Тънките черва на котки и кучета - Страница 2 - Здравей ученико!
Йеюнумът, йеюнум, е най-дългата част на тънките черва. Неговият относително дълъг мезентериум на дорзалната част на коремната стена е събран в корена на мезентериума. Йеюнумът образува 6-8 доста големи бримки, които са разположени между стомаха и черния дроб от едната страна и входа на таза от другата. В същото време те са покрити с голям оментум и чрез него прилягат плътно към вентралната и страничната коремна стена. Сравнително голямата подвижност на бримките позволява правилни движения на червата, необходими за смесване на хранителната каша и нейното промотиране, а също така осигурява разтегливост при различни позиции на тялото или различна пълнота на съседни органи (стомах, пикочен мехур, матка). Това е описано подробно в Habermehl (1956) и Klesty (1984). В заключение трябва да се спомене, че при наличие на херниален пръстен, бримките на йеюнума често попадат в тях.
Илеумът, ileum, е последният отдел на тънките черва, където то преминава в дебелото черво. Илеумът се отваря между цекума и дебелото черво през отвора на илеума, ostium ileale. Дупката е заобиколена от валяк, образуван от лигавицата и се намира на нивото на I или II на лумбалния прешлен. Дължината на илеума се определя от дължината на сляпата илиачна гънка на перитонеума, plica ileocaecalis, която преминава от цекума към антимезентериалната страна на илеума и носи антимезентериалния артериален клон на илеоколната артерия.
Структурата на стената на тънките черва - серозната мембрана, мускулната мембрана, лигавицата - остава приблизително еднаква и в трите отдела. Серозната мембрана, tunica serosa, покрива външната страна на червата и преминава в мезентериума на подходящи места. мускулна обвивка,tunuca muscularis, е ясно разделен на два слоя: външен с надлъжно разположение на влакната и вътрешен с кръгово разположение на влакната. В илеума мускулите са по-развити. Най-характерната структура е лигавицата на тънките черва, tunica mucosa. За увеличаване на площта в лигавицата, заедно с кръгови гънки, plicae circulares, има гъсто разположени чревни вили, villi intestinales. Дължината на вилите е приблизително 1 mm, а общият им брой при куче се оценява на около 4 милиона. Така повърхността се увеличава около 20 пъти. Допълнителни адаптации за увеличаване на повърхността на лигавицата (четковата граница на епитела) са описани в учебниците по микроскопична анатомия. Чрез движението на власинките, което се осигурява от гладкомускулните клетки в центъра на всяка власинка, чревните стени влизат в контакт с все повече и повече порции неразградена нишова каша (химус)
В основата на вилите, чревните жлези, glandulae intestinales, се отварят в собствената си плоча на лигавицата. В развития субмукозен слой, tela submucosa, в началната част на дванадесетопръстника, на дължина 10-20 mm, така наречените дуоденални жлези (жлези на Брунер), жлезисти субмукоза, са разположени в пръстен.
Фиг. 2. Разположение на коремните органи при котка, нил вдясно (според Schummer, 1987)
A ребрени дъги и mm. intercostales В диафрагмата, частично отстранени; С m. longissimus; Дм. iliocostalis; E m. сарториус, отстранена средна част; Fm. transverus abdominis; Gm. glutaeus medius; H m quadriceps femoris a lobus accessorius на десния бял дроб; a'v. cava caudal е с мезентериум и n. phrenicus dexter: b- b IV хепар: b processus caudatus,b' lobus hepatis dexter medialis, b” lobus hepatis dexter lateralis, b”’ lobus quadratus, b IV lobus hepatis sinister medialis, b V vesica fellea; с omentum majus, изтеглен надолу; c’ lobus pancreatis dexter; d, дванадесетопръстника; d pars descendens, d' flexura duodeni caudalis; e бримки на йеюнума; fileum, fplica ileocaecalis; g цекум; h възходящо дебело черво; i colon transversum, k vesica urinaria; I ren dexter; m скротум; практикум
Фиг. Фиг. 3. Коремна кухина на котка, фиксирана в легнало положение след отстраняване на големия оментум и междуребрените мускули (по Klesty, 1984) В m. четириглав бедрен мускул; С m pectineus; Дм. gracilis, М гръдна кост
перитонеум, изхвърлен назад; b vesica urinaria; с ligamentum vesicae modianum; d мястото на закрепване на големия оментум към стомаха; f-f 3 hepar: f lobus hepatis sinister lateralis, f 1 lobus quadratus. f 2 lobus hepatis dexter medialis, f 3 lobus hepatis sinister medialis; g, g' lien, g 1 extremitas ventralis; h curvatura ventriculi major; i бримки на йеюнума; j 1 възходящо дебело черво; j 3 colon descendens; n матка; o vesica fellea: r ингвинално мастно тяло