Третоюнска монархия (1907-1914)
Аграрната реформа на Столипин. Централно място в програмата на Столипин заеха плановете за решаване на аграрния проблем. Революцията показа непоследователността на политиката, провеждана спрямо селяните след премахването на крепостничеството. По-специално, надеждите за общността като гарант за спокойствието на селото не се оправдаха. Напротив, лишени от „концепцията за собственост“ поради общинния характер на поземлената собственост (както веднъж каза С. Ю. Вите), селяните се оказаха много податливи на революционната пропаганда. Комуналните традиции внушиха на селяните навика за колективно действие, внесоха елементи на организация в тяхното движение. Затова управляващите кръгове започват да се съсредоточават върху унищожаването на общността и насаждането в селото на собственик, способен да се превърне в крепост на реда (по силата на жизнения си интерес към него) в условията на бавно, но устойчиво заминаване в миналото на старите патриархални отношения и съпътстващия ги монархизъм, с помощта на които властите преди това са държали в покорство селските маси. С ликвидирането на общността с нейните неизбежни спътници - раирани култури, принудителни сеитбообръщения и др. - надеждите бяха възложени на подобряване на обработката на земята, което трябваше да намали нуждата от допълнителна земя за селяните, да осигури увеличаване на селскостопанското производство и по този начин да постави основите за устойчиво икономическо развитие и растеж на държавните приходи.
Линията към унищожаване на общността беше допълнена от опитите на правителството да реши в една или друга степен проблема с безземието на селяните. Значителна роля тук беше възложена на Селската банка, която още през 1895 г. получи правото да изкупува имотите на земевладелците и, след като ги раздели на парцели, да ги препродаде на селяните. Накрая бяха взети енергични мерки за стимулиране на преселническото движениеза Урал.
Резултатите от новия аграрен курс, разкрит от началото на Първата световна война, бяха доста противоречиви. До 1915 г. 3084 хиляди домакинства напускат общността. Въпреки това, сред напусналите преобладават бедните или тези, които са загубили връзка със селското стопанство и които се стремят да продадат парцелите си. Слоят от заможни селски собственици, които П.А. Столипин нямаше време да се развие в повече или по-малко голяма сила, когато страната навлезе в период на редовни сътресения. Най-активният изход от общността беше в района на Волга и в южната част на Украйна. Земеделският център и североизточните и северните провинции на Европейска България са много по-назад в това отношение. Трябва да се отбележи, че не всички фермери и секачи успяха да създадат силна икономика. Държавата не можеше да им окаже помощ в необходимия от ситуацията размер, тъй като не разполагаше с необходимия финансов ресурс. Земеустройствената част от столипинската аграрна реформа е до голяма степен лишена от подходящо финансово обезпечаване и това обстоятелство оказва негативно влияние върху процеса на модернизация на българското село. Фермите и срезовете на централните черноземни провинции бяха особено оскъдни.
Реформата на Столипин несъмнено допринесе за развитието на аграрния сектор в редица отношения. В навечерието на Първата световна война се наблюдава значително увеличение на селскостопанската продукция. От 1901 до 1913 г. посевната площ в 62 провинции на империята (без Закавказието, Туркестан и Далечния изток) се е увеличила с 15,6%. Това обстоятелство, както и повишаването на производителността, доведоха до увеличаване на годишната реколта от земеделски култури. Средната годишна брутна реколта от зърно през 1904-1908 г. е 3,8 млрд. паунда, а през 1909-1913г. - 4,6 милиарда пуда (увеличени с 20%).Производителността на единица обработваема площ в България все още остава по-ниска от тази в най-развитите страни. Така средният добив на зърно от хектар у нас е 8,7 ц, в Австрия - 13,6, в Германия - 20,7, в Белгия - 24,2 ц. Въпреки това промените, настъпили в аграрния сектор на българската икономика, оказват положително влияние върху положението на селяните. Трябва да се отбележи обаче, че растежът на селскостопанското производство, подобряването на икономическото положение на селяните в предвоенния период са не само резултат от реформата, но и резултат от като цяло благоприятни климатични условия и повишаване на цените на селскостопанските продукти на световния и вътрешния пазар, премахването на изкупните плащания. През годините на реформата в селото се развива мощно кооперативно движение. Към началото на 1914 г. в България има 31 000 кооперации (кредитни, потребителски и др.), които включват 11 милиона членове. Кооперациите успешно се конкурират със спекулантите и улесняват закупуването на промишлени стоки от селяните и т.н. Създаването на система за кооперативен кредит, ръководена от Московската народна банка, подкопава позицията на селските лихвари. Положителните промени в аграрния сектор бяха до голяма степен улеснени от дейността на земствата, които предоставиха голяма и разнообразна помощ на селските стопанства.
Всички тези проекти бяха подготвени още преди Столипин да дойде на власт и той ги намери на различни етапи на развитие. Събрани обаче в единен „пакет” заедно с актовете, реализиращи новата аграрна политика, те се превръщат в съставни части на цялостна програма за модернизиране на страната и недопускане на нов революционен взрив.
Най-важната опора на опозицията на курса на Столипин отдясно е общобългарската благородническа организация - Съветът на обединеното дворянство.Създадена през 1906 г. и ревностно защитаваща интересите на земевладелците, тази организация притежаваше значителна политическа тежест и оказваше силно влияние върху хода на държавната администрация, тъй като имаше широки връзки в двора и бюрократичния свят и беше в състояние да информира самия император за неговите желания. Срещу плановете на Столипин се противопоставя и Държавният съвет, където представители на най-консервативните кръгове дават тона. Висшето духовенство беше недоволно от проектите за религиозни реформи.
Конфронтацията между властта и обществото в крайна сметка беше изпълнена със заплаха за цялата съществуваща система, тъй като беше комбинирана във вече възникващата в началото на 1910-1911 г. възраждане на масовото движение в страната. Още през 1911 г. броят на стачките нараства. В контекста на разрастващото се работническо движение революционните организации активизираха дейността си. Болшевиките се борят срещу по-малко радикалните течения на българската социалдемокрация за влияние в пролетарската среда.