Трансгранично, страшно и ужасно
Българите все по-често купуват стоки в чужди онлайн магазини. Най-популярни сред нашите сънародници са китайските IM. Според проучване наАсоциацията на компаниите за електронна търговия (AKIT) тази година делът на поръчките от чужбина може да надхвърли една трета от общия брой онлайн покупки.
Интервюирахме пазарни експерти и ги помолихме да преценят толкова ли е страшна вълната от трансгранична търговия за България и дали българските магазини могат да й устоят.
Израстване пред очите ни
Тези проучвания показват, че ако през 2008 г. българите са поръчали от чужбина стоки за 4,3 млрд. рубли, то към края на 2014 г. тази сума достига 208,6 млрд. рубли, тоест нараства почти 50 пъти. Целият пазар на електронна търговия в България към края на миналата година по данни на ACIT възлиза на 713 млрд. рубли. Това означава, че трансграничната търговия представлява 29,3% от всички онлайн покупки.
В опит да се оцени дълбочината на проблема
Споредизпълнителния директор на ACIT Артем Соколов през втората половина на годината обикновено се наблюдават по-високи обеми на продажби поради новогодишните празници. Според него приносът на първите шест месеца на годината е около 40%: така според резултатите от цялата 2015 г. обемът на покупките на българи в чужди онлайн сайтове може да нарасне с около 25% спрямо 2014 г. до 260,75 млрд. рубли.
Според него тази цифра е най-близка до реалността, като се вземе предвид статистикатана Централната банка на България „Внос: закупени стоки в чужди онлайн магазини“ за 1 кв.м. 2015 г. в размер на $702 млн. В същото време трябва да се отбележи, че теоретично Централната банка не трябва да взема предвид цифровите стоки и услуги, класифицирайки ги като услуги (раздел 10 „Сметка за стоки и услуги“ в методологията за изчисляване на платежния баланс на МВФ, коятоконтролирани от централните банки). „На практика все още не знаем състава и механиката на източниците на отчетност в Централната банка. Затова засега нашата консервативна оценка за 1 кв. 2015 г. е малко по-ниска от данните на Централната банка и е от порядъка на $600 млн.“, обобщи той.
Ръководителят на Националната асоциация за дистанционни продажби Александър Иванов добави, че оценява сумата, похарчена от българите през 2014 г. в чуждестранни IM на $2,25 млрд. "75 млн. пратки и среден чек от около $30 са две цифри, които никой не оспорва", каза той.
Трябва да се каже, че методологията на изчисление на агенцията се различава от подхода на AKIT. Data Insight се основава на данни за изпращанията и цената на средния чек в IM, която се определя чрез анкетиране на купувачите. Вирин прогнозира, че до края на 2015 г. българите ще закупят стоки в чужди онлайн магазини на стойност малко под 150 млрд. рубли, което е почти два пъти повече от миналата година. В същото време делът на трансграничната търговия в общия обем на пазара може да нарасне до не повече от 17%.
Ефим Алдухов, управляващ партньор в E-commerce Fitness вярва на данните на ACIT. „Според мен оценките за размера на пазара са близки до истината, както и оценката за динамиката на пазара. Точността на тези данни, плюс или минус 100 милиона долара, не е толкова важна, колкото същността на случващото се“, каза той.
Според него всички цифри, които вижда на пазара на електронна търговия в България, повдигат много въпроси у него, тъй като често се пренебрегват много големи онлайн магазини, продаващи в нестандартни сектори (строителство, B2B търговия и др.), които също сега започват да оказват значително влияние върху пазара.
Пазар на китайски вълни
Много пазарни експерти отбелязват, че ръстът в броя на покупките от чужбина се дължи почти изцяло на китайцитемагазини. Така лидерът на българската онлайн търговия, китайският AliExpress, който според Data Insight представлява 55% от всички поръчки в чуждестранни онлайн магазини през 2014 г., увеличи потребителската си аудитория от началото на годината от 17 милиона на над 22 милиона души.
Наскоро в България дойде най-големият онлайн магазин в КитайJD.com, онлайн магазинDHgate.com, както и търговци наTradeEase иUmkaMall, които ще се специализират изключително в продажбата на китайски стоки на българския пазар. КомпаниятаRufavor от Поднебесната империя ще пусне в България платформа за онлайн търговия на едро между България и Поднебесната империя.
Според Иванов за конкуренция на българските продавачи с китайските може да се говори само в големите градове. Предвид намаляващата покупателна способност на населението, продавачите от Китай се превръщат в единствената възможност за населението в регионите да купува стоки.
„В трансгранична ситуация бих искал да се съсредоточа върху такива моменти.AliExpress направи приблизително същото с регионите, което „Odnoklassniki ” някога направи с интернет в регионите. Именно той стана входната точка на пазара за онлайн пазаруване. Второ, благодарение на толкова силни играчи от Китай, логистичната инфраструктура на последната миля започна да се променя“, добавя Алдухов.
Китайците все повече се заселват у нас. Според проучване на Data Insight търговците от Средното кралство наистина са увеличили значително дела си - от 45% на 72% (до 80%, според изчисленията на ACIT) в общия обем на чуждестранните поръчки. Въпреки че числата варират донякъде, Поднебесната империя вече може да се нарече „новата източна заплаха“. AKIT се опитва да се бори с това от няколко години, като лобира за намаляване на безмитния праг. И такава инициативаподкрепят и служители, които се тревожат от съществуващото данъчно неравенство за чуждестранните и българските търговци на дребно.
На какво можем да се противопоставим?
Нарастващата популярност на трансграничната търговия води до факта, че българските местни играчи губят позициите си на пазара, оплакват се експерти. Например от 2012 г. до 2014 г. делът на местните IM на българския пазар за електронна търговия е намалял от 80 на 71%, като през 2014 г. тези 9 процентни пункта (pp) възлизат на почти 64 млрд. рубли.Според Соколов важна роля за пропуснатите приходи играят неравностойните конкурентни условия за българските и чуждестранните онлайн магазини.
Вирин е съгласен, че трансграничната търговия се стимулира от факта, че чуждестранните магазини изпитват по-ниска данъчна тежест. „Нека си представим, че Euroset или който и да е друг магазин ще прехвърли своя онлайн магазин, например, в балтийските държави. В този случай те реално получават възможност да търгуват с 20% отстъпка“, каза експертът.
Развитието на китайските магазини у нас обаче може да бъде полезно.
Факт е, че самите китайски играчи смятат българската логистика за основния проблем, който пречи на по-нататъшния растеж и дори са готови да помогнат за разрешаването на този проблем. Например, това беше наскоро заявено отпредставител на най-големия китайски онлайн търговец на дребноAlibaba Group Джак Ма. МеждувременноJD.com, нов играч на местния пазар за електронна търговия, вече подписа няколко споразумения за сътрудничество, включително със SPSR Express.
Алдухов смята, че ако сега няма сътресения, то следващата година, когато бъдат завършени редица проекти за вътрешния пазар, тогава нашите магазини също могат да получат силно увеличение. Сега китайците, компания след компания,активно проправят пътя на българския потребител в електронната търговия. „Това е доста скъпа работа. Дали българските играчи ще успеят да се възползват от това зависи от тях и от логистиците“, обобщи Алдухов.
„Това са конкурентни различия в интелигентността, упоритата работа, наличието на пари, държавното регулиране и т.н. Когато говорят за „равни условия“, те най-често имат предвид създаването на същите регулаторни опасения, пред които са изправени“, подчертава той.
В същото време той отбелязва, че активистите никога не са се противопоставяли на опростяването и намаляването на държавното регулиране (митници, заплати и др.). „Но само за хемороидите за другите. Тук хората, които не искат да се борят за себе си и чиято цел е да създават проблеми на другите, никога няма да предизвикат нито съчувствие, нито дори разбиране! ” – смята експертът.
Ето какво купуват най-често хората в чуждестранните магазини:
Какво ни предлага следващата година
Споредначалника на отделМеждународно развитиеSPSR Express Алекс Василиев, трансграничната онлайн търговия в България расте четири пъти по-бързо от вътрешната.
Според него в настоящата икономическа ситуация хората активно „превключват“ към онлайн пазаруване и поръчват стоки в международни онлайн магазини в търсене на най-добра цена. „Въз основа на собствения си трафик виждаме, че около 40% са нови клиенти, които преди това не са правили покупки в интернет в чужбина“, каза експертът.
Според Василиев българската електронна търговия вече се увеличава с около 10%, докато ръстът на трансграничната търговия е 40-45%. Още повече, че в близко бъдеще няма предпоставки тази празнина да настъпинамаля. Напротив, по-нататъшното развитие на трансграничната електронна търговия ще бъде улеснено чрез оптимизиране на работата на логистичните оператори, повишаване на надеждността и намаляване на времето за доставка на международни пратки.
Сред ключовите фактори за растеж на трансграничната търговия в ACIT е нарастването на дневната аудитория в интернет с 12 пъти за 10 години: за сравнение през 2005 г. тя е била 5,7 милиона души, през 2015 г. вече е била 61,5 милиона души. Освен това в отдалечените райони на България има недостиг на асортимент в сравнение с големите градове.