Томаис Египетски - мъченик, Жития на светиите на Дмитрий Ростов
Според св. Димитър Ростовски
Света великомъченица Томаида се родила в град Александрия от благочестиви родители, които възпитали дъщеря си в истинско християнство и я научили да чете книги. На петнадесетата година я дадоха за жена на християнски младеж. Света Томаида живяла честно в дома на съпруга си, уважавана от всички заради нейното целомъдрие, кротост, нежност и други добри черти на характера. Заедно с тях под един покрив живеел и бащата на съпруга на св. Тома, нейният свекър. Примамен от красотата на снаха си и разпален от плътска похот, той, чрез действието на Сатана, замисля зло срещу нея: търсеше удобно време за грешен престой с нея и, като не го намираше, се ограничи ежедневно, под прикритието на бащинска обич, да я прегръща и целува. Света Томаида, в нейното целомъдрие, не предполагаше наличието на нечисти помисли у свекъра си и затова не намираше нищо осъдително в такова отношение от негова страна към нея: тя беше уверена, че това произтича от любовта му към нея като към дъщеря, и, почитайки свекъра си като баща, тя се държеше с него с особено строг срам.Съпругът на Свети Тома бил рибар и една нощ неговите другари по риболов дошли и го завели да лови риба. Възползвайки се от заминаването на сина си, баща му дошъл при Света Тома и започнал да я склонява към грях. Такава неочаквана опасност я ужаси и тя започна да се съпротивлява на лудия старец, казвайки:
- Какво правиш, татко? прекръсти се и си тръгни: планът ти е внушен от Сатана.
Но старейшината не се вслуша в нейните увещания и се опита да я убеди, прибягвайки до безсрамни думи и действия. Света Фомаида, изпълнена със страх от Бога и целомъдрие, оказа твърда съпротива на своя свекър: тя го молеше и го увещаваше да си тръгнебеззаконно и нечестиво желание. Но колкото повече тя му се съпротивляваше, толкова по-настойчиво той я принуждаваше, разпалвайки се като огън от нечиста похот. На стената над леглото висеше меч; като го извади и го извади от ножницата, старейшината започна да плаши свети Томаис, обръщайки се към нея с такива заплахи:
„Ако не ме послушаш, тогава ще ти отсека главата със същия този меч.
Тя отговори:
„Дори и да ме нарежете на парчета, пак не бих се съгласил на подобно беззаконие.
Старецът, след като изпаднал в силен гняв след тези думи, ударил снаха си с такава сила, че я убил, като я разрязал на две. Блажена Томаида предаде душата си в ръцете на Бога и получи славен мъченически венец за своята чистота и целомъдрие: тя се бори с греха до проливането на собствената си кръв и положи душата си за Божия закон, като се съгласи да умре по-добре, отколкото да разгневи Бога и да оскверни тялото си и леглото на съпруга си.
Убиецът незабавно претърпя Божието наказание: ослепен от душата си, той загуби зрението си и, като хвърли меча си, потърси врати, въпреки че искаше да напусне къщата и да избяга безследно, но, опипвайки стените, не можа да намери изход и затова беше принуден да остане в стаята. Междувременно други рибари дойдоха, почукаха и извикаха сина му да отиде на риболов. Бащата отговори:
- Синът ми вече отиде на риболов; покажи ми вратите, защото не ги намирам.
Отваряйки вратата, те влезли и видели старец с окървавени ръце и дрехи, който се опитвал да намери изход с опипване, и - лежаща в кръв на земята, разсечена на две, жена му. От тази гледка те се ужасиха и попитаха:
- Какво означава? Кой и защо е извършил такова зверство.
Тогава старецът им разказал за греха си и ги помолил да го заведат при съдията, за да приеме наказание, достойно за дела. Когато съпругът на свети Тома се върна отработа и научил за случилото се, той изпитал неутешима скръб и срам: оплаквал целомъдрената си жена и се срамувал от беззаконния си баща, който, без да се страхува от Бога, извършил отвратително престъпление и покрил със срам сивата си коса. Старецът бил изправен на съд и наказан с обезглавяване с меч. И много хора от жителите на Александрия се стекоха при тялото на убития; всички те се възхищаваха на такова невероятно и ужасно събитие и възхваляваха целомъдрието на св. Тома.
По случайност по това време монах Даниил от скита се намирал в Александрия; каза на ученика си:
- Сине мой, да отидем да видим светата девойка.
След като изпълниха желанието си, те отидоха в Октодекана, т.е. осемдесетница, манастир. Монасите от този манастир посрещнаха преподобния отец с чест, като го поздравиха искрено. Разказвайки им за страданията на св. Тома, той им даде следната заповед:
- Иди и донеси тук нейното честно тяло, защото не трябва да лежи при светски хора, а при честни бащи.
Някои от братята се разбунтуваха срещу заповедта да положат тялото на жената при бащите. Преподобният им казал:
- Момата, която не искаш да доведеш тук, е майка и за мен, и за теб: все пак тя умря за целомъдрието си.
Тогава монасите вече не смеели да се противопоставят на светия отец, отишли и, като взели тялото на свети Тома, го погребали с чест в манастирската гробница. След това, като се прости с всички отци, монахът се оттегли със своя ученик в своя скит. Един брат в своя манастир преживял тежки атаки от плътски изкушения; като дошъл при монах Даниил, той му разкрил силната си борба с плътските страсти. Преподобният му каза:
- Отидете в манастира Октодекат и се помолете там в манастирската гробница: Боже, чрез молитвите на мъченица Томаида, помогни ми и ме избави отпохотлива похот! уповавай се на Бога и ще се избавиш от изкушенията”, допълни преподобният отец.
Братът отишъл и точно изпълнил всичко, което му заповядал монах Даниил, и наистина напълно се освободил от плътските изкушения. Връщайки се в скита, той падна в нозете на монах Даниил и му каза:
- По молитвите на свещеномъченик Томай и твоите, отче, Бог ме избави от блудство.
Как се отървахте от тях?
- След като изрекох дванадесет молитви и се помазах с елей от светилището, намиращо се при гроба на светата мъченица, аз положих главата си на гроба й и заспах, и ето, яви ми се светлата девойка, света Томаида, и ми каза: Отче, приеми това благословение и иди с мир в килията си; Приех благословията и се събудих, чувствайки се най-накрая освободен от плътската страст; Не знам какво всъщност означава святата благословия, дадена ми насън, но добре осъзнавам своето избавление от страстите.
Монах Даниил каза в края на разказа на своя брат:
— Тези, които се стремят към целомъдрие, имат такова голямо дръзновение пред Бога.
До края на живота си братът никога не е изпитвал изкушения от плътта и прославя Бога и светия мъченик Томаис, своя изцелител. По същия начин постъпили и други, смутени от подобни страсти: като дошли при гроба на света мъченица Томаида, по нейните свети молитви получили облекчение и избавление от плътските страсти; те прославяха светия мъченик, като същевременно прославяха Христа Господа, на Когото с Отца и Светия Дух почит и поклонение во веки. амин