Това е основно вашето единствено.
. Необходими сте само ако се обадите: Млъкни - и никой няма да помни пътя към теб. Това е, общо взето, единственият ти затвор - Да бъдеш за всички само един от многото.
Това, общо взето, е единствената ти беда - Да видиш спасението си в първия срещнат човек. Но в който и град да заспиш, И когото и да поискаш за рождения си ден,
И на когото и да почукаш на вратата с бягство, Разбивайки цялата си душа - прагът е висок! — Всичко свършва по един и същи начин и, повярвайте ми, „Същият“ е същото като „самотен“.
Всичко свършва по един и същи начин - и по никакъв начин, Не се научавате да измервате или да правите мъдро. Това като цяло е най-важният ви враг на света - Забравете себе си в онези, които няма да ви помнят на сутринта.
Изпратете ги и се опитайте да заспите след това, Чувствайки се разбити и безтегловни. Това, общо взето, е единственият ти верен път - И аз бих искал, но не може да бъде иначе.
И аз бих искал, но не искам нищо ... Нищо, всичко минава, и това също веднъж: Дори реките понякога излизат от бреговете си, Така че, като змия, някой ден ще свалиш кожата си
И ще оставиш тъгата си при спускането във водата, И счупен спомен, и слабост - на един единствен. Вятърът ще бие безмилостно раменете ти - Ще стигнеш средата като рядка птица
И ще бъдеш покрит, като одеяло, с речна вълна, В епицентъра на катарзиса, между не-бреговете. Да, няма какво да дишаш и да, отиваш на дъното - Но тогава само за да се оттласнеш от дъното с краката си
И излитане. Ти си птица - и можеш да се справиш, какво има. На чужди длани пак ще се смееш, На чужди устни пак ще късаш... Това, общо взето, е основната ти агония.
Като цяло това е единственият ви проблем - Но можете да се справите. Вярно. С всички. С всичко. Винаги.