свой Господ и Владетел и се откъснаха от Него, бидейки Господар на всичко. Защото всеблагият Бог, като е създал самовластни хора и ангели и ги е дарил с разум, не иска да наруши това самовластие и да ги управлява насила, против волята им. Защо, които от тях искат да бъдат под властта и контрола на Бог, Той владее над тези и защитава тези, а тези, които не искат, ги оставя да вършат волята си като автократични. Затова Адам, когато той, измамен от дявола-отстъпник, сам стана отстъпник от Бога и не искаше да се подчини на заповедите Му, Той го остави на произвола, без да иска да господства над него. Но завистливият дявол, който го прелъсти в началото, не спряи по-нататък го мами, докато не го направи от глупостта си като глупави зверове и той започна да живее като глупави животни.
Тогава многомилостивият Бог се смили над него и, като преклони небесата, слезе на земята и стана човек заради човека, и като го изкупи с пречистата Си кръв, му устрои спасителен път на живота: в светото Евангелие той посочи как да угоди на Бога, чрез Божественото кръщение го съживи и пресъздаде, в най-чистите тайни установи небесната храна и, накратко, с най-висшето. мъдростта, намери начин Той да бъде неотделим от човека и човекът с Него.m, така че дяволът да няма повече място в човека. Но и след това Той пак не принуждава никого, но оставя всекиго на волята му да се спаси, както е поканен, или да загине. И така става: едни се спасяват, а други пренебрегват спасението; от които някои изобщо не вярват в Евангелието, а други вярват, но не живеят според Евангелието.
Сега християните, след толкова много дарове на благодатта, след толкова много благодеяния на Бога, отново са били измамени от дявола и чрез действието на света и плътта са се отдалечили от Бога и са паднали под игото на робството на греха и дявола, изпълнявайки неговата воля, но все още не са станали напълно безчувствени, за да не усетят злото, което са претърпели, но разбират грешката си и признават робството, на което са паднали, но не виждат в себе си сила да се отървете от него; тичат към Бога и викат: Господи, помилуй ги, така че многомилостивият Господ да се смили над тях и да се смили над тях, така че да ги приеме като блуден син и отново да им даде Своята божествена благодат и чрез нея да ги избави от робството на греха, да премахне демоните от тях и да възстанови свободата им, така че по този начин да могат да живеят по Божия начин и да пазят Божиите заповеди.
И така, онези християни, които за това викат: Господи помилуй! разбира сете ще бъдат достойни за Божията милост и ще получат благодат, за да се освободят от робството на греха и да бъдат спасени. Тези, които изобщо нямат тези мисли и не осъзнават бедността на своето положение и робството си на волята на плътта и светските обичаи, и дори нямат време да помислят за своето робство, но без никаква такава цел просто по навик викат: Господи, помилуй! Как могат да получат Божията милост? и особено такава чудна и безмерна милост? За такъв е по-добре да не го получи, отколкото, като го получи, да го загуби отново, защото тук ще има двоен грях.
Нека ви обясня с примери. Представете си беден и лишен човек, който иска да получи милостиня от един от богатите. Какво казва, когато дойде при богат човек? — Нищо, смили се над мен! Съжали се над моята бедност и подобри живота ми. - Или някой, който има дълг към себе си и няма с какво да го плати; желаейки да се отърве от това бреме, той стига до решение - да помоли този, на когото е длъжен, да му прости дълга. Идва при него и какво казва? – Все пак: смили се над мен! смили се над моята бедност и ми прости дълга, който ти дължа. По същия начин, когато някой е виновен за нещо пред друг и иска да получи прошка от него; какво прави той? Той идва при този, срещу когото е съгрешил, и казва: смили се над мен! Прости ми в това, което съгреших пред теб.
Всички такива хора знаят какво искат и защо искат и получават според искането, според обстоятелствата и обръщат полученото в своя полза. „Сега поставете от другата страна грешник, който е едновременно духовно беден и задължен на Бог и Го е оскърбявал много пъти. Ако вика като към Бога: смили се над мен! И междувременно той не разбира какво говори и защо го казва, дори не знае каква е милостта, която иска да получи от Бога, и защо е от полза за него, нопросто по навик вика: Господи, помилуй! - как Бог ще му даде милост, когато той дори не може да знае какво е получил, затова няма да му обърне внимание и ще го злоупотреби, или ще го унищожи, а още повече ще стане грешник?
Божията милост не е нищо друго освен благодатта на Светия Дух, за която ние, грешните, трябва да молим Бога, викайки непрестанно към Него: Помилуй ме! Покажи милостта Си, Господи мой, към мен грешника, в окаяното състояние, в което се намирам, и ме приеми отново в Твоята благодат: дай ми дух на сила, така че да ме укрепи да устоявам на изкушенията на дявола и моите зли греховни навици; дай ми дух на съвет, за да стана мъдър, да дойда на себе си и да се поправя; дай ми дух на страх, за да се страхувам да не те оскърбя и да пазя заповедите ти; дай ми духа на любовта, за да те обичам и повече да не се отдръпвам от теб; дай ми духа на мир, нека запазя душата си мирна, събери всичките си мисли и остана безмълвен и не измъчван от мисли; дай ми дух на чистота, нека той ме пази чист от всяка сквернота; дай ми дух на кротост, за да мога да бъда спокоен в отношенията си с моите християнски братя и да се въздържам от гняв; дай ми дух на смирение, за да не се възгордя и да не се възгордя.
Който знае и чувства колко необходимо е всичко казано и, като иска това от многомилостивия Бог, вика: Господи, помилуй! той със сигурност ще получи това, което поиска, и ще бъде достоен за Божията милост и Неговата благодат. Но който не знае нищо от това, което казахме, и само по навик вика: Господи, помилуй! няма начин той някога да получи милост от Бог. Защото той вече беше получил много милости от Бога преди, но не знаеше това и не благодареше на Бога, че му ги е дал. Той получи Божията благодат, когато беше създаден и стана човек; получи милост, когато беше пресъздаден в кръщението и станаПравославен християнин; получи милост, когато се избави от толкова много неприятности, духовни и телесни, преживяни от него в живота; получавал Божията милост всеки път, когато се удостоявал да се причасти с пречистите тайни; той получаваше Божията милост всеки път, когато съгрешаваше пред Бога и Го наскърбяваше с греховете си, и не беше унищожен и наказан, както трябваше да бъде; получи Божията милост, когато беше благословен по много начини от Бога, но или не го осъзна, или забрави. Как иначе такъв християнин може да получи милост от Бога, когато не знае и не чувства, че е получил толкова много милост от Него? - И сега, дори и да вика: Господи, помилуй, той не знае какво говори и произнася тези думи, без никаква мисъл и цел, според един обичай.