Трансграничните фалити като институт на понятието международно частно право, юрисдикция
В науката за PIL няма единство по отношение на приписването на трансграничната несъстоятелност към обхвата на PIL. Редица държави регулират въпросите на трансграничната несъстоятелност чрез нормите на PIL (Германия, Англия, Франция). Други страни отказват да признаят международния характер на трансграничната несъстоятелност и регулират тези въпроси с нормите на националното право (Холандия, Австрия). Българската доктрина не формулира единен подход към решаването на този въпрос. В същото времев случай на несъстоятелност, в процедурата на която участват чуждестранни кредитори, или имущество, намиращо се в чужбина, със сигурност има чужд елемент. Съответно проблемите, свързани с трансграничния фалит, се отнасят до PIL.Трансграничният фалит се отнася доотношения при фалит на юридическо лице, усложнени от чуждестранен елемент под формата на активи на длъжника, разположени на територията на няколко държавни актива, или участието на чуждестранни кредитори.Понастоящем няма правна дефиниция на понятието трансгранична несъстоятелност. Документите на UNCITRAL определят трансграничната несъстоятелност в общи линии като случаи, когато несъстоятелният длъжник има активи в повече от една държава или когато кредиторите на длъжника включват кредитори от държава, различна от тази, в която се провежда производството по несъстоятелност. защото проблемите на трансграничната несъстоятелност са в сферата на PIL, възникват въпроси относно приложимото право. Ако изхождаме от факта, че производството по делото за несъстоятелност е единично, тогава е необходимо да се определи правото на коя държава ще се прилага, като се вземат предвид различните националности на субектите и обектите на товадела.
В момента има3 основни варианта за определяне на приложимото право, като всеки от тези варианти може да доведе до негативни последици:
1) се прилага правото на държавата, в която е образувано първото производство по несъстоятелност, но държавата, в която има незначителен брой активи и кредитори на длъжника, може да стане такава държава;
2) се прилага правото на държавата по мястото на регистрация на длъжника, но в такава държава изобщо няма активи на кредитора и длъжника;
3) се прилага правото на държавата, в която длъжникът извършва основна дейност, но е доста трудно да се определи това място.
Изглежда необходимо да се разгледат проблемите на трансграничната несъстоятелност въз основа на съответните международни споразумения. При липса на международно споразумение по правило започват паралелни производства в различни държави, което води до нарушаване на интересите на кредитора.
Започнаха да се правят опити за регулиране на трансграничната несъстоятелност на двустранна основа. Първата страна, която сключи такова споразумение, беше Франция (споразумение с Швейцария от 19 век). В такива споразумения страните обикновено се придържат към традиционните принципи на частното право, принципите на реципрочност, единно производство и процедурата за определяне на приложимото право.
Правени са многократни опити за създаване на универсални международни конвенции. Първият опит беше Хагската PIL конференция, която подготви конвенция за несъстоятелността през 1925 г., но конвенцията все още не е влязла в сила. В рамките на страните от Латинска Америка, раздел относно регулирането на трансграничната несъстоятелност е включен в Кодекса на Бустаманте през 1928 г. В момента се разработва единен закон за несъстоятелносттав рамките на Африка и споразумение за рационализиране на разрешаването на трансгранична несъстоятелност в Америка.
Следните документи са изготвени в рамките на Европейския съюз:
1) Европейска конвенция за трансгранична несъстоятелност от 1960 г (не е влязло в сила и няма да влезе);
4) Споразумение за трансгранична несъстоятелност, изготвено от Международната асоциация на адвокатите, това споразумение разглежда въпроси, свързани с паралелни производства.
В рамките на ОНД през 1997г. се проведе научно-практически семинар, на който беше обсъден въпросът за изготвянето на модел на закон за несъстоятелността за страните от ОНД. На базата на този семинар беше разработен проект на модел на закон, който беше одобрен от мнозинството от участниците в семинара. Този закон обаче само хармонизира националния закон за фалита, но не решава проблемите, свързани с трансграничната несъстоятелност.
В момента се работи за създаване на единно споразумение между страните от ОНД относно трансграничната несъстоятелност. Предполага се, че този документ ще се основава напринципа на едно производство по несъстоятелност.
Държавата и нейните съставни части като субекти на международните частноправни отношения. Държавни имунитети в международното частно право: понятие, видове, характеристики.
Държавата в областта на m\n сътрудничеството може да действа не само като субект на властови отношения, но и да влиза в граждански отношения от имуществен и неимуществен ред. Ако държавата сключи m\n договор с друг публичен субект, тогава в този случай говорим за правната сфера на m\n публичното право.
Държавата действа като субект на ЗИЛ в случаите, когато другата страна по правоотношението ечуждестранно физическо или юридическо лице.
• придобиване на държавни облигации от чуждестранни лица
• сключване на концесионни договори с държавата от чужди фирми
• държавно наследство на оставено имущество, намиращо се в чужбина и др.
Ако контрагентът на държавата е чужд f\l и y\l, тогава държавата действа не само като суверен, но и като всеки субект на гражданското или търговското право. В същото време държавата, като участник в частноправни отношения, не губи своите суверенни качества. От това следва, чедържавата е особен субект на ПИЛ, чийто правен статут се отличава с особеност, която се изразява в понятието имунитет.
Имунитетътна чужда държава в областта на частноправните отношения се състои в освобождаването на тази държава от властта и юрисдикцията на друга държава.
В съответствие с държавните имунитетидържавата, когато упражнява гражданскоправни отношения със субекти на националното право на чужди държави, не е под юрисдикцията на чужди съдилища, не е подчинена на действията на чужди закони, е освободена от временни и принудителни мерки срещу иск и съдебно решение, а също така е освободена от арест и реквизиция на имущество.
Сред държавните имунитети е обичайно да се разграничават няколко вида:
1) Имунитет от действието на законодателството на чужда държава
2) Юрисдикционни имунитети
3) Имунитет на държавната собственост
(1) Имунитет срещу действието на законите на чужда държава - Този вид имунитет се основава на такива компоненти на суверенитета като независимост и върховенство. Ако държавата притежава тези характеристики, то без нейното съгласие е невъзможноподчини действията си на закон, различен от неговия собствен. Действията на държавата винаги се определят от нейния вътрешен правен ред и нормите на m\n правото. Така в гражданскоправните отношения държавата ще се подчинява само на своето законодателство, освен ако не е уговорила друго. В резултат на това при сключване на частноправна сделка между държавата и чуждестранно физическо или юридическо лице, ако страните не са определили приложимото право към техните отношения, договорът ще се урежда от правото на държавата, страна по сделката.
Държавата може да даде съгласие за прилагане на чужд правен ред към гражданскоправен договор, но това съгласие трябва да бъде изрично изразено. В същото време волята на държавата в този случай не трябва да се тълкува разширително, чуждото право трябва да се прилага в строго съответствие с резервите, направени от държавата.
(2) Юрисдикционни имунитети. Има 3 вида юрисдикционни имунитети:
1- Съдебен имунитет, т.е. имунитет срещу завеждане на иск в чужд съд
2- Имунитет срещу предварително изпълнение на вземане
3- Имунитет срещу изпълнение на съдебно решение.
Имунитет срещу съдозначава, че държавата не е под юрисдикцията на чужд съд. Въпреки че всяка държава може да бъде ищец и ответник в съд, завеждането на иск срещу държава в чужд съд не е възможно, освен ако самата държава не се е съгласила да се подчини на юрисдикцията на чуждата държава. Това съгласие трябва да бъде изрично изразено или чрез специален индивидуален акт, или в двустранно споразумение между държавите.
Имунитет от предварителни действия.По силата на този имунитет съдебното заседаниечастноправен спор с участието на чужда държава, няма право да прилага мерки за предварително обезпечаване на иска, тъй като тези мерки имат принудителен характер.
Имунитет срещу принудително изпълнение на решения– не могат да се предприемат принудителни мерки срещу държавата и нейното имущество за изпълнение на чуждестранно решение, включително арбитражно решение, от органи на чужда държава.
1- Никоя държава не може да бъде принудена от което и да е лице да бъде ответник в чужд съд.
2- Извършването от държава на каквото и да е действие на територията на чужда държава не означава автоматично подчиняване на юрисдикцията на чужд съд.
3- Юрисдикцията на чужда държава към национални местни съдилища може да се извърши само с изричното съгласие на съответната държава.
4- Отказът от всякакъв вид юрисдикционни имунитети не води автоматично до отказ от други видове имунитет.
Всичко гореизложено не означава, че държавата не може да бъде ищец пред чужд съд. В същото време отказът от съдебен имунитет от този вид предполага възможност за завеждане на насрещен иск срещу държавата. Този подход е отразен в практиката на Върховния арбитражен съд на Руската федерация.