ТОПОГРАФСКА АНАТОМИЯ И ОПЕРАТИВНА ХИРУРГИЯ НА ШИЯТА - Студопедия

1. Външни ориентири, условни граници на шията. Разделяне на региони и триъгълници.

2. Слоеста структура на шията: фасции и клетъчни пространства.

3. Топография на каротидния триъгълник и триъгълника на Пирогов.

4. Лечение на флегмони и абсцеси на шията.

6. Субтотална субкапсуларна резекция на щитовидна жлеза по O.V. Николаев.

Горната граница на шията се очертава под формата на кръгла линия по ръба на долната челюст, от ъгъла на долната челюст до върха на мастоидния процес, по горната нухална линия до външната тилна издатина.

Долната граница съответства на условна линия, начертана по ръба на манубриума на гръдната кост, горния ръб на ключицата, от акромиалния процес на лопатката до спинозния процес на VII шиен прешлен.

Според предните ръбове на трапецовидния мускул шията е разделена на предна и задна повърхност, а последната, по спинозните процеси на шийните прешлени, на дясна и лява област.

На предната повърхност на шиятанадхиоидната и сублингвалната област са разделени от хиоидната кост.

В супрахиоидната област има:

-субментален триъгълник, ограничен отстрани от предните кореми m. digastricus, а отдолу - хиоидната кост.

-субмандибуларен триъгълник (сдвоен), отпред и отзад, ограничен от предния и задния кореми m. digastricus, а отгоре - по ръба на долната челюст.

Сублингвалният участък на стерноклеидомастоидния мускул е разделен на средната повърхност на шията (между вътрешните ръбове на мускула) и страничния триъгълник на шията (отстрани на външния ръб на мускула).

В медиалния регион има:

-сънлив триъгълник, чиито граници са отгоре - задно коремче m.digastricus, медиално - горната част на корема на скапуларно-хиоидния мускул, латерално - вътрешния ръб на стерноклеидомастоидния мускул.

-претрахеален триъгълник, ограничен в центъра от средната линия на шията, отгоре и странично от горната част на корема на скапуларно-хиоидния мускул и отдолу и странично от вътрешния ръб на стерноклеидомастоидния мускул.

В страничния триъгълник на шията има:

-скапуларно-ключичен триъгълник (супраклавикуларен), ограничен отдолу - от горния ръб на ключицата, медиално - от външния ръб на стерноклеидомастоидния мускул, отгоре - от долния корем на скапуларно-хиоидния мускул.

-скапуларно-трапецовиден триъгълник, чиито граници са медиално - външният ръб на стерноклеидомастоидния мускул, отдолу - долният корем на скапуларно-хиоидния мускул, отгоре - предният ръб на трапецовидния мускул.

Като цяло, разделянето на шията на региони и триъгълници е оправдано от проекцията на вътрешните органи на шията и големите невроваскуларни снопове в тях.

СЛОЖЕНО ВРАТО

Според слоестата структура Шевкуненко отделяпет фасции в областта на шията.

- кожа: тънка, подвижна, лесно се събира в гънка.

- подкожна мазнина: рехава.

-повърхностна фасция (1-ва според Шевкуненко) под формата на кръгла кутия покрива цялата повърхност на шията, разделя се на два листа и образува кутия за m. платизма. Под него се намират повърхностните и предните югуларни вени на шията. Всички сафенозни вени на шията зейват по време на интраоперативно увреждане, поради отрицателно налягане въздухът навлиза в кухината на вената и се образува въздушна емболия. Повърхностната фасция свободно преминава към гръдния кош отдолу и главата отгоре.

-повърхностен лист на собствената фасция на шията (2-ри вШевкуненко). Отгоре е прикрепен към костните ориентири на горната граница на шията, слиза надолу и образува кутии за субмандибуларната слюнчена жлеза, m. digastricus и мускулите на пода на устата, стерноклеидомастоидните и трапецовидните мускули. Отдолу се слива с външната повърхност на дръжката на гръдната кост и ключицата. Дълбоко в шията, той образува два фронтални израстъка към напречните израстъци на шийните прешлени и сагитален израстък към спинозните израстъци. По този начин шията е анатомично разделена на предна и задна област, а последната на дясна и лява. Това ограничава разпространението на флегмон в клетъчните пространства.

-дълбок лист на собствената фасция на шията (3-ти според Шевкуненко) прилича на трапец. Отгоре е прикрепен към хиоидната кост, отдолу - към вътрешната повърхност на дръжката на гръдната кост и ключицата, отстрани - от скапуларно-хиоидния мускул. Експресира се в медиалната част на сублингвалната област и образува случаи за стернохиоидния, щитовидно-хиоидния, стернотиреоидния и скапуларно-хиоидния мускул. В центъра на шията 2-ра и 3-та фасция се сливат, като не достигат гръдната кост на 1,5 cm и образуват бяла линия на шията, която се използва за хирургичен достъп.

-висцералната фасция на шията (4-та според Шевкуненко) е разделена на два листа: париетален, обграждащ всички органи на шията отвън и образуващ корпус за главния невроваскуларен пакет отстрани, и висцерален, образуващ капсули за вътрешните органи на шията.

-превертебрална фасция (5-та според Шевкуненко) образува случаи за дългите мускули на главата и шията, скален мускули и симпатиков ствол, субклавиален невроваскуларен сноп.

Клетъчните пространства на шията се образуват интерфасциално:

-интерфасциално супрастернално клетъчно пространство : разположено между втората и третата фасцияшията над гръдната кост и ключиците, отгоре е ограничена от бялата линия на шията, отстрани преминава в слепите торбички на Grubber зад стерноклеидомастоидния мускул. Съдържа югуларната венозна дъга.

-превисцерално (претрахеално) клетъчно пространство се намира между листовете на третата и четвъртата фасция на шията. Той комуникира по протежение на предната стена на трахеята с предния медиастинум.

-ретровисцерално (задно езофагеално) клетъчно пространство се намира между четвъртата и петата фасция на шията и комуникира отгоре - с фарингеалната тъкан, отдолу - със задния медиастинум.

-клетъчното пространство на главния нервно-съдов сноп е ограничено от неговата обвивка. Комуникира отгоре - с основата на черепа, отдолу - с тъканта на гръдната кухина.

-клетъчното пространство на страничния триъгълник на шията се намира между втората и петата фасция на шията. Намира се отгоре - цервикалния плексус, отдолу - субклавиалните съдове и брахиалния плексус. Съобщенията се реализират по хода на субклавиалните артерии с субклавиалната и аксиларната област.

ТОПОГРАФИЯ НА СПАЛЕН ТРИЪГЪЛНИК

Граници:

отгоре - задния корем m. дигастрикус;

медиално - горната част на корема на скапуларно-хиоидния мускул;

странично - вътрешният ръб на стерноклеидомастоидния мускул.

В този триъгълник главният невроваскуларен сноп на шията се проектира по протежение на ъглополовящата на ъгъла, образуван от горната част на корема на скапуларно-хиоидния мускул и вътрешния ръб на стерноклеидомастоидния мускул. Включва:

- общата каротидна артерия (вляво се отклонява от аортната дъга, вдясно от брахиоцефалния ствол) е разположена медиално и медиално;

- вътрешна югуларна вена (произхожда от сигмоидния венозен синусdura mater и излиза от черепната кухина през югуларния отвор на задната черепна ямка) лежи странично и навън от артерията;

- блуждаещият нерв (напуска черепната кухина през югуларния отвор) е разположен отзад на съдовете и между тях задната повърхност е в съседство с ретровисцералното клетъчно пространство.

На нивото на V шиен прешлен (горния ръб на щитовидния хрущял на ларинкса) има зона на бифуркация на общата каротидна артерия. Външната каротидна артерия преминава навътре и медиално и отделя клони по дължината си, а вътрешната каротидна артерия е разположена навън и странично, не отделя клонове на шията и навлиза в черепната кухина през предната част на разкъсания отвор, лежи отстрани на турското седло в едноименната бразда и образува предната и средната церебрална артерия.

Външната каротидна артерия отделя следните клонове на шията:

- горна тироидна артерия (горна ларингеална артерия);

- задна ушна артерия;

- възходяща артерия на фаринкса.

Зад главния невроваскуларен сноп на шията медиално от блуждаещия нерв е симпатиковият цервикален ствол. В него се разграничават три основни възела - горен, среден и долен, които са свързани с вертикални нервни влакна. Понякога се разпределя допълнителен възел. Горният възел е разположен на нивото на 2-3 шийни прешлени, средният е разположен на нивото на 6-ти шиен прешлен, междинният е на нивото на 7-ми, а долният най-често се слива с първия гръден, образувайки звездовиден възел (в мащабно-гръбначната междина на нивото на 1-ви гръден прешлен).

ТОПОГРАФИЯ НА ТРИЪГЪЛНИКА НА ПИРОГОВ

Граници:

- медиално: свободният ръб на максилохиоидния мускул;

- странично и отдолу: сухожилие на задния корем m. дигастрикус;

- горе -хипоглосен нерв.

Дъното на триъгълника е m. hyoglossus. Под нея е езичната артерия.

ТОПОГРАФИЯ НА СКАЛНО-ПРЕШЛЕННОТО ПРОСТРАНСТВО

Зад долната част на стерноклеидомастоидния мускул са дълбоките междумускулни пространства на шията:

- прескалена празнина, ограничена зад предния скален мускул, отпред - mm. sternotyreoideus и . sternohyoideus. Той съдържа долната луковица на вътрешната югуларна вена, общата каротидна артерия, блуждаещия нерв, сливането на субклавиалната и вътрешната югуларна вена (венозния ъгъл на Пирогов). Гръдният канал се влива в левия, десният лимфен канал се влива в десния), диафрагмалния нерв.

- стълбищно-вертебрална празнина, границите на която са: отвън - предният скален мускул, отвътре - дългият мускул на шията, отдолу - куполът на плеврата, отгоре - каротидният туберкул на напречния процес на VI шиен прешлен. Съдържа началната част на субклавиалната артерия, дъгата на гръдния лимфен канал, средните, междинните и долните възли на симпатиковия ствол.

- междускаленна празнина, разположена между предния и средния скален мускул. Той съдържа средната част на субклавиалната артерия.

В тези интервали от субклавиалната артерия се отклоняват:

- вътрешна гръдна артерия;

- ствол на щитовидната жлеза (долна тироидна артерия, възходяща цервикална артерия, повърхностна цервикална артерия и супраскапуларна артерия);

- костоцервикален ствол (дълбока артерия на шията, най-висока гръдна артерия);

- напречна артерия на шията).

ОПЕРАЦИЯ НА ФЕГМОНИ И АБСЦЕСИ НА ШИЯТА

Оперативният достъп на шията се определя от локализацията на флегмон или абсцес в определено клетъчно пространство и се извършва според външнияприродни забележителности.

- Флегмонложе на субмандибуларната слюнчена жлеза : разрезът се прави 1 см надолу и успоредно на ръба на долната челюст.

- Флегмон на главния нервно-съдов сноп на шията: разрезът се прави по протежение на предния или задния ръб на стерноклеидомастоидния мускул.

- Флегмонна супрастерналните интерапоневротични и превисцерални (претрахеални) клетъчни пространства : отваря се с напречен тъканен разрез, успореден на ръба на югуларния изрез на дръжката на гръдната кост или с долен вертикален разрез по средната линия на шията.

- Флегмонна ретровисцералното (задното вертебрално) клетъчно пространство : разрезът се прави по протежение на предния ръб на стерноклеидомастоидния мускул.

- Флегмонна клетъчното пространство на външния триъгълник на шията : отваря се по задния ръб на стерноклеидомастоидния мускул или чрез напречен разрез 1 cm над и успоредно на ключицата.

Общи принципи на хирургично лечение на абсцеси и флегмони на шията: На слоеве се прави разрез с дължина най-малко 7-8 cm. За да се предотврати увреждане на кръвоносните съдове и нервите, отварянето на гноен фокус може да се извърши по три начина:

- отварянето се извършва със скалпел с помощта на набраздена сонда;

- абсцесът се отваря с хемостатична скоба, която се вкарва в кухината на абсцеса. След това челюстите на скобата се отварят, увеличавайки разреза в дълбочината на раната.

- абсцесът се пробива с игла, след което се отваря със скалпел по дължината на иглата.

След отваряне, изпразване и измиване на абсцеса в неговата кухина се монтира дренажна тръба. Не се препоръчва дренажът да води до големи съдове, тъй като в стените им може да се образува декубитус.

Трахеостомията е операция за поставяне на стома върху трахеята.

Показания: наранявания на ларинкса и горната част на трахеята; проникване на чужди тела в горните дихателни пътища; тумори, които пречат на дишането; остри и хронични възпалителни процеси, придружени от стеноза на горните дихателни пътища (дифтерия); тежка черепно-мозъчна травма, гръдна травма с множество фрактури на ребрата; след обширни хирургични интервенции на органи на гръдния кош, мозъка и др.

Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката:

Деактивирайте adBlock! и обновете страницата (F5)наистина е необходимо